Борис Панкин, режисьор: Всички шивачки и емигранти у нас са голи

- Г-н Панкин, продава ли голотата в театъра?
- Не, абсолютно. Никога не съм имал гол актьор в спектакъл и никога не съм имал цинизми. В българския театър има какво ли не. Фронтална голота в постановка на Явор Гьрдев. В друга на Иван Станев голи жени пикаеха в скута си. При Иван Добчев в „Куцупан" Йосиф Шавли беше с надървен член. Има такива неща. Тези опити бяха и през 90-те години. Наричам това късно акне нещо неизживяно. Както възрастни хора си играят с колички, те сега си играят с пишки.
- Какво постига режисьорът с тази голота освен скандала, който предизвиква?
- Скандално ли е всъщност голото тяло? Не мога да кажа какво провокират, защото има разминаване между това, за което се шуми в медиите, и това, което се харесва. Всеки избира начина, по който ще привлече публиката. Това не е нито ефективен, а че не е и ефектен начин. Това е толкова старо. Когато гледате спектакъл или филм, може да разберете каква е личността на режисьора. Обича ли да се къпе, какъв е нагонът му, щастлив ли е със себе си. Това е ексхибиционизъм, който, щеш не щеш, правиш. И „В последно танго в Париж" Марлон Брандо и Мария Шнайдер са разголени, но е по-различно. Докато в България де-що има шивачки, емигранти, всички са голи.
- Защо?
- Това е компенсаторно - искаш да направиш нещо, което не можеш да направиш в живота си, затова го правиш в работата си. Много обичам секса, хетеросексуален съм, но не виждам с какво появяването на една абсолютно гола жена ще подобри някоя от постановките ми.
- Актьорите лесно ли се съгласяват?
- Не. В „Ах, този джаз" има един танц еротика, в който солистката хвърля сутиена си и замръзва върху площадката, това е солистката на „Арабеск", примата Теодора. Попитахме я дали иска да направи оригиналната хореография. В случая това е точицата. Толкова политаш, че няма материя, няма обвивка. Тогава има смисъл. Тя го прави само ако го чувства като необходимо, ако чувства, че е част от изразните й средства. Като видя една Снежина Петрова 40 мин. да прави монолог за френската революция по вагина, не мисля, че това особено се връзва с епохата на Дантон. Не съм виждал гол френски революционер.