За времето преди 89-а:Вие сте родени след 1989 г. и нямате спомени от времето преди това. Какво знаете за него и интересувате ли се въобще? Кой ви разказва за това?
- Чувал съм доста неща. Според баба ми се е живяло по-добре. Както смята цялата стара генерация, в онзи режим е било по-лесно и всичко е било доста по-уредено, а сега почти постоянно се оплакват от новото време. Заради променения начин на живот, заради доходите, заради пенсиите, заради целия стрес в ежедневието им, какъвто не смятат, че е имало по онова време.Родителите ми са по-нова генерация хора, които са живели и в старото, и в новото време, и според тях нещата не стоят съвсем така. Баща ми сега се чувства и живее по-добре, отколкото навремето.
- Какво би избрал, ако имаше възможност за избор - да живееш тогава или сега?
- Бих избрал да живея сега най-вече заради възможностите да се пътува повече, да се види светът. Всичко е по-отворено в сравнение с тогава. Основно заради възможностите.
- Моите баба и дядо обичат да казват, че демокрацията ни е развалила по някакъв начин и че тази слободия, която сега се наблюдава в България, разваля обществото и младите. Преди не е било така - имало е вечерни часове, контролът е бил по-строг...
- И на мен баба ми и дядо ми са ми разказвали за опашките за мляко, но те далеч не подкрепят онзи режим. Казват, че сега се живее много по-добре. Знам, че баща ми и неговият брат са се записали в списъците за коли още преди да навършат 18 години, чакали са ред. В днешно време нещата стават някак по-лесно. От друга страна, тогава всичко е било по-добре организирано, нямало го е това разделение на класи. Разликата не се е усещала толкова силно. Според мен това е единственият недостатък на новото време. Но въпреки всичко смятам, че сега се живее по-добре, не бих искала да живея в онова време.
- Аз искам да кажа още нещо за режима преди 89-та. Чувал съм много различни мнения, но лично аз никога не бих искал да се връщаме във време, където хората живеят в страх и с толкова много ограничения. Знам, че през соца са можели да те вкарат в затвора само заради някой виц.
Това не е нормално, няма как да се върне това нещо и никой вече не би го приел. Важното е, че сега живеем в един свят, който принадлежи на младото поколение, и трябва да се правят всякакви промени, за да можем да просперираме и да се развиваме, а не да се затлачим и да губим време.
- Относно предишния режим - аз мисля, че личността се потиска изключително в едно такова общество. Знам, че хората не са имали право дори да намерят работа извън собствения си град. А колкото до сигурността - много често са били прикривани неща и всъщност не е било толкова безопасно, както медиите и цялата тази пропаганда са представяли нещата. Личността на младите
хора е била изцяло потискана. Дългите коси например са били изцяло забранени, слушането на западна музика и западното влияние като цяло също е било отхвърляно.
- На мен лично ми е много неприятно, когато чуя, че едно време е било много хубаво, а сега младото поколение е толкова лошо, не ставаме за нищо. Мисля, че старите хора не осъзнават, че положението, в което сме в момента, е точно заради тях, защото те са позволили този решим да трае толкова години. Ако не са били нашите родители да се вдигнат и да премахнат цяло* то тогавашно управление, сигурно още щяхме да живеем така и положението щеше да е още по-лошо.
- Според мен по времето на комунизма от хората се е изисквало нещо много по-просто -да бъдат послушни и изпълнителни. В смисъл че не е трябвало да мислиш много-много. Ние не сме послушни, не сме особено изпълнителни, затова при нас има потенциал и шанс за развитие. Ако се погледне
- Мисля, че всеки сам трябва да си избере часа, когато да се прибере. Ако има задължения, да си подреди времето и задълженията по важност. Човек сам трябва да си определя тези неща. Има отговорни и неотговорни деца.
- Сега се говори много сериозно за въвеждането на униформите отново. Какво мислиш за това?
- Аз лично смятам, че не трябва да се въвеждат униформи. Така съм свикнала и така ми е по-добре. Не одобрявам и вечерния час. Дори и въведен, винаги ще има хора, които няма да го спазват. Който е отговорен и знае какво прави, няма да злоупотребява и не мисля, че въобще има нужда от вечерен час.
- По отношение на униформите аз пък смятам, че ако се въвежда нещо такова, то трябва да е символично. Като значки или шапки - нещо, което да показва принадлежността към нашето училище и това, че сме горди да бъдем част от него. Но не и да ни обличат по един и същ начин и да ни изравняват по такива признаци.
- Относно униформите мисля, че дори да бъдат въведени, все ще се намерят ученици, които ще откажат да ги носят, а не би било редно да не ги допускат до училище без униформа.
- Сигурно е хубаво да има някаква регулация, обаче това не е най-сериозният проблем. Сега имаме толкова много други проблеми, които трябва да се решат. Просто сега не е времето да се обсъждат точно униформите. А иначе и аз съм против. Твърдо!
- Аз също смятам, че униформите и вечерният час не са най-сериозният проблем, имайки предвид, че по новините непрекъснато чуваме за самоубила се студентка, убити студенти, нападнат ученик... И какво се случва в крайна сметка с тези престъпления? Или не са разкрити, или винаги пускат виновните, или пък изчезват безследно, а всъщност символично се упражнява някакъв контрол, говори се за дисциплина, но нищо не се случва. Като че ли си стоим все на едно място - има някакъв символичен вечерен час,
тръгне някак си от семейството. Ако наистина искат да се наложи такъв контрол върху дискотеките и нощния живот като цяло, биха могли да измислят нещо като пълномощно, което да е подписано от родител, който дава съгласието си детето му е да е навън.
- Аз смятам, че проблемът, който в момента се тиражира така широко, проблемът с младите е както на родителите, така и на държавата. Винаги е съществувало противоречието между младото и старото поколение, в речи още от античните времена се срещат мнения, че младите са безотговорни и не се знае докъде ще стигне светът. Родителите нямат време да упражняват контрол над децата си - те са от сутрин до вечер на работа, а от друга страна, държавата не прави нищо за младите хора в училище - вижте на какво прилича класната стая и на какво мирише по улиците. Оставени сме, общо взето, на произвола на съдбата; всеки да прави, каквото си знае, и да оцелява, както може.
- Всяко следващо поколение би трябвало да е по-добро от
той не се спазва, но иначе всички знаят, че е въведен.
- Значи имате усещането, че се стои на едно място?
- Да. Говори се за промяна, а няма промяна.
- Не е проблем да се въведе униформа, само че тя не трябва да е еднаква за всички училища, нито пък да е твърде претенциозна. По-скоро трябва да се позволи на всяко училище да си създаде модел. По този начин учениците пак ще се разграничават и няма да се потиска тяхната идентичност, но когато човек види в тролея ученик в униформа, ще си мисли "А, този е от Английската". Колкото до вечерния час - абсолютно си мисля, че това е задължение на родителите. Те трябва да знаят къде е детето им.
- Тоест no-скоро трябва да се налагат санкции на родителите, чиито деца са навън, така ли?
- Мисля, че и в момента се налага глоба на родителя, идеята ми по-скоро е, че не е необходимо държавата да следи за това. Всичко това трябва да
предходното. Въпреки че е трудно на фона на цялата ситуация в страната - корумпирани институции, проблемите с кражбата на еврофондовете, постоянното изникване на досиета, дори и проблемът с боклука в ежедневието ни. Тези проблеми трябва да бъдат оправени. И ако те не са разрешени, няма как да започнем да мислим за униформи и вечерен час.
- Според мен точно младото поколение трябва да поеме нещата в държавата и ние трябва да създадем нов етикет и нов вид поведение. Но ако има забрани, които потискат личността, ще ни попречат. Специално за униформите и определените мерки за сигурност, не бих казала, че би помогнало в израстването. До някаква степен не съм съгласна с това, че нашето поколение е по-добро от предишното. Според мен и ние имаме доста сериозни пропуски, а те са мислели за нещата доста по-отговорно и са уважавали родителите и учителите си.
Просто младите трябва да бъдат възпитавани в ценностна система, която да ги кара да мислят не само за себе си, а и за човека до себе си, като за една общност, един общ свят, в който хората да си помагат, а не всеки да се опитва да тъпче останалите за своя облага.
- Подобни мерки, които са по-скоро не законови, а морални, са най-добрият вариант, но нашето общество не е съзряло за тях. Младият човек в момента няма на какво да се уповава. Ако преди нашите родителите са се отнасяли с повече уважение един към друг и са били по-морални, това е било, защото са имали някакви идеали и са се стремели към нещо, докато в момента на нас ни остава единственият идеал - да се стремим към пари. По този начин обаче се губят основните ценности.
- Не мога да дам обективно мнение относно живота в България преди 1989 г., защото не съм живяла в това време, но определено не ми харесва животът сега, не ми харесва това време на преход, защото то дори не е преход. Имам усещането, че стоим и тъпчем на едно място, непрекъснато влизат в сила несъстоятелни закони. Винаги се започва от най-маловажното и въобще не се мисли за актуалните ни в момента проблеми. Всичко се прави, колкото да може да се каже, че е направено нещо и че нещо е вкарано в сила.
За "бъдещите творчески планове":
- Какво смятате да правите, след като завършите, имате ли намерение да останете в България или да заминете в чужбина?
- Темата за чужбина и България при нас в Английската гимназия се обсъжда всеки ден. Аз не съм съгласна с това, което постоянно се набива в мозъците на младежта, че ние не ставаме за нищо, че в държавата ни цари безредие и беззаконие и затова правим, каквото си искаме, знаейки, че няма да бъдем наказани.
Не мисля, че непременно трябва да заминем за чужбина, защото тук човек няма никакво бъдеще, освен ако не е мутра. Истина е, че от завършващите класове вече половината заминават за чужбина точно защото отвсякъде ни се внушава как тук няма да се оправим.
- Аз също съм на нейното мнение. Смятам, че ако всички кадърни хора отидат в чужбина, то никой няма да остане тук, за да оправи България. Мисля, че трябва да се отучим от навика непрекъснато да обвиняваме някой друг и трябва да се вгледаме най-после сами в себе си и в това, което можем самите ние да направим.
- Положението ни в момента не е наш продукт. Обстановката, в която живеем, е следствие на нашите родители, баби и дядовци, а ние сме създадени и "ошлайфани" на фона на това, което те са създали.
- По отношение на образованието в чужбина мисля, че, първо, базата там е много по-добра; второ, условията са много по-добри, заплащането е в пъти по-голямо и поне за мен ще е по-добре да уча в чужбина.
- А би ли се върнал?
- Ако се подобрят нещата, може би, но мисля, че няма да се подобрят.
- Моето мнение е, че в България също има много добри преподаватели и имаме наистина добро образование. Вярно е, че в чужбина има повече възможности. Аз обаче не се виждам поставена в друго общество и мисля, че мога да живея тук. Дори и по този начин да загубя много, мисля, че моето място е тук.
- Имам чувството, че напоследък в България се твърди, че единственият начин да успееш, ако си жена, е да станеш чалга певица, ако си мъж - да станеш мутра. Според мен не
живот, младите хора биха могли да пренесат натрупаните там знания и тук. Лично за себе си смятам, че е добър вариант да се учи няколко години в чужбина и да се пътува в много страни.
- Аз съм за космополитния идеал. И да се пътува в чужбина, и да си останеш и вкъщи. Лошото е, че понеже ни се налагат стереотипи, ние решаваме, че в чужбина ще ни е по-добре, там никой не ни познава, никой не знае какви сме ние, там ще ни е по-лесно. Друг е въпросът, че когато се върнем в България, ставаме част от общата маса, в която, ако човек не е мутра или чалга певица, не е успял.
- Настроените да заминат в чужбина и после да се върнат са единици. Не съм съгласна, че ние като хора на Английската гимназия, избрани чрез конкурс, които идват в училище с добри преподаватели и излизат като личности с много знания, трябва непременно да заминем в чужбина.
- Няколко пъти споменах-
е така и самият факт, че толкова хора искат да заминат в чужбина, е много тъжен.
Не съм човек, който може да създаде семейство и изобщо живот в друга страна, затова считам, че ако имаш желание и се стремиш към нещо, можеш да успееш и в България. А имам и добър пример - след като моите родители са успели, въпреки че им е било трудно, значи и ние ще можем да успеем.
- Обучението в чужбина наистина е по-добро. И понеже се предполага, че ние излизаме от Английската гимназия с много високи знания и владеене на език, мисля, че трябва да си пробваме късмета и другаде, а не само в България. Ако замина и получа добро обучение и шанс, определено бих се върнала, но и бих пътувала много, защото човек трябва да е опитал всичко, за да знае къде се чувства най-добре.
- Според мен до някаква степен е важно и натрупването на опит, защото ако човек остане в тази деградация, каквато е в момента, няма да има как да открие нови възможности. Докато ако отидат в чужбина, натрупат някакъв опит, видят друга култура и друг начин на
те чалга певици и мутри, вие каква музика слушате? -Рок.
- Слушаме и чалга. Това е изцяло комерсиална музика, каквато е и западната музика. Каквото и да си говорим, начинът на забавление за всеки е индивидуален. Но това не значи, че ние се стремим да станем чалга певици. Повечето хора осмиват тези изпълнителки. - Тоест разграничавате музиката за забавление от културата, която тя носи?
-Да.
- Някои май не са съгласни...
- Да, аз мисля, че това е абсурдно. Най-малкото тази музика е изключително посредствена, за текста да не говорим... Текстът е точно за тези ценности, които преди малко обсъждахме - че хората са с изцяло материалистични разбирания - коли, пари, жени и т.н. Мисля, че щом си я качват на плеъра и я слушат навсякъде, тази музика не може да се разграничи от тяхната същност и култура.
- Аз не мисля, че една музика трябва да определя по някакъв начин характера на човека. За мен музиката е средство за забавление, което е според настроението.
- Това, че слушам чалга, не ме прави по-посредствена от хора, които не слушат чалга. Независимо от текста. Реално по никакъв начин не прилагам въпросния текст в живота, в образованието или в стила си на говорене.
- Ако човек е достатъчно интелигентен, не мисля, че музиката може да му повлияе толкова много. За гласуването
- Въпреки че сега ми предстои да гласувам за пръв път, смятам, че това е задължително за всеки човек. Защото, ако не гласува, после няма да има правото да отстоява позицията си и да търси някаква отговорност, в случай че нещо не е както той желае. Има и друга страна на въпроса защо трябва да се гласува - защото, ако масата хора не гласуват и по този начин протестират, печелят други партии, чиято цел не е просперитетът на България.
- Човек не може да се оплаква от управлението, ако не е гласувал. Трябва да гласуваш, за да можеш след това да кажеш харесва ли ти или не ти харесва управлението на някого.
- Задължително трябва да се
си мислят, че всички политици са еднакви и когото н да изберат, той все ще ги окраде или нещо от този сорт.
Предполага се, че младите хора биха гласуват за по-надеждни партии и точно когато те отказват да гласували, броят на автобусите с турци, идващи за изборите в България, нараства. По този начин наистина оставяме да ни управляват други хора. После се оплакваме от тях, но в действителност нямаме право да го правим.
- На мен също ми предстои да гласувам за първи път. Не мога да кажа, че изборът ми ще бъде абсолютно коректен, все пак тепърва слушаме и разбираме това, което се говори по медиите, но в крайна сметка това ще определи и фона, на който ще живея след време. Всеки е длъжен да гласува.
- Въпреки че аз още нямам 18 години, много чакам деня, в който ще стана на 18, за да отида да гласувам. Смятам, че всеки човек, който уважава себе си, трябва най-малкото да отиде и да гласува.
- Аз още нямам 18 години, но когато ги навърша, определено ще гласувам, защото, имайки предвид, че всеки ден се оплакваме от това кой ни управлява, все пак трябва да се опитаме и
гласува, защото, когато не гласуваш, оставяш някой друг да вземе твоя глас. Тази година ще гласувам за първи път, но преди съм ходил с нашите и съм виждал една огромна опашка, в която средната възраст е 60 години. Не искам друг да решава вместо мен.
- На мен тази година също ми предстои да гласувам за първи път и определено ще го направя. Мисля, че сред голяма част от обществото е настъпила апатия и, общо взето, никой не се интересува кой ще го управлява, защото хората
ние да направим нещо. През годините хората са се борили за правото да гласуват, докато на нас то ни е дадено, а ние отказваме да го упражняваме.
- Аз сега започнах повече да се интересувам и смятам, че в момента в България няма кой знае колко добър избор, но като цяло мисля, че трябва да може да се гласува не само за определена партия, а за хора, за личности.
www.kliuki.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар