Мира Баджева е един от най-добрите български журналисти в момента. Историчка е по професия, преди това е завършила Класическата гимназия. Изпълнителен директор е на "Болкан медиа груп". Едновременно с това е и главен редактор на списание "Жената днес". От телевизионния екран е позната чрез авторското си предаване по bTV "Отпечатъци". Носителка е на престижната журналистическа награда " Черноризец Храбър " за публицистика.Мира е изключително жизнен, приветлив и сърдечен човек. Проблемът й е, че е рядко съчетание на хубава и умна жена. И посвоему непредсказуема, което я превръща в интересен събеседник. Казва за себе си, че е щастлива, защото никога не се събужда сърдита.
- Какво мислиш за чалгата в България, Мира?
- Няма защо да се държим като щрауси. Трябва да се съобразяваме с масовия вкус. Навремето аз бях една от първите, които пускаха на кориците на списанията попфолк певици. Пък и чалгата се промени. Завъртяха се пари и започнаха да се правят по-добри клипове, да се подбират певиците. Димитровград си е българският Боливуд - малко индийско и циганско, но то си има свой живот. А е и фабрика за мечти за момичетата от провинцията.
- Не ми казвай, че слушаш подобна музика!
- Не, но от време на време си правя проучвания кой е модерен в момента. Случва се, като цъкам по каналите, да задържа вниманието си на някой клип на "Планета". Има хубави парчета. Харесвам Ивана. Веднъж-два пъти в годината пускам в "Жената днес" по някоя попфолк певица, която е стойностна, селектирана от хората. Не, разбира се, такава, която пее "Левовете в марки". Мой патент е откритието защо младите слушат чалга. Защото се нуждаят някой да им говори за любов, а поезията, с която ние сме израснали, вече не е на мода.
- Всъщност повече ме интересува има ли според теб чалга в политиката?
- Да, тя се нарича популизъм, или демагогия. Казваш нещо, което ще се хареса, а знаеш, че не можеш да го изпълниш. През годините на прехода у нас е имало и много добри политици. За съжаление не мога да откроя такъв, на когото приживе да се издигне паметник. Сещам се и за крайния национализъм, който също е чалга. Дори говоренето срещу малцинствата е такова. Не само срещу турските малцинства, а срещу хомосексуалистите. Женомразството пак е чалга.
- Познаваш ли наистина женомразци и къде се крият те?
- Явлението е масово в България. Имам предвид да се говори за жените презрително. На много места, особено с по-бедно население, патриархатът действа с пълна сила. Жените се третират като слугини.
- Е, не сме ли самите ние виновни за това положение?
- Така е. Случва се твърде лесно да се предаваме. Ние, жените, не изискваме уважение, не си отстояваме достойнството. А мъжете само това и чакат - да се вмъкнат в пространството, в което ние сме ги допуснали. Трябва да се каже, че българите пият и бият жестоко. То и дамите посягат към чашката, но мъжете... И тогава се случват бедите с насилието. Много съм чувствителна на тема домашно насилие, защото съм главен редактор именно на женско списание.
- Щастлив човек ли си, Мира?
- Да. Всяка сутрин се събуждам с усмивка и с мисълта, че ми предстои хубав ден. Никога не ставам в лошо настроение. Даже когато съм имала много тежки моменти на разочарования, болести и кризи, чувството ми за безпомощност е продължавало само ден.
- Добре, а крайно изтощаващата професия на журналиста не ти ли отне много от личния живот?
- Журналистиката наистина е обсебваща, не я идеализирам. Въпреки това съм късметлийка, защото не мога да си представя да работя нещо друго. Обичам я! Вярно, в нея има себедостатъчност и животът си тече вътре в гилдията. Рядко човек намира партньор на друго място. Получавала съм и ритници в задника -
закривали са ми вестници под носа и още куп неща са ми се случвали. Минала съм през всички етапи, от стажант до главен редактор. Приемам го като проверка - да видиш какво можеш да правиш, кои са качествата, които си развил до момента. Не аз избрах журналистиката, тя избра мен. Сигурно защото съм любознателна и любопитна. Не се страхувам да търся новото.
- Вярваш ли, че човек се влюбва истински само веднъж?
- Не мисля. Сигурна съм, че любовта не е еднократно чувство, няма една физиономия. Затова и идва най-неочаквано и на най-различни възрасти. Това не означава, че ако я срещнем по-късно, ще забравим първата любов. Самите ние не сме еднакви в различните етапи от своя живот. Мира на шестнайсет беше съвсем друга от тази, която съм сега. В момента се харесвам повече, защото не съм страхлива, каквато бях като малка.
- Все пак можеш ли да кажеш гласно кой е мъжът на твоя живот?
- На ранен етап съм още. Човек, докато не умре, до последен дъх не знае какво ще му се случи. Имам още много път да извървя. Не мога да кажа: "Това е мъжът на моя живот!" Той е само дотук.
- Кой?
- Предпочитам да премълча.
- Като хубава жена някои медии свързаха името ти с известни личности от ранга на президента Георги Първанов, Андрей Райчев и др. Обиждаш ли се на злите езици?
- Изобщо не се обиждам. Само ми вдигат рейтинга, когато споменат името ми в контекста на интересни или влиятелни мъже. Това ме прави да изглеждам по-важна, а не съм толкова важна. Редова жена съм. Какво толкова зависи от мен?
- В крайна сметка познаваш ли президента, или не?
- Не мога да отрека, че го познавам. Още от времето, когато бях репортер и отговарях за БСП, а той беше член на Висшия партиен съвет. Покрай работата бяхме в известен смисъл приятели. Случвало се е дори да ни видят да обядваме заедно. Е, и? Аз всеки ден се срещам с толкова много хора, повечето от които известни, че ако някой реши да е зъл, може да си мисли каквото иска.
- Май не ти пука много-много какво разнася за теб клюката.
- Абсолютно. Недосегаема съм.
- А защо?
- Защото съм свободен човек. Така съм расла. Майка ми и баща ми никога не са ми налагали нищо. Сама съм си правила изводите къде ще уча, какво ще работя, дали ще се женя и раждам. Ценя всичко, което ми се случва. Знам, че дори да не е добро, след бурята ще изгрее слънце. Когато не съм щастлива, си казвам: "Стискай зъби и чакай. Това ще мине."
- Казват, че особено уважаваш честността?
- Да, гледам винаги да съм искрена. Колкото по-искрено пиша за лични неща, по-добри текстове правя. Пред екрана също не лъжа, зрителите безпогрешно познават по лицата. Чрез истината слизам на незнайни места в себе си, където не съм си позволявал а да ходя. Оказва се, че там има работи, които като ги изговориш, престават да те владеят. Не си зависим от тайни, комплекси, страхове. Честна съм и в в личния си живот.
-Тогава искрено кажи, редно ли е да се говори открито за секс?
- Задължително. Всички табута създават чувство за скрито-покрито. Тайните разболяват. Това е нещо, което се загнездва в
теб и загнива. В крайна сметка сексът е всичко. Не се притеснявам да говоря за секс, защото искам да съм здрава.
- Ама любовта и сексът взимат много...
- То е като дишането. Не можеш само да вдишаш, трябва и да издишаш. Будисткият принцип е, че няма само добро и зло, само мъж и жена, само черно и бяло. Такъв е ритъмът и в секса. За него трябва да се говори, да се пише и да се правят филми.
- Не мога да не те попитам -коя Божия заповед не би пристъпила?
- Не съм вярваща в християнския смисъл на думата. Повече спазвам будистки принципи, харесвам източната философия. Не съм будистка обаче. Разбира се, "не убивай", "не кради" са важни неща.
- На кого и защо не би простила?
- Прощавам всичко, това също е част от източните религии, макар че го има и в християнството.
- За изневяра ли става дума?
- Най-малкото за това. Никой не притежава нотариален акт за друг човек. Бих простила дори убийство.
- Как така?
- И най-страшните грехове, ако човек ги носи в себе си докрай, а не затвори страницата, ще го повредят още повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар