Анета Сотирова: без вяра не се живее

В рубриката "Отвъд видимото" ви срещаме с известни личности, които споделят свои духовни възгледи и необичайни преживявания. В този брой участва актрисата Анета Сотирова.
- В някакъв момент от живота човек се пита има ли Бог. Вие кога зададохте този въпрос?
- Аз си го задавам при много голяма радост и при много голяма скръб. Когато нещо изключително хубаво ти се случи, си казваш: "Благодаря ти, Боже!" Изпитах такава радост, когато се влюбих. Няма по-божествено чувство от любовта! Убедена съм, че тя, голямата, шеметна, невероятна любов, не се изпраща на всекиго. Тази божествена енергия е за избраници.
- Кога за последен път изпитахте силата на тази енергия?
-Изпитвам я вече 36 години! Най-хубавото нещо, което ми се случи, бе срещата с мъжа на моя живот. Тя явно беше благословена, защото се случи противно на обстоятелствата: и двамата си имахме свой път... Но като е писано нещо, то става.
- Знам, че обичате да се самовглъбявате.
- Себепознанието е част от себеуважението. Човек трябва много да се разголва пред себе си и да се вглежда. Много хора не са се намерили, но те не се и търсят. Аз все още се търся. Наскоро прозрях, че с годините човек започва да става незабележим. Така сме устроени: духът ни остава млад, а видът ни се променя. И сега вървя по улиците "гола, нахална и млада", както казва поетът, само че вече не съм в конкуренцията на живота.
- Вярващ човек ли сте? В какво вярвате?
- Вярваща съм, но не от този тип фанатично вярващи, дето ходят всеки ден на черква и се изповядват. Моята младост мина под атеистични лозунги. Скришом на 17 години влязохме няколко съученички в църква, беше забранено, да видим какво правят свещениците на Великден. Слава Богу, тези времена отминаха. Прекрасно е, че църквите са пълни с млади, усмихнати хора.
- Кой е вашият Бог?
Бог, това е висшия разум.Аз често се питам дали не сме биороботи на друга
цивилизация. Когато човек почине, остават 21 грама, за които се счита, че са душата. Ами дали нашите души не захранват батериите на някоя свръхцивилизация? Дали не сме нечии опитни зайчета? Като пътувам по света, виждам по храмовете как нашите предци са възвеличавали вярата и ми става тъжно за времето, в което живеем. Хората са обезверени, а без вяра не се живее. Човек трябва да се научи да притихва. За мен най-великото нещо е смирението. То е своеобразен автотренинг, който не съм изучавала, а дойде от инстинкта ми за оцеляване. Аз много си се обичам.
- Да обичаш себе си не противоречи ли на стремежа да се смиряваш?
- Това хората не го разбират. Да обичаш себе си, значи да цениш божествената искра, заложена в теб. Да цениш таланта си, позитивното си начало. Когато духът е усмихнат, смее се и лицето. Човек трябва да се грижи за душата си, за "градината си", да я почиства от лоши мисли.
- Вие как се спасявате от онова, което не ви харесва?
- Като пиша. Есета, импресии, поезия. От три години правя опит и за роман, който вероятно никога няма да напиша. Но това не е мечтата на живота ми -
правя го от потребност да разкрия някакви характери, да опозная себе си. Както вярващият отива в църквата, пали свещица и разговаря с Бога, така аз заставам пред листа и разкривайки свои състояния, мисли, се пречиствам. Олеква ми на душата. Имам и един голям
дневник - откакто моят баща почина, аз му пиша писма почти всеки ден. Това са "писма до татко". Нямам намерение да ги издавам, това е за моя утеха.
- Мислите ли, че той разбира, че му пишете?
- Да, мъртвите търсят връзка с нас. Имам един случай, много интересен -паднаха две плочки в банята по абсурден начин. Бяха починали двама души от нашето семейство и същата нощ, когато ние много страдахме и говорихме за тях, изведнъж се чу страшен звук от банята -две плочки се откъртиха. Това бе знак, че мъртвите искат нещо да ни кажат.
- Гледали ли са ви на кафе, на карти?
- По врачки не ходя. Вярвам, че каквото има да стане, ще стане.
- Дразни ли ви злото, воювате ли с него?
- Лошото е, че аз нямам отговор защо то съществува. И бягам от него, затварям се в себе си. Предпочитам да си съхраня енергията. И дъщеря ми е такава (певицата Белослава), не обича показността, предпочита самотата, писането. Като малка й казвах една дума и я карах да я описва - например дърво. Човек трябва да умее да си служи с думите. Писането за нас двете е "гара", на която спираме да медитираме.
- Има ли грях, който ви тежи?
- Не съм се замисляла. Сигурна съм, че имам грехове. Но мисля, че щом нещо се е случило, така е трябвало да стане. Не се оправдавам. Напротив, често страдам от чувство за вина...
- Защо православието сякаш отстъпва пред будизма?
- Не само пред будизма, но и пред католицизма и протестанството. Защото политиката твърде много се намеси в църковните дела. А ние сме православни християни и никога не трябва да го забравяме. Аз се гордея с това, че съм родена под знака на православието и не желая да ми промиват мозъка други религии. Уважавам вярата на всекиго, но нека ние си съхраним нашата. А тя е велика! Къде я има тази цветност на православните ритуали, тази музика, блестящи куполи, икони? Обожавам старата църква в с. Добърско - за мен това е най-голямото чудо на света. Ходя и в Руската църква в София, където хората пишат писма до покойния отец Серафим, служил там. Винаги си нося неговия образ, защото усещам чистотата на душата му.