- Ген. Бончев, лесен ли беше за охраняване Тодор Живков?- Да, защото спазваше много стриктно указанията за сигурност. Охранявахме го денонощно. Девет души дежуряха по трима на смени около него.
- Защо на много от снимките около него не се забелязва никаква охрана?
- Значи сме го пазели много добре. Тогава охраната беше дискретна, не се демонстрираше, както е сега. Сега е циркаджийска работа.
- В онези години е бил единственият човек с лична охрана. Носеше ли оръжие?
- Цялото Политбюро имаше охрана. Живков не носеше оръжие, макар че по време на възродителния процес имаше такова решение. Той не го одобри.
- А как всъщност попаднахте в УБО? По комшийска линия с Тато ли?
- Не. Къщите ни в Правец наистина са на 50 метра разстояние. Баща ми и Тодор Живков са израснали заедно, после са учили в един клас в основното училище. Баща ми Марин Вълчев 20 години беше кмет на Правец. По негова идея Живков направи Правец град. Само като партизани не са били заедно.
- Много се спекулира за партизанските години на Живков. Бил ли е наистина в отряда "Чавдар", или не?
- Бил е, даже се е сражавал. Има обаче нещо друго интересно. След Десети ноември на една среща Живков ми каза: "През лятото на 1944-та Добри Джуров изчезна. Нямаше го 4 месеца.
Запиля се някъде И чак на 10-и септември, като взехме властта, той изскочи отнякъде".
- Къде е бил през това време?
- Крил се е в селата край Елин Пелин. На 10-и септември се върнал и излъгал, че бил ранен и болен, но Живков му простил. Дори го издигна.
Тато обаче наказваше корупцията и злоупотребите, дори когато ставаше въпрос за негови близки хора. Ще ви дам един пример. Генерал Стоян Пенчев е бил първи съратник на Живков в отряда "Чавдар". Бил е интендант на отряда. Тато го направи председател на жилищната комисия в УБО, обаче ген. Пенчев сгази лука. Завъртял някакви далавери с шефа на Димитровския район в София, продали незаконно два апартамента, и Живков не го пожали. Вкара го за 15 години в затвора заради корупция. След ген. Пенчев аз наследих този пост. В затвора в Кремиковци Пенчев го направили лафкаджия, обаче го махнали оттам, защото той беше вече много възрастен и затворниците го издебвали и го крадяли. Направили го библиотекар.
- А защо след падането си от власт Живков избра именно Бойко Борисов за своя охрана?
- Не го е избирал той. Стоил Славов, когото взривиха преди пет години, бе служител в УБО и мой подчинен. Беше началник смяна на охраната в Банкя. Стоил беше истинският собственик на охранителната фирма "Ипон", а Бойко беше негов съдружник с по-малък процент.
Бяха се запознали в Банкя. След Десети Стоил му даде дял във фирмата си и пое охраната на Живков.
Бойко никога не е бил в нашите служби преди Десети. Видях го за първи път, когато Тодор Живков беше
пуснат от затвора
след Десети под домашен арест.
- Вече повече от 20 години не са разсеяни съмненията, че генерал Илия Кашев, бившият шеф на УБО, е бил "самоубит". Тогавашният официоз вестник "Работническо дело" съобщава, че е починал "след кратко боледуване". Краткото боледуване всъщност е куршум в главата. Каква е истината за смъртта на ген. Кашев?
- Аз съм първият, на когото бе докладвано за смъртта му и казах на Живков. Истината е, че става дума за самоубийство. В последните години като шеф на УБО ген. Кашев закъса сериозно със здравето. Разви диабет. Слагаха му инжекциите тайно, защото криеше за болестта си. При една от кризите си излезе в болнични, а съпругата му отишла при Живков и помолила да го пусне в отпуска, защото 20 години не си бил почивал. Все едно обвинила Живков за болестта на съпруга си.
Тато викнал Кашев и направо му заповядал да излезе в отпуска за три месеца. Кашев го приел едва ли не като уволнение. Беше работохолик, пълен педант и никога не би го направил доброволно. Мислеше си, че никой на негово място няма да се справи. Имаше документи, които само той имаше право да подписва, но остави това на мен. Взе си отпуска и замина за Хисаря с жена си. Още на втория ден го оставила за малко сам и излязла, а когато се върнала, го заварила прострелян. Той не можа да преживее, че принудително ще го пенсионират.
- В смъртния му акт обаче пише, че е починал от естествена смърт. Защо е бил фалшифициран?
- Когато разбрах за самоубийството на Кашев, бях в Пловдив. Придружавах Живков. Трябваше да уведомя и съветския посланик, който беше отседнал в резиденцията на УБО в Кричим.
После Тато звънна на здравния министър и му нареди да напише в смъртния акт
естествена смърт
Той обаче нещо се запъна и Живков каза: "Добре, пишете инсулт!". Така в констатацията за смъртта на Кашев пишеше "причина за смъртта - инсулт".
- Защо скрихте самоубийството му?
- Заради имиджа на държавата, правителството и партията. Не е нормално човек на такъв пост да се самоубие. Твърде много хора знаеха за това - министри, членове на Политбюро, лекари, хора от службите.
- Легенди се носят и за многобройните любовници на Живков. Не е тайна, че слабост са му били актрисите и певиците. Вие като човек, който е бил много близко до него и е знаел всичките му тайни, ще разкриете ли някоя от тях?
- Не сме му светили. Първо спрягаха Дража Вълчева, която много бързо се издигна в политиката. Имаше симпатии, но това не значи, че му е била любовница. След това се говореше за медицинската му сестра Ани Младенова. Много му угаждаше. Когато вървеше дело №1 срещу Живков, каза, че му кърпила чорапите и одеялото.
Тя лично не ги е кърпила. Живков беше много голяма скръндза откъм разходи на средства. Много стягаше. Сменяха му яките на ризите, за да не му купуват нови. Имаше си любими ризи и не искаше други. Обвиняваха го, че пилеел много средства, а се оказа, че разрухата и грабенето станаха след Десети.
Аз бях свидетел по всички дела, които се водеха срещу него. Когато извикаха Татяна Полова да свидетелства за апартаментите, които е раздавал, тя му благодари. Аня Пенчева пък го целуна и също му благодари. Ка-лоянчев и той го защити. Знаеше се кои са му любимците и в този дух се правеха програмите за празниците. Уважаваше някои актьори повече, затова другите завиждаха. На Калоянчев му завиждаха заради един Мерцедес, който купи от УБО. Държавата го купи с валута и той по не знам каква тарифа на долара го купи.
- Освен бивш охранител на Живков, сте и вуйчо на рекламния магнат Красимир Гергов. За възхода му се разказват различни легенди. Докато е бил дете, е живял у вас. Виждате ли се сега?
- Беше тук на Тодоров ден. Имаме празник на града и правим панаир. Ядоха с Васил Златев, бащата на Валентин Златев, кебапчета на клечка в центъра. Краси е син на сестра ми Мария. Тя е с 10 години по-голяма от мен. Бащата на Краси почина преди няколко години. Също като мен работеше в УБО. Отговаряше за свръзките към МВР.
Краси от 8 до 12 клас живя при нас в Правец. Майка ми го гледаше. Завърши спортния техникум със спортно ориентиране. От малък добре се ориентираше в живота. Беше много скромен и тих, предпочиташе дипломацията. Бабата на Краси гледаше много крави и всяка сутрин носехме на пункта гюмчетата с издоеното мляко. Краси обаче тайно си отливал и сметките на баба му все не излизаха на пункта. После завърши ВИф, дойде при мен на работа в УБО.
Няма коментари:
Публикуване на коментар