Анета Сотирова: без вяра не се живее

В рубриката "Отвъд видимото" ви срещаме с известни личности, които споделят свои духовни възгледи и необичайни преживявания. В този брой участва актрисата Анета Сотирова.
- В някакъв момент от живота човек се пита има ли Бог. Вие кога зададохте този въпрос?
- Аз си го задавам при много голяма радост и при много голяма скръб. Когато нещо изключително хубаво ти се случи, си казваш: "Благодаря ти, Боже!" Изпитах такава радост, когато се влюбих. Няма по-божествено чувство от любовта! Убедена съм, че тя, голямата, шеметна, невероятна любов, не се изпраща на всекиго. Тази божествена енергия е за избраници.
- Кога за последен път изпитахте силата на тази енергия?
-Изпитвам я вече 36 години! Най-хубавото нещо, което ми се случи, бе срещата с мъжа на моя живот. Тя явно беше благословена, защото се случи противно на обстоятелствата: и двамата си имахме свой път... Но като е писано нещо, то става.
- Знам, че обичате да се самовглъбявате.
- Себепознанието е част от себеуважението. Човек трябва много да се разголва пред себе си и да се вглежда. Много хора не са се намерили, но те не се и търсят. Аз все още се търся. Наскоро прозрях, че с годините човек започва да става незабележим. Така сме устроени: духът ни остава млад, а видът ни се променя. И сега вървя по улиците "гола, нахална и млада", както казва поетът, само че вече не съм в конкуренцията на живота.
- Вярващ човек ли сте? В какво вярвате?
- Вярваща съм, но не от този тип фанатично вярващи, дето ходят всеки ден на черква и се изповядват. Моята младост мина под атеистични лозунги. Скришом на 17 години влязохме няколко съученички в църква, беше забранено, да видим какво правят свещениците на Великден. Слава Богу, тези времена отминаха. Прекрасно е, че църквите са пълни с млади, усмихнати хора.
- Кой е вашият Бог?
Бог, това е висшия разум.Аз често се питам дали не сме биороботи на друга
цивилизация. Когато човек почине, остават 21 грама, за които се счита, че са душата. Ами дали нашите души не захранват батериите на някоя свръхцивилизация? Дали не сме нечии опитни зайчета? Като пътувам по света, виждам по храмовете как нашите предци са възвеличавали вярата и ми става тъжно за времето, в което живеем. Хората са обезверени, а без вяра не се живее. Човек трябва да се научи да притихва. За мен най-великото нещо е смирението. То е своеобразен автотренинг, който не съм изучавала, а дойде от инстинкта ми за оцеляване. Аз много си се обичам.
- Да обичаш себе си не противоречи ли на стремежа да се смиряваш?
- Това хората не го разбират. Да обичаш себе си, значи да цениш божествената искра, заложена в теб. Да цениш таланта си, позитивното си начало. Когато духът е усмихнат, смее се и лицето. Човек трябва да се грижи за душата си, за "градината си", да я почиства от лоши мисли.
- Вие как се спасявате от онова, което не ви харесва?
- Като пиша. Есета, импресии, поезия. От три години правя опит и за роман, който вероятно никога няма да напиша. Но това не е мечтата на живота ми -
правя го от потребност да разкрия някакви характери, да опозная себе си. Както вярващият отива в църквата, пали свещица и разговаря с Бога, така аз заставам пред листа и разкривайки свои състояния, мисли, се пречиствам. Олеква ми на душата. Имам и един голям
дневник - откакто моят баща почина, аз му пиша писма почти всеки ден. Това са "писма до татко". Нямам намерение да ги издавам, това е за моя утеха.
- Мислите ли, че той разбира, че му пишете?
- Да, мъртвите търсят връзка с нас. Имам един случай, много интересен -паднаха две плочки в банята по абсурден начин. Бяха починали двама души от нашето семейство и същата нощ, когато ние много страдахме и говорихме за тях, изведнъж се чу страшен звук от банята -две плочки се откъртиха. Това бе знак, че мъртвите искат нещо да ни кажат.
- Гледали ли са ви на кафе, на карти?
- По врачки не ходя. Вярвам, че каквото има да стане, ще стане.
- Дразни ли ви злото, воювате ли с него?
- Лошото е, че аз нямам отговор защо то съществува. И бягам от него, затварям се в себе си. Предпочитам да си съхраня енергията. И дъщеря ми е такава (певицата Белослава), не обича показността, предпочита самотата, писането. Като малка й казвах една дума и я карах да я описва - например дърво. Човек трябва да умее да си служи с думите. Писането за нас двете е "гара", на която спираме да медитираме.
- Има ли грях, който ви тежи?
- Не съм се замисляла. Сигурна съм, че имам грехове. Но мисля, че щом нещо се е случило, така е трябвало да стане. Не се оправдавам. Напротив, често страдам от чувство за вина...
- Защо православието сякаш отстъпва пред будизма?
- Не само пред будизма, но и пред католицизма и протестанството. Защото политиката твърде много се намеси в църковните дела. А ние сме православни християни и никога не трябва да го забравяме. Аз се гордея с това, че съм родена под знака на православието и не желая да ми промиват мозъка други религии. Уважавам вярата на всекиго, но нека ние си съхраним нашата. А тя е велика! Къде я има тази цветност на православните ритуали, тази музика, блестящи куполи, икони? Обожавам старата църква в с. Добърско - за мен това е най-голямото чудо на света. Ходя и в Руската църква в София, където хората пишат писма до покойния отец Серафим, служил там. Винаги си нося неговия образ, защото усещам чистотата на душата му.

Теодора Духовникова влюбена в хърватин

Красиви турски брегове. Около тях група млади хора от Балканите са се събрали, водени от страстта си - сърфа. А неговите платна нан-силно издува любовта, в ЧИЙТО епицентър са Маргарита /Теодора Духовникова/ и преуспелият хърватски емигрант Марко /Кресимир Микич/. Във втората лента на София Зорница - "Прогноза", участват и Асен Блатечки /мъжкарят с македонско гражданство/, Део /брат на Маргарита/, Юлиан Вергов /с нова вичия/, Стефан А. Щерев в ролята на сърбина.
"Това е комерсиален филм, без претенции за елитарност лента, която се гледа само от създателите и роднините и.и, в която се говори на език, разбираем за половината от тях. Топ е без философски прозрения лека, лятна, красиво заснета история за млади хора. В него има любов, приятелство, грешка в общуването, сърф. Радвам се, че съм част от екипа."
Актрисата без претенции, но с покритие за секссимвол, е бременна с второто си дете момче, вече в 9-ия месец. Но това се "познава само по корема й запазила е фигурата си и момичешкото излъчване. Лицето и по-скоро очите, те покоряват - големи, сини, доверчиви, чувствени.
"Имах изключително детство - дивашко, играех с момчетата, катерех се по дърветата и никога не съм поглеждала към куклите. Затова пък непрекъснато организирах театрални представления."Това не остава без последствия - още на 9 години Теодора влиза в театралната студия на "Сълза и смях" и с нетърпение очаква да дойдат почивните дни, когато там започват заниманията. До 7 клас учи в руското училище. И с нетърпение очаква лятната ваканция, за да отиде при баба и дядо в Казанлък.
"Харесвах дългите прави улици с вишна пред всяка къща. През пролетта разцъфналите клони образуват вълшебен бял тунел, а по-късно той се обагря в червено от вкусните плодове."
И приказката продължава от улицата тя се премества на екрана. Теди участва в детски филмчета, излъчвани по БНТ. Край на забавленията е приемането на осмокласничката в класическата гимназия. След завършването й амбициозната млада дама сбъдва голямата си мечта приемат я актьорско майсторство в НАТФИЗ. В дипломата си има 6 по български, което автоматически й осигурява прием в СУ, но тя избира театъра.
"Имам късмет. След завършването на Академията започнах работа на щат в трупата на театър "София ". Минаха 2 години, влюбих се и заминах за Канада. Като се върнах, ме поканиха в Народния." Актрисата на късмет винаги разчита на помощта на родителите си и на Боян.а доскоро и на Дорето. Става дума за свекъра й - известния столичен гинеколог Боян Духовников, и неговата съпруга, която се помина миналото лято. Теди отново ще ражда при прочутия лекар, който поема и първото й дете - Бояна, кръстена на него. "Питат ме как се решавам на 30 да имам второ дете. Лесно е, когато имаш хора, които да те подкрепят и помагат. На първо място това е съпругът ми Стефан. Той е истински мъж: - отговорен, сериозен и луд, когато трябва." До неотдавна дискотеките и по-скоро хаус клубовете са сред предпочитаните забавления за младата жена. "Имам много приятели, обичам големи компании, никога не отказвам добро прекарване. Но най-важното е, че то вече е част от живота и на децата ни."
- А защо не обичаш шумотевицата около теб?
- Професията ни изисква публичност, има премиери, нови филми и е добре да се шуми около тях. Въпреки това аз отказвам да се появявам по телевизия и вестници, само за да съм там, да ме виждат непрекъснато. Хората, които искат на всяка цена да имат своите 15 минути слава, ме дразнят. Не можеш да си известен без покритие.
- Как те променя вниманието на околните?
- Най-грозните неща, които съм виждала в живота си без да ти звучи високопарно, е на хора, които са се взели насериозно. Те не могат да се шегуват със себе си, не търпят критика, да не говорим за самокритика. Гледат се отстрани величаво. Затова съм благодарна на приятелите си, когато ме "свалят" на земята, ако и аз понякога започна да пърхам прекалено въодушевено и нависоко.
- Най-силното ти женско качество?
- Радвам се, че съм жена, нямам комплекси. Най-силното ми качество е да бъда приятел с мъжете.
- Ти си хубава, страхуваш ли се от "лоши очи"?
- Не се страхувам, но не защото няма. Уповавам се на вярата си - аз съм ортодоксална християнка не допускам да живея в страхове от неща, които не зависят от мен.
- Какво си спестяваш?
- Негативизма най-вече. Иска ми се да не обръщам внимание и на синдрома "обидения българин".
- За кое изпитание в живота се оказа неподготвена?
- Мисля, че с Божията помощ ще се справя с всичко.
- Кога спестяваш истината?
- Много съм мислила по темата за благородната лъжа, за това къде е границата между прямотата и тактичността. Мисля, че не спестявам истината, макар не винаги да е в моя полза.
- Какво те усмирява?
- Обичам да бушуват бури в мен - креативно състояние е. Затова не обичам да бъда усмирявана.
- Чисто женските ти желания и мечти?
- Мъжът ми да бъде много, много дълго време безкрайно влюбен в мен. Искам да съм приятел-майка. Да не ставам лелка, а да си остана момиче.
- Изкушението, на което не можеш да устоиш?
- Да се захвана с театрална премиера и нов филм - не е добре, но не мога да устоя, дойде ли такова предложение. В личен план - цигарите. Обичам да пуша, доставя ми удоволствие.
- Труднодостъпен лукс?
- Успяла съм да постигна стандарт, в който се чувствам добре и спокойно. Нямам всичко, което искам, и слава Богу. Не ламтя, защото не мисля, че ще съм по-щастлива, ако имам повече.
- А ако загубиш своя комфорт?
- Правила съм го - губила съм здравето си /Теди преди време преживява ужасна катастрофа, от която казват, че ще излезе инвалид. Благодарение на сполучлива лекарска намеса това не се случва, успехите си, близки хора. Това ме наранява, но не ме отчайва.
- Как се възстановяваш, изгубиш ли лична битка?
- Опитвам се да видя хубавото. Ако паднеш, изтупай дрехите си, вземи си поука, усмихни се и тръгни напред. Но без злоба и обида.
- Твоите закони и правила?
- Вярвам в отговорността на избора, в прошката, в непредубедеността, спонтанността, позитивността, която страшно много ни липсва.
- Личното ти пространство?
- Държа на него. Винаги успявам да взема своето време за себе си, дори и да изглежда егоистично. Всъщност мисля, че егоизмът в малки дози е здравословен. Свободно време за неща, които обичаш, рядко се намира - трябва да си го откраднеш. Тогава се разхождам - най-често нахлупвам качулката на суичъра и слагам очила, за да остана сама със себе си. Мисля си за различни неща и не обръщам внимание откъде минавам и кого срещам. Харесва ми да съм извън София или да стоя у дома с чаша червено вино. Другата крайност е да избухна с приятели на много шумно място..
- По-трудна ли е ролята на майката звезда?
- Майката си е майка. Детето не се впечатлява каква е тя в очите на другите. Аз съм щастлива, защото имам авторитет пред Бубето, съобразява се с това, което й казвам, а е само на 5. Тя ме харесва, радва ми се. Казва ми: "Ще отида на църква, за да благодаря на дядо Боже каква майка е избрал за мен."
- Избрала ли си име за момченцето, което носиш?
- Още не. Нека се роди, да видим личицето му, и името само ще дойде.
- Любовта за теб е?
- Единственият смисъл на живота. Нищо не може да се случи без любов. Не можеш да направиш нищо хубаво, ако не обичаш работата си. Ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш и другите. Не можеш да бъдеш полезен за приятелите си, ако не ги обичаш.
- Как виждаш твоя принц на бял кон, на порше кайен или на мотор?
- На мотор, дори и стар хевиметълски модел. Обичам мъже, които те изненадват, около които има особена атмосфера на не предсказуемост, но не безотговорност. Винаги съм се обграждала с такъв тип. Не мога да бъда с някого само заради финансовата обезпеченост - това ще е моята бавна смърт.

Георги Коритаров на 50: НЕ ГЛЕДАМ „ЗДРАВЕЙ БЪЛГАРИЯ”

- Г-н Коритаров, имате ли незабравим рожден ден?
- Не бих казал, че имам такъв. Аз съм човек, който много-много не е привързан към честването на подобни празници. Не придавам особено значение на рождения си ден.
- Какъв е най-големият подарък, които сте получавали на този ден?
- Имам голям подарък, свързан с моята футболна запалянковщина. Преди две години на рождения ми ден моят любим отбор ЦСКА победи Левски с 1 на 0 и си осигури шампионската титла.
- Кой е най-хубавият икои - най-лошият миг от живота ви?
- Не деля живота си на мигове. Независимо дали периодът е тежък или еуфоричен, винаги си правя съответните изводи. Дори да е хубав, гледам на него със скептицизъм.
- Върху какво работите сега?
- Върху себе си. Имам различни покани за работа, но времената са много нестабилни.
Политическата обстановка е доста неустойчива и няма демократична основа, на която да се стъпи и открито и прозрачно да се прави качествена, журналистика.
В разговори съм за консултантска дейност към телевизии, но като стане, ще се чуе.
- А гледате ли "Здравей, България"?
- Не го гледам. Първо - не ставам толкова рано, и второ - предаването сега е много по-различно от това, което правех.
- Коя мисъл си повтаряте най-често?
- Не си повтарям мисли, аз ги раждам. Не бих изпаднал обаче в положението на човек, който се самоцитира.
- Все пак - какво си казвате най-често?
- Гледай напред!

Васа Ганчева: Не съм болна, а отслабнах с цитрусова диета

От няколко месеца режисьорката Васа Ганчева се появява на екран видиш отслабнала с поне 15 килограма. Промяната е радостна за всички нейни приятели, но някои зрители на "Вкусът на живота" дори се питат: "Да не е нещо болна?".
"В отлична форма съм със здравето, освен ако не броим болките в крака от години. Счупих крак точно когато снимах новогодишна програма. Не взех мерки и зарасна накриво.

Влачена съм и от тролей
Заради тези болки ползвам непрекъснато таксита. И какво забелязвам? Че много се оплаква народът ни. Вчера отивах на сватбата на Илия Луков и шофьорът като взе да плюе всичко и всички, помолих го да спре, за да не ме настройва негативно. Преживели сме и по-тежки периоди, но май по-черногледи не сме били", споделя рожденичката.
"Та това са 2 700 000 души. Децата са най-голямото богатство, но възрастните хора да ги изхвърлим ли?", задава реторичен въпрос Васа. След като години наред пише съкрушителни коментари срещу непрофесионализма в телевизионното пространство, самата тя получава покана да стане водеща в телевизията Би Би Ти. В предаването "С вас е Васа" осъществява стотици интервюта с едни от най-забележителните личности на България. И ето че през 2006 г. шефката на БНТ Уляна Пръмова, нейна колежка и приятелка, й предлага да води предаване за най-възрастните хора. Васа отговаря, че самата тя не е нито политик, нито социален работник и че не би могла да направи тези хора по-богати, но би могла да ги обогати духовно. Според нея при социализма се допуска колосална грешка пенсионирането на 55 при жените и на 60 при мъжете, когато са все още в разцвета на силите си. "Това са хората, които са градили обществото, а днес то им е обърнало гръб. Потиснати са много, а мизерията ги обижда. Ощетени са и духовно, защото не могат да си позволят театър или концерти. Най-страшният елемент според мен при тях е самотата. Затова непрекъснато ги призовавам да общуват. Много щастлива бях, когато присъствах на една сватба в един дом. Булката беше на 80, младоженецът на 82", споделя Васа.
Във втората част на предаването си тя кани именити българи, а в първата са отредени минути за социални репортажи. "Колкото и да изглеждам нахакана, аз съм притеснителен човек, затова или се умилявам с хората, когато се чувстват пълноценни, щастливи в зрелостта си, или обратното - чувствам се безсилна да променя нещо в бита им. Съдбата на възрастните у нас въобще не предизвиква усмивки", споделя Васа. Тя нарича "козметична акция" изпращането на 500-600 пенсионери на почивка по линия на социалното министерство.

Разочарована е и от църквата
Припомня филми и книги, където монахини и свещеници са основният ресурс на милосърдните акции.
Присъствала е в няколко домове за възрастни хора, които са устроени по всички правила на битовия и душевен комфорт. Дава за пример интернатите в Полица (Белослатинско) и в Правец. В Сливен пък старите хора можели да си спят по къщите, но денят им бил устроен и уреден с подходящи срещи и занимания. "Като цяло държавата е абдикирала, но тези домове се ръководят на общинско ниво, така че навсякъде е различно като условия според волята на управниците. А какви частни домове има в околностите на София, шапката да ти падне, но са и скъпи като издръжка. Въобще българите трябва да си избият от мисленето, че старчески дом означава край на нормалния живот." С предаването си, което чувства като мисия, тя се надява още да поработи за духовното израстване и повдигане тонуса на българския пенсионер, след което смята да се върне към режисьорската си професия. "Това, че ме приемат като своя, много ме топли и ще бъда винаги тяхна. Но аз съм си младо гадже, купонджийка обичам живота и светското общуване, готова съм за нови предизвикателства. Ето, за първа година няма да правя шумен купон за рождения си ден точно на деня, защото работя и гоня срокове. Превеждам от шведски книга за убития премиер Улоф Палме. Малко по-късно ще се съберем и ще полеем празника", разкрива рожденичката.
Тя сподели тайната и на диетата, с която свали излишни килограми. "Реших да се взема в ръце. Преустанових консумацията на храни, съдържащи захар, ориз, брашно, картофи. А по препоръка на проф. Христо Мермерски всяка сутрин изпивам 1 литър цитрусов сок, прясно изцеден. Това премахва мазнините и отровите. Разбира се, има още какво да се желае, но от 5-6 месеца се чувствам много ло-добре, енергията ми нарасна, което много ми помага и в работата върху това емблематично за третата възраст предаване. А пък такива като Азис, Иван и Андрей, дето ми се подиграват за килограмите - свърши вече тяхната. Ще трябва за друго да се хванат", усмихва се Васа.

Диана. - съпруга на депутата насилник от ГЕРБ: Дори не се извини за побоя над дъщеря ни

- Диана, ще разкажете ли хронологията на събитията -побоя над дъщеря ви и ходенето по мъките в полицията и съда?
- На 15 март мъжът ми извърши акт на насилие над дъщеря ни Мариела (Детето ги описва в писмо до редакцията като силни удари в гръдния кош - б.а.). Още в същия ден направихме медицински преглед заради съмнения за спукан далак. В болницата я превързаха и я ваксинираха против тетанус заради падането й на мръсния асфалт. Веднага подадохме жалба в IРПУ в София.
- Съпругът ви направи ли опит да се свърже с вас на следващия ден, за да попита как е детето?
- Да, на 16-и, докато бяхме на контролния преглед в "Пирогов". Обади се, но не за да попита как е дъщеря му, а за да й каже, че е ужасно недопустимо да го злепоставя. Смисълът на позвъняването беше "Защо си го направила? Защо си подала жалба?". В същия ден изпрати и два предупредителни есемеса и блокира картата й.
- Значи вече е знаел за подадената жалба?
- Да, беше му казано, предполагам даже още във вечерта, когато Мариела я написа и пусна в полицията.
- Колко жалби и сигнали изписахте за този повече от месец от побоя над дъщеря ви?
- Вече и аз се обърквам. С тези толкова документи ходя като костенурка с къщичката си под ръка. На 16-и давахме допълнителни обяснения в полицията за предния ден, после давах обяснения и за стар инцидент от 17 септември 2006 г. На 20-и пак подадох сигнал, че на преписката не се дава ход. През април пък дори отказаха да ни заведат молбата.
- Какъв е този стар инцидент отпреди три години?
- Категорично няма да го коментирам. Той си знае какво е направил. Цитирам датата само, за да му напомня.
- Мариела виждала ли е баща си след инцидента?
- Да, на 30 март, след нейно изрично настояване тримата се срещнахме. На открито, навън, пред видеокамери, защото Мариела се притесняваше да не ни се случи нещо. Ние отидохме без придружител, а той - с шофьора си, който стоеше в колата и си слушаше музика. Тя искаше този разговор, за да потърси очи в очи неговото извинение. Нищо такова не последва - нито се извини, нито се разкая, нито изрази съжаление. Просто използва тази наша среща, за да ни шантажира и с видеозаписите, като отправи абсолютно неверни твърдения в полицията, че ние го изнудваме. На следващия ден подаде контражалба също в I РПУ.
- Какво има на записите, за да ги използва като контраатака срещу вас?
- Изискала съм ги по официален път, за да видя и аз. Сигурна съм, че тези записи ще се изгубят... На 7 април бях викана пак да давам обяснения, но забележете - по неговата жалба, и дори получих официално предупреждение! Насилникът успя да направи жертвата насилник! Тъй като в РПУ-то не ни обърнаха внимание, подадох нова жалба, но няма да кажа къде, за да не се компрометира случаят.
-В какво се изразява предупреждението?
- В една бланка, на която пише - решавайте си въпросите по законово установения ред, което аз се опитвам да направя от самото начало.
- Потърсихте ли съдействие от лидерите на ГЕРБ, Бойко Борисов и Цветан Цветанов?
- С Борисов се засякохме в един самолет на връщане от Брюксел. Много настоятелно го помолих да говори с мъжа ми, но това така и не стана. В същото време, по повод на айдълката Виктория, Борисов обяви, че всеки мъж, който посегне на жена, трябва да бъде наказан от братята или баща й, цитирам по памет. Това двоен стандарт ли е?! Обадих се и на Цветан. Той отвърна, че това били наши работи и няма да взема отношение.
- А докъде стигна бракоразводното ви дело?
- Беше отложено заради груби юридически грешки. Лъчезар завел две дела на различни правни основания за две седмици. Първата молба за развод, подадена от него, не беше по взаимно съгласие, а втората е. Това е алогично и в момента двете дела са обединени в едно. Отлага се и заради допуснати процедурни нарушения от съда, не е спазен ГПК. Разводът трябваше да стане и в безумно кратък срок за София-3 дни.
- Т.е, мислите, че делото е било пришпорено?
- Ако някой има интерес да приключи бързо, това не съм аз. Нямах възможност да се защитя при първото дело. Отделно при заведеното по-рано от Мариела -за домашно насилие, й бе отказана съдебна закрила. Адвокатът ни води подобно дело, в което за една синина клиентът му е осъден. Това е двоен съдебен стандарт.
- Има ли спор за попечителството над непълнолетния ви син Георги?
- В първата си молба за развод Лъчезар твърдеше, че цял живот се е грижил за децата. Явно не помни 16 години от живота си. Докато беше лекар, вечно го нямаше, даваше по 15 дежурства месечно. Във втория вариант на бракоразводните документи се разбрахме. Синът ми ще остане при мен! Надявам се този развод да приключи максимално бързо. До последно не го исках, но в един момент стана животоспасяващ.
- На какво се надявате сега, освен на щастлив съдебен изход?
- На първо място да се спрат лъжите, че аз трудно преживявам развода и т.н. Лъчезар излъга толкова много, че при първа възможност ще заведа наказателно дело срещу него, но засега депутатският му имунитет не позволява.

В главната роля Люлин Стаменов

60-ГОДИШНИЯТ ЛЮЛИН Стаменов е доайен сред фоторепортерите в България. Снима политици от 30 години насам. Прекарва повече време в парламента и Министерския съвет, отколкото вкъщи. Преди време опитният планинар открива отровни гъби в градинката зад парламента. Неясно защо червени мухоморки изникват там точно по време на управлението на червеното правителство. Люлин Стаменов е толкова навътре в гъбарството и политиката, че може да сравни всеки депутат с отровна гъба. От месец насам Стаменов вече не ходи да снима политиците в Народното събрание. физиономиите из кулоарите не му липсват. „Стана ми скучно в парламента. Трудно е да направиш хубава снимка там. Правят се на сериозни и позират" усмихва се фоторепортерът, който не пести критиките си към народните избраници и аргументирано сравнява всеки един от тях с отровна гъба.
[1] Г-н Стаменов, как открихте отровните гъби зад парламента?
- Там по принтщп растат рози. Сигурно ги наторяват. При подходящо време при наторяване никнат гъби. Червената мухоморка е най-разпространената гъба в градинката на метри от Народното събрание. Има символика - червени мухоморки по време на червеното управление. Малко парченце от тази гъба се ползва като дрога - развеселява и предизвиква халюцинации, но в големи количества е много отровна. С колегите кръстихме мястото Гьбарника, защото после открих много други видове гъби.
[2] Само червена мухоморка ла расте зад парламента? Не растат ли и други отровни гъби зад Народното събрание?
- Дяволска гъба също съм откривал. Имам набито око. Първо, защото съм фотограф. Също така съм запален гъбар от години. Откъснах дяволската гъба и я разчупих, за да покажа на колегите как става тъмносиня отвътре за минути. Това е един от признаците, че гъбата е силно отровна. В градинката зад парламента има и дървета. Гъбите „живеят" в симбиоза с тях като единен екоорганизъм. Дърветата и гъбите имат взаимна изгода. Също както политиците и престъпниците. Депутатите се обогатяват от бандитите, както отровните гъби черпят азотни вещества от дърветата.
[7] Откривали сте и дяволска гъба зад парламента. Кой депутат прилича на този вид?
- Ахмед Доган си е дяволска гъба, откъдето и да го погледнеш. Става тъмносиня, когато я разчупиш. Иван Костов, когото го спрягат за тъмносин, не е в тази категория. Той е хитрец, лесно се измъква. По-скоро е гъба, която е прикрита. Дипленка-та е такава. Тя също е отровна, но по-слабо. Характерно за нея е, че при изваряване отровните й вещества изчезват. Значи Костов може да става за консумация, ако се по-обработи.
[81 Има ли вероятност зад парламента да изникне ядли-ва гъба?
- Трудно ми е да кажа, макар да съм виждал и такива. Например манатарка. Има и свестни депутати, точно както и манатарката е ядлива гъ-ба. Фактът, че се затруднявам да сравня депутат с ядлива гъба, означава, че са прекалено малко честните народни избраници.
[9] Какво ще кажете за вече бившия депутат Владимир Кузов? Каква гъба е той?
- Лъжлива печурка. Наричат я още карболка. Тази гъба мирише много лошо и може да развали цялата манджа. Също както Владо Кузов развали вкуса на партия „Атака", която го вкара в парламента, т.е. в манджата. Извадиха го, но какво от това? Веднъж сложиш ли лъжливата печурка в гозбата, после и да я извадиш, манджата не става, вмирисана е.
[10] Бойко Борисов ще се впише ли в гьбарника?
- Той още е подрастваща гъба. Има видове, които са отровни, но докато са млади, не са развили вида си и още са годни за ядене. Предстои ни да видим дали и Бойко Борисов ще се нареди при отровните.
[11] Критикувате политиците, но дядо ви е бил депутат.
- Да, Димитър Арнаудов се казва. Представител на ВМРО.
Сега депутатите нямат нищо общо с тези от едно време. Ето един пример. При дядо ми дошъл човек, за да уреди въпрос, който го засяга. Напълнил каруцата с пъпеши, за да се отбла-годари, и пристигнал пред нас. Дядо ми не ги приел. Казал му да ги раздаде на децата. Майка тогава също е била дете и като чула, се разплакала. Дядо й ударил шамар и не взел нито един пъпеш за нея. Разказвал съм тази история на един председател на парламентарна група. Той се смее и откровено си казва: „Сега каруци с пъпеши нята. Има куфарчета с пари." Гледам ги как си шушукат по ъглите, а след седмица-две техен приятел станал директор.
[12] Има ли нещо общо между сегашното ВМРО и преди, когато дядо ви е бил депутат?
- Каракачанов е повече националист, представител е на дясното течение на партията. Той е противник на крилото на дядо ми, който е бил на страната на Яне Сандански. Каракачанов не го признава. Казах му веднъж за Димитър Арнаудов, той като се намръщи...
[13] Откога сте покрай политиците?
-От времето на Тодор Живков. Беше много труден за снимане. Трябваше да го фотографираш така, че да изглежда хубавец. Но имаше чувство за хумор. Няма да забравя едно негово посещение в редакцията на „Работническо дело". Влезе първо при фотографите. Още с влизането им казва: „Какво правите вие, бе! Като маймуни ни изкарвате Всички онемяха, а той се шегуваше човекът.
[14] Случвало ли се е фотограф да изхвърчи заради снимка на комунистическо величие?
- Един колега беше снимал Живков с широко отворена уста пред чиния, не знам как си е позволил. За такова провинение се ходеше в Белене. Колегата запазил снимката и като дойде демокрацията, я продаде на в. „Стършел" за много пари. Сега можем да си снимаме колкото си искаме депутати с широко отворени усти пред отрупани софри. На никого не му прави впечатление.
[15] Защо не ходите в парламента вече?
- Стана ми скучно. Трудно може да се изкара хубава снимка. Всеки се прави на сериозен. Снимам политиците според отношението ми към тях. Ако е честен и прави добро впечатление, няма как да изглежда зле. Макар повечето да излизат грозни.
[16] Кой депутат е най-нагъл?
- Това е най-голямото мнозинство в парламента. Борислав Ралчев гласува като пианист с няколко карти. Вижда ме, че го снимам, и вместо да се притесни, идва и казва: „Нещо се интересуваш ли, какво интересно има?" А би трябвало да го е страх. Те са загубили този страх, че някой може да им направи нещо. Въпреки че ние би трябвало да упражняваме обществен контрол върху тях.
[17] Коя е най-благодатната за снимане депутатка?
- АнтонияПърванова е хубава и фотогенична, но това не решава нещата. Снимал съм я как дава знак на групата за гласуване - за или против. Гергана Грънчарова също е красива, но тя е въздържан човек. Татяна Дончева е много благодатен обект за снимане. Винаги е емоционална - с положителни и отрицателни емоции. Фотографите загубихме с оттеглянето на Румен Петков от активния политически живот. С него винаги можехме да направим хубава снимка.
[18] Коя депутатка бихте снимали в еротична фото-сесия?
Антония Първанова, разбира се! Има много добри форми и миловидно изражение на лицето. Един пестелив природен фон би й стоял много добре, за да не се загуби в пейзажа. Може би в гора край поток или водопад...
[19] Гласувате ли на избори, като знаете какви хора са вътре в парламента?
-Наминалите избори се отказах да гласувам, преди не пропусках. Не намерих партия, за която мога да дам вота си. Разбира се, това че съм сред тях и ги познавам отблизо, много повлия да се откажа. Вероятно ще пропусна и следващите избори. Знам ги, че не стават за нищо.
[20] Името ви е Люлин. Имате ли комични случки снего? - Живея в квартал Люлин.
Той е близо до Люлин планина.
Преди доста години си купих и телевизор „Люлин", черно-бял. Купих го, но след време се счупи. Отивам в телевизионния сервиз да го поправят и чакам на опашка. Дойде ми редът. Техникът попълва документи и ме пита какъв е телевизорът. Казвам „Люлин". После пита за адреса. Пак казвам „Люлин". Накрая като ме попита за името ми и му отговорих, започна да ме гледа злобно. Помисли си, че му се подигравам. Опашката падна от смях.
[21] Предпочитате да ходите в планината за гъби, вместо в парламента. Интересувате ли се от изсичането на горите, от екологичното равновесие или проблемите пред гъбарите?
- В Европа гъбите са забранени за промишлено бране. Във Франция можеш да си набереш няколко килограма гъби, а в България е разрешено промишленото бране. Много е вредно, когато се прави така поголовно. В България идват хладилни камиони от чужбина и не си тръгват, докато не ги напълнят с гъби. Берат предимно манатарки. Това също нарушава екологията. Гъбите оползотворяват излишните азотни вещества. Когато има гъби, по-добре се развива растителността, особено дърветата. Да можеше хладилните камиони за промишлено бране на гъби да натоварят и родните депутати, за да ги откарат далече от нас... Но те са отровни гъби, няма интерес към тях...

www.kliuki.net

Борис Панкин, режисьор: Всички шивачки и емигранти у нас са голи

- Г-н Панкин, продава ли голотата в театъра?
- Не, абсолютно. Никога не съм имал гол актьор в спектакъл и никога не съм имал цинизми. В българския театър има какво ли не. Фронтална голота в постановка на Явор Гьрдев. В друга на Иван Станев голи жени пикаеха в скута си. При Иван Добчев в „Куцупан" Йосиф Шавли беше с надървен член. Има такива неща. Тези опити бяха и през 90-те години. Наричам това късно акне нещо неизживяно. Както възрастни хора си играят с колички, те сега си играят с пишки.
- Какво постига режисьорът с тази голота освен скандала, който предизвиква?
- Скандално ли е всъщност голото тяло? Не мога да кажа какво провокират, защото има разминаване между това, за което се шуми в медиите, и това, което се харесва. Всеки избира начина, по който ще привлече публиката. Това не е нито ефективен, а че не е и ефектен начин. Това е толкова старо. Когато гледате спектакъл или филм, може да разберете каква е личността на режисьора. Обича ли да се къпе, какъв е нагонът му, щастлив ли е със себе си. Това е ексхибиционизъм, който, щеш не щеш, правиш. И „В последно танго в Париж" Марлон Брандо и Мария Шнайдер са разголени, но е по-различно. Докато в България де-що има шивачки, емигранти, всички са голи.
- Защо?
- Това е компенсаторно - искаш да направиш нещо, което не можеш да направиш в живота си, затова го правиш в работата си. Много обичам секса, хетеросексуален съм, но не виждам с какво появяването на една абсолютно гола жена ще подобри някоя от постановките ми.
- Актьорите лесно ли се съгласяват?
- Не. В „Ах, този джаз" има един танц еротика, в който солистката хвърля сутиена си и замръзва върху площадката, това е солистката на „Арабеск", примата Теодора. Попитахме я дали иска да направи оригиналната хореография. В случая това е точицата. Толкова политаш, че няма материя, няма обвивка. Тогава има смисъл. Тя го прави само ако го чувства като необходимо, ако чувства, че е част от изразните й средства. Като видя една Снежина Петрова 40 мин. да прави монолог за френската революция по вагина, не мисля, че това особено се връзва с епохата на Дантон. Не съм виждал гол френски революционер.