Известният телевизионен и радио-водещ не спира да открива нови страни от шарения свят на човека. Изкушен от спорта, а напоследък и от танците, Ники Кънчев доказва, че шоуто никога не спира.Къде е купонът за вас след Dancing Stars?
- Купонът продължава все още под формата на ангажименти към Dancing Stars, към новите приятелства, които се зафор-миха в едно макар и състезателно шоу.
Съжалението от отпадането или облекчението, че тази „мъка" свърши, е по-силното чувство, което изпитахте?
- Ха-ха, хванахте ме, както се казва, с този въпрос. Тук ще използвам любимия на народа жокер „50 на 50". И въздишка на съжаление се изтръгна от гърдите ми, защото загубихме състезанието с Ирена, но и въздишка на облекчение, защото си беше доста тежко. Поне за мен. Това си е реалити предаване, то се случва на момента, така че всичко си беше истинско и много силно като емоция.
Никога ли не спира „Ники Кънчев шоу"?
- Никога, защото това съм самият аз. Защото природата ми е такава. Защото дори като начинаещ журналист, когато другите се профилираха само в отделни ресори - политика, спорт, образование, аз вместо да затварям врати, отварях нови и нови прозорци. Винаги ми е било интересно да се интересувам. От нови неща и нови светове. В последно време ми е адски любопитно да вниквам в човешкото тяло и начините, по които контактуват нещата вътре в нас. Пречупвам нещата през моя поглед и интерес, като се стремя това да е интересът на нормалния, класическия българин, ориентиран към световните и европейски ценности на живот.
Дълъг ли беше пътят до славата?
- Ако славата е присветкащите като фарове на автомобил огънчета в очите на хората по улиците, когато се разминаваме и ме познават - да, дълъг беше.
А забогатя ли водещият на „Стани богат"? Може би помъдря страшно много от това интелигентно предаване, което си е вид „чисто злато"?
- Парите в българския шоубизнес не са като парите в западния шоубизнес. В по-голямата си част тук те са „изкарани пари", тоест изработил си си ги. А за част от тежката работа ви намекнах малко по-горе. Помъдряването също е дълъг процес, за който трябва да свидетелстват хората, в моя случай - оценката идва не от роднини, приятели, фенове, а от зрителите, рейтинга и продуцентите.
Коя е първата ви любов в областта на журналистиката? На колко години се влюбихте в нея?
- Първата ми любов е словото, самите думи, подредбата им. Писането - нещо свещено за мен и досега. Да седнеш и да изразиш мислите, които витаят в главата ти. Стана някъде на 17-18 години неосъзнато и някъде към 21-22 вече пишех редовно, почти всеки ден.
А вечната (радио, телевизия, печат), без която не можете да дишате?
- Пожелавам на всеки, изкушен от журналистика, да опита и от трите ястия. Те са като три етажа, които трябва да качиш. За това трябва и шанс, и късмет, но и дупе. Но не в сексуалния смисъл, а в сърцатия. Трябва да си смел, естествено, да не си тапигьоз, който не се усеща, че не става за тази работа. Писането е основата, говоренето по радиото се усвоява за месеци, а за телевизията трябва да дадем поне година бонус на водещите да се освестят и да разберат за какво става дума и накъде да тръгнат.
Има ли предаване, което ви се е запечатало най-ярко в паметта?
гостува Георги Христов, отворихме телефонните линии и ни звънна жена, която лежи в болница. Какъв по-голям комплимент за едно радио, един водещ
и една звезда, че болна жена ги слуша, обича и им звъни. Аз не се сещам за друга такава награда...
Интересно ли ви е да гостувате в други предавания?
- Да, защото това е един от начините да разчупиш калъпа и шаблона на хората за теб. Канят ме често и това е знак, че съм интересен на водещите, а може би и на тяхната аудитория. Няма да забравя гостуването си в „Комиците" преди време, Любо Нейков и момчетата се бяха постарали сериозно и дори играхме за първа сигурна супа и после трябваше да си я изядем в студиото. С танцовата ми партньорка Ирена Димитрова пък се смяхме много с хлапетата и с Део и Митко Павлов в „Това го знае всяко хлапе".
Имате ли истински приятели сред другите известни водещи?
- В телефона си имам номерата на почти всички известни в нашия бранш. С Крум Савов съм истински приятел повече от 22 години, още преди Нова телевизия. С Краси Минев също се знаем от университетските години, с Криси Патрашкова сме даже колеги от един випуск в Софийския, защото аз учих няколко години и тук. Но може би най-близкият ми е Део. Той ми е като брат. По-малък брат.
С кой продуцент работите най-добре?
самото начало на „Стани богат" в румънския ни период. Митака тогава с Нико плюс Росен Цанков и Димитър Гочев положиха основите на това предаване.
Има ли феърплей в живота днес?
- Аз съм със силно развито чувство за справедливост и ако обидя някой или го нараня неволно, намирам начин да му поднеса извиненията си. Ще ми се да
има повече феърплей, повече честни и почтени граждани
- като почнем от парламента и стигнем до тези, които трябва да си платят парното, ако са се топлили цяла зима с него. Не ми се мисли, че всичко е нагласено в тая държава..
А в любовта?
- В любовта има всичко, но също трябва да се спазва феърплей и да се уважава личното пространство на партньора.
C какво никога не бихте направили компромис?
- С името си, с това, което стои зад него. Градил съм го с години и сега не мога да си позволя да го разваля за два дни.
Важно ли е чувството за хумор, за да оцелее човек - и в професията, и в личните взаимоотношения?
- Чак за оцеляване не ми се говори, според мен чувството за хумор помага много за лафа, приказката, общуването. Ако този срещу теб ти партнира, става супер. Така се чувствах в Dancing Stars с Гибона и с Мамалев. Тримата от запаса, както ни определи Тодор Колев. Много смешно ни се получаваше...
Къде е раят?
kliuki.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар