Изисканият стил никога не излиза от мода

Улрих Франке е главен директор на модна къща "Лагерфелд" и ръководител на дизайнерския екип, който създава мъжките и колекции. През 1992 г. е назначен за производствен мениджър на прочутата фирма, където отговаря за конфекцията и спортното облекло. През 2003-а става главен мениджър и ръководител на дизайна. От края на миналата година е главен директор на модната къща.

- Г-н Франке, каква според вас е формулата на успеха на Карл Лагерфелд?
- Той е необикновено талантлив, иновативен и бърз. С каквото и да се захване, намира правилния подход. Държи на собствения си стил и го усъвършенства все повече. Лансира тенденциите не само в модата, но и в много други области. Не забравяйте, че г-н Лагерфелд е също интериорен дизайнер, фотограф и писател.

- Бихте ли споделили своята творческа философия?
- Аз работя в Германия. Но цялостната посока на мъжките колекции ми се задава от парижкия офис на г-н Лагерфелд. Нашите мнения за перфектна визия обаче се застъпват почти 100-процентово. Убеден съм, че само качествените материи могат да превърнат един костюм в шедьовър. Обичам коприната, кашмира. В това време на финансова криза е много
важно да се придържаме към традициите по отношение на линията. От огромно значение са също идеалното скрояване и качествената изработка. А облеклото, което съчетава в себе си перфектно качество и изискан стил, е винаги модерно.

- Германия има отлични дизайнери, но дори г-н Лагерфелд работи в Париж...
- Имам обяснение на този факт. Париж и Милано са градове с многовековни традиции в изкуството като цяло - архитектурата, музиката, живописта... Модата е вид изкуство, тя също се поражда от чувствата. Затова смятам, че тези два града завинаги ще останат световните центрове на стила.

- Защо избрахте фирма "Димитров" за свой партньор?
- Класическата мъжка линия на "Лагерфелд" изцяло се шие във фабриката на г-н Димитров. Често пътувам по света във връзка с работата си. С българския ми партньор се запознахме по време на една моя командировка у вас. Много съм доволен от него, надявам се и в бъдеще да продължим да си сътрудничим. Работя и с други държави. Дънките "Лагерфелд " например се шият в Италия, кожените якета - в Турция. Убеден съм, че клиентите ни у вас ще се множат, защото българинът все повече се интересува от мода.

www,figurata.com

Нели Атанасова

Преди 5 години за първи път интервюирах Нели Атанасова за нашия вестник. Телевизионната й кариера бе току-що стар­тирала в " Огледала", а лю­бовният й живот бе вихър от страсти. Днес красави­цата пристига с английска точност за срещата ни в за­ла 2 на НДК, където се под­готвя за репетицията на шоуто "Бъди звезда". Съ­щата вечер тя ще блесне в директен ефир по БНТ1. Отвежда ме направо на сцената, за да ми покаже отблизо своето "царство". Външността й е все така зашеметяваща - омайно светлият поглед е обрамчен с дискретен грим, сексапилно стегнатата й фигу­ра на бивша гимнастичка е подчертана с екстраваган­тен тоалет. И все пак годи­ните са я променили. Дис­циплинирала е дългите си къдрици в две "послушни" плитчици. Поведението й също е станало по-улегна­ло. Вече не крои грандиоз­ни планове за бъдещето. За сметка на това споделя, че се е научила да цени дребните неща, да извлича максималното от общува­нето си с околните, да се наслаждава на всеки щаст­лив миг. Заговаря още преди да съм й задала пър­вия въпрос, а ръцете й с перфектен маникюр емо­ционално маркират всяка нейна дума.

НЕЛИ АТАНАСОВА е ро­дена в София на 2 октом­ври 1974 г. Завършва спортното училище "Св. Св. Кирил и. Методий". В продължение на 11 годи­ни тренира художествена гимнастика при Нешка Робева. Носителка е на много медали и отличния като индивидуална съ­стезателка. През 1993 г. в Букурещ става евро­пейска шампионка с ансамбловото съчетание на националния ни отбор. През лятото на същата година среща небезиз­вестния бизнесмен Иво Карамански. Любовната им история продължава 6 години, до смъртта му през 1998-а. От връзката им през 1997 г. се ражда синът й Иво Карамански младши. Телевизионна­та кариера на Нели стар­тира през 2002 г. като ре­портерка в предаването "Огледала" на ЬТV. Три години по-късно започва да води свое самостоя­телно риалити - "Туи­стър" по ОГПЛ. Миналата пролет преминава в шоу­то "Искам да бъда супер-модел" по ТВ7. През ок­томври 2008-а, заедно с Драгомир Драганов, става лице на музикалното предаване "Бъди зве­зда" на БНТ1. Споделя живота си с дипломира­ния актьор и настоящ ре­жисьор на музикални клипове Александър Са-но, нашумял като Сре­брото от разпадналото се трио "Братя Мангасари­ян".

- Много се вълнувам, за­щото в събота в зала 1 на НДК ще водя заедно с Дра­го Драганов дългоочаква­ния финал на българската "Евровизия 2009". Екран­ният ми партньор познава доста по-добре от мен тай­ните на родната попмузика, самият той пее, а и по­стоянно следи в Интернет изявите на чуждестранни­те участници в конкурса. Но макар и да нямам чак толкова професионален поглед, трябва да призная, че доста от парчетата до­косват сърцето ми. И двамата сме убедени, че у нас има отлични изпълнители, достойни да ни представят на европейския финал през май в Москва.

- Сигурно си имаш фаво­рит?

- Имам си, но не знам да­ли трябва предварително да го казвам. Освен това, понеже предаването е на живо, дори няма да мога да гласувам за... нея. Жалко, иначе щях да пусна някол­ко есемеса.

- И все пак, коя е загадъч­ната дама?

- Добре де - Нора. Харес­вам и песента, и хореогра­фията на балета й. Тя е модерна, ексцентрична и има глас като за петима.

- Българската песен за "Евровизия 2009" ще бъде определена в събота, но предаването "Бъди зве­зда" продължава. Защо?

- "Бъди звезда" стартира като сцена за представяне на парчетата, които се конкурират за "Евровизия". От 29 януари обаче концеп­цията на предаването бе променена. То вече е полемично токшоу, в което ра­зискваме актуални теми, свързани с нашата попмузика. И понеже има висок рейтинг, ще се излъчва до

юли. Надявам се да про­дължи и през следващия сезон.

- Надявам се и аз, защото сте страхотен екранен тан­дем с Драго Драганов.

- Нали? Забелязала съм, че когато се запозная с ня­кого, спойката става или отведнъж, или никога. При нас "химията" се получи. Той много ми помогна да вляза в поредния си екра­нен образ. Според мен Дра­го е талантлив, опитен и взискателен професиона­лист. Обикновено е усмих­нат, приветлив, добронамерен. Но се случва да бъде и невероятно прям. Разби­рам го, защото и аз не умея да лъжа.

- Твоят опит пред каме­рата също не е за подценя­ване.

- Животът ми е безкраен низ от изненади. През 11-те години, които посветих на художествената гимнасти­ка, дори не съм мечтала да работя в телевизията. Но още тогава знаех, че от мен треньорка няма да стане. Може би защото прекарах прекалено много време в залата и ми се искаше да поживея и "навън". През 2002-а -приятелката ми Цвети, която беше изпъл­нителна продуцентка на "Огледала", ме покани на кастинг за репортери. Ре­ших да опитам късмета си и... ето ме все още на екра­на.

- В "Туистър" най-после получи възможност за са­мостоятелна изява.

- Целта на екипа ни беше да забавляваме - зрителите, участниците, и не на последно място - самите себе си. В един момент обаче по­чувствах, че шоуто се из­черпва. За съжаление жи­веем в малка държава, в която не са много популярните личности, които биха се съгласили някой да се посмее на техен гръб. За­това решихме да сложим точка на предаването. Вся­ко нещо си идва с времето и си отива с него. Ако все още работех в "Туистър", как щях да блесна в "Бъди звезда"? В БНТ1 ме покани Любо Кънчев, изпълни­телният продуцент на бъл­гарската "Евровизия".

- Май не се страхуваш от предизвикателствата?

- Те са като магнит! Аз съм от хората, които откриват солта на живота в поемането на нови риско­ве. Когато нещо ми стане прекалено лесно, сама се отказвам от него. Не мога да си представя, че ще оста­рея, без да съм опитала всичко, за което съм меч­тала. А копнея за още тол­кова много неща!

- Доста промени връхле­тяха и личния ти живот.

- Не съм пла­нирала да се случи така. Разделихме се с Иван. Може би и двамата сгрешихме по равно... Но не съжалявам. Реаги­рах като в работата. Усе­тих, че вече не сме доста­тъчно щастливи заедно и прецених, че ще е по-добре да спрем взаимно да се за­блуждаваме. Детето ми също щеше да почувства, че нещо не е наред. А винаги съм му казвала, че човек трябва да се бори за ща­стието си докрай. Да не се подценява, да не се примирява. Длъжни сме да жи­веем пълноценно!

- Каква грешка не би до­пуснала в новата си връзка с Александър Сано-Среброто?

- Не бих си наложила умишлено да се заблужда­вам. Трябва и най-после да приема факта, че няма идеални хора и ситуации. И да се науча да правя ком­промиси. А колко ми се ис­ка всичко да е съвършено!

- Кога се срещнахте?

- Запознахте се на 24 сеп­тември 2005-а, когато "Братя Мангасариян" го­стуваха в първия епизод на "Туистър". Кажи, не е ли съдба? Тогава обаче почти не си проговорихме извън ефира. И двамата имахме връзки, на които държах­ме. А и Санди ми се стори малко... несериозен. След време разбрах, че това е просто защитната му об­вивка срещу света. Той е интелигентен, забавен и талантлив. Засякохме се и миналата пролет, този път като водещи в ТВ7. Неща­та между нас потръгнаха истински през май, след един 7-часов разговор по скайпа. Тогава открихме, че мислим на една вълна, изразяваме се по един и съ­щи начин, вълнуват ни ед­накви неща. Санди ми вър­на усмивката. (В този миг, сякаш подслушал разгово­ра ни, Александър звъни на Нели. Тя прошепва закач­ливо: "Давам интервю. Знаеш ли, че казах само ху­бави неща за теб?". После го моли да се обади на сина и Иво.)

- Любимият ти с какво се занимава след разпадането на "ромското"-трио?

- Той основа собствен лейбъл - "Silvernoise", и за­писа самостоятелна песен -"1 парче набързо". За ме­сец и половина режисира и няколко клипа на българ­ски изпълнители. Мечтае да се върне на сцената, все пак е дипломиран актьор. Играл е в Народния теа­тър, в "Сълза и смях", в "Театър 199". Няма как тръпката да не му липсва. Музиката е изключително важна част от живота му, а и осигурява перфектната комбинация между удо­волствие и добри доходи.

- Как прекарвате свобод­ното си време?

- Никога не съм била купонджийка. Нито пуша, ни­то пия, няма как да се заба­влявам по клубове и диско­теки. Санди също е домошар. Тримата с Иво жи­веем като истинско семейство. Често каним го­сти. У нас е толкова уютно! Обзавела съм кухнята и хо­ла в азиатски стил, спалня­та - в ориенталски, стаята на Иво - в приключенски, с палатка и въжета.

- Замисляли си сте се със Санди за увеличаване на семейството?

- С него общуваме почти телепатично, често няма нужда да изричаме нещата на глас. Нали му викат Сре­брото, та в началото ме "заплашваше" със сребър­на, та даже и със златна сватба и поне... 8 деца. Сега сме щастливи заедно, но не смея да правя дългосрочни планове. Не че не искам. Естествено, че копнея да осигуря нормално семей­ство на детето си. Но всеки път, когато съм градила мислено бъдещето си, всичко се е проваляло. За­това просто изживявам пълноценно всеки красив момент.

- Синът ти как прие но­вия ти приятел?

- Иво беше свикнал с Иван. Но и със Санди "хи­мията" , за която ти споме­нах, се получи. Може би за­щото приятелят ми има двама братя - един по-го­лям и един по-малък от не­го, за когото често се е гри­жел. И въпреки че няма опит като родител, се спра­вя изненадващо добре в по­вечето ситуации.

- Чух, че Иво бил страхо­тен тенисист.

- Ами, иска ми се да вяр­вам, че е така. Иска ми се да е такъв. Надявам се и той да има желанието да стане добър състезател. Прите­жава талант, а и шанса да бъде обучаван от най-до­брите ни треньори. Особе­но благодарна съм на Ата­нас Георгиев от клуб "15:40". Иво вече е завою­вал няколко купи и медали. Но съм му казала, че има още много да ме догонва. За стимул съм наредила в стаята му всички отличия, които съм печелила като гимнастичка. Знам обаче колко е трудно да си про­фесионален спортист, как­ви лишения предполага ед­на такава кариера.

- Играта на корта ли е най-голямата му страст?

- Интересува се от много неща, но не знам защо -най-вече от моите доходи. Може би жи­веем в такова време? Обе­щава ми, че като спечели "Уимбълдън", ще ми купи къща в Америка. Защо е решил, че искам да живея точно там? Тя непременно щяла да е с басейн. Явно му е омръзнало през лятото да ме гледа как се катеря вър­ху... покрива на блока, за да се пека. Обещава ми и кабриолет, понеже знае, че това са ми любимите коли. Култивира музикалния ми вкус, случва се да ми прави забележки за външния вид, а и самият той е станал до­ста суетен. Струва ми се обаче, че неговото поколе­ние се развива твърде бързо. 11-годишните са прека­лено информирани и това ги кара да вярват, че няма какво повече да научат за живота и света.

- Говорите ли за татко му?

- Безброй пъти сме под­хващали темата. Иво Карамански си отиде от този свят, когато синът му беше едва на годинка и 3 месеца. Обяснила съм му защо не­говият татко го няма. Раз­казала съм му що за лич­ност беше той. Предпоче­тох да научи нещата от мен, и то по начин, който да е разбираем и щадящ за едно дете. Пазя десетки снимки и видеокасети от онова време, често ги гледаме за­едно.

- Иво поддържа ли връз­ки с рода Карамански?

- О, да! Макар и не всекидневно, тъй като родни­ните му по бащина линия живеят в Дупница. Вижда­ме се с дядо му, с двете му лели. Иво редовно се чува по телефона и с трите си сестри.

- Казваш, че вече ти пра­ви забележки. Това обаче не ти попречи да позираш за две еротични фотосесии...

- За мен това беше поред­ното предизвикателство, нищо повече. Смятам, че в случая става дума за инте­лигентна, естетска ероти­ка. Голото тяло е поднесе­но по интересен, загадъ­чен, завоалиран начин, който кара мъжете да фан­тазират. Първата ми фото-сесия беше направена от Дилян Марков за списание " За мен". На своя глава той изпратил 4 снимки за меж­дународния конкурс на френското "Фото". Една от тях го спечели и украси корицата на изда­нието през януари 2004 г. (Нели скром­но премълчава, не снимката се е конку­рирала с 50 хиляди фотоса от цял свят - б.а.) През 2005-а бях малко по-дръз­ка, когато позирах за първия брой на бъл­гарския "Максим".

- Снимките явно са постигнали желания ефект. Говори се, че когато ги е видял, са­мият Бербатов ти изпратил есемес по случай 8 март.

- О, не, пак ли тази тема! Явно в Бълга­рия хората правят от мухата слон. За пореден път го казвам - не е имало нищо между нас. Аз дори не го познавам лично. Може би е поздравил с подобни есемеси и хиляди други красиви жени. А и не мога да бъда сигурна, че самият той е подателят. Иначе признавам, че е страхотен футболист и му пожелавам още дълги го­дини да радва целия бъл­гарски народ.

- Сигурно получаваш много "неприлични пред­ложения"?

- Случва се. Никога оба­че не съм им обръщала внимание, защото се отнасям сериозно към личните си отношения.

- Взискателна си и към зашеметяващата си външ­ност.

- Ходя на фитнес, внима­вам с какво се храня. Мина­лата година се отдадох на една нова страст - татуи­ровките. Направих си една огромна, на черни рози -започва от рамото, минава по целия гръб и завършва на кръста. Когато съм с ро­кля с гол гръб, тя ми стои като бижу. Ако съм разсъ­блечена, нежно ме прикри­ва. Другата е на крака -трънливо растение със странни листа.

- Как се виждаш след ня­колко десетилетия?

- Ще съм "наточено" бабе, цялото в пиърсинги и татуировки. И, надявам се, с прилично запазена фигу­ра. Ще имам поне две деца. Ще съм работила като въ­трешен дизайнер, ще съм се снимала във филми, ще съм позирала за безброй фотосесии, кой знае на още колко предавания ще съм била водеща. И най-ве­роятно ще се занимавам с нещо, което в момента до­ри не бих могла да си пред­ставя. Но със сигурност ще му се отдам 100-процентово. Дотогава си пожелавам много да обичам и много да ме обичат. Защото го за­служавам! С нетърпение очаквам всички приятни изненади, които животът тепърва ми е подготвил... амин (смях).

www.kliuki.bg