Елена Йончева: "Голям инат съм"

Когато журналист интервюира журналист, това е мъчно интервю: събеседниците познават "капаните" на жанра. А ситуацията се комплицира още повече, ако разговаряш с личност като Елена Йончева - телевизионен репортер с богата професионална биография и житейска спътница на министър-председателя. Условието е да не задавам "въпроси за личния й живот". Приемам. Затова не се учудвайте, че когато все пак опитвам да науча дали тя планира да танцува сватбен валс, получавам в отговор историята за създаването на английския вариант на танца... Иначе видяхме, че Елена добре умее да валсира.


- От къде идва усърдието и хъса, с които участвате в "Денсинг старс".

- Обичам да танцувам, но моето танцуване е изцяло аматьорско, дискотечно, с приятели и за приятели. Поисках да се науча на нещо ново в танца и това ме мотивира да се включа в шоуто. Допада ми и възможността да превъзмогнеш себе си, да вдигаш летвата и да се опитваш да я прескачаш.

- Показвате добра фигура и умения, които сигурно са възпитавани в гимнастиката.

- Като ученичка съм играла този спорт, но едва две години - в "Славия". Обаче доста неща не харесвам в изпълненията си, много съм критична към себе си. Отчитам, че имам чувство за ритъм, а съм и с тренирана физика - спортувам редовно: плувам, ходя на ски, играя от време на време тенис, но като цяло обичам движението и състезателния характер.

- Като участничка в това шоу научихте ли нещо ново за себе си, за собствената си емоционалност, за физическата и психическата си издръжливост?

- То ми помогна да се вгледам малко повече в себе си и да открия огромни свои недостатъци! Например смятах, че няма да е никакъв проблем да тренирам по четири часа на ден и два пъти седмично да идвам на предаване - мислех, че с това ще се справя с лекота. Но се оказа, че физическото напрежение е голямо, натрупва се умора и си дадох сметка, че нямам подготовката, която очаквах, че имам.

- Ако сега трябваше да дадете съгласието си, бихте ли отклонили поканата за участие?

- Не, но бих осъзнала сложността на тази авантюра. Още повече, че моята сцена на изява е била репортерството, реалният живот, докато тук попадаш на място, където се изискват допълнителни качества и човек даже и не знае дали ги има.

- А някои от качествата ви на телевизионен репортер помагат ли ви в шоуто?

- И в журналистиката, както и тук, е борба. А по принцип аз съм борбена като характер, не обичам да се предавам. Инат съм голям, за ужас на моя партньор. Като репортер също работя с партньор, но там съм водещата фигура, аз съм тази, която води, и то настъпателно, амбициозно. Докато в спортните танци трябва да умееш да следваш партньора.

- В статуса си на партньорка на премиера вероятно също често ви се налага да отстъпвате позицията на водещия.

- Не, не съм променила своите професионални навици. Може би съм работила с друго темпо, но не мисля, че съм правила някакви професионални компромиси. Не ми се е налагало.

- Не се чувствате човек в сянката на партньора си?

- Никой никога не ме е насочвал в журналистическата ми работа.

- Досега сте била субект с журналистически интереси, а сега се превърнахте в обект на журналистическия интерес, понякога от изненадваща гледна точка. Очаквахте ли, например, че докато вие танцувате, някой ще се интересува от бельото ви?

- Вече трудно мога да бъда изненадана. С опита си човек обръгва на много неща и престава да им обръща внимание. На стоп кадър ще видите точно това, от които се интересувате. Всички тоалети са с боди - било то черно или в друг цвят. Така че ако някои е искал да види подробности от облеклото и на останалите 12 участници, щял е да го направи също така успешно, но се е интересувал точно от моето бельо. Не считам, че това трябва да е вкусно някому, но всеки отговаря за себе си.

- Създавате представа за модерна и еманципирана жена, за професионално вироглава журналистка. Това взиране в интимното ви пространство, освен че не е проява на добър вкус, не е ли много тягостно? Ето, тъкмо вашето бельо стана обект на такова внимание - това засегна ли ви или ви поласка?

- Не е приятно. Но не мога да кажа, че съм се засегнала.

- Казахте, че обичате да танцувате. Имате ли любим танц?

- Това е танцът с добра компания и за настроение. Когато човек танцува сред приятели, даже и не мисли какви точно стъпки изпълнява, но се чувства освободен от приетите условности в живота. Заради тази липса на условности харесвам танците.

- Премиерът добър танцьор ли е?

- Сергей танцува добре, въпреки че последните две години рядко му се случва да го прави.

- Вие сте една от малкото жени не само у нас, а и по света, които имат привилегията да наблюдават живота в една държава от специална гледна точка. Открихте ли нещо ново в нашата народопсихология, бидейки спътница на премиера?

- В много отношения ние, българите, сме започнали да възприемаме всичко като шоу, включително и политиката. Оттам и любопитството към жълтите неща. Забелязвам, че през последните години се акцентира само на скандалните теми, на атрактивните неща в политиката, търси се именно този ъгъл, който дава повърхностна представа за нещата. Това се чувства и в публицистиката, която също се превърна в шоу, при това - скучно. От една добра европейска телевизия сутрин получавате информация, включително от областта на политиката и икономиката, но тя не е представена подигравателно от страна на журналиста, в контекста на някакви звучни скандали, както е у нас. Нашата журналистика често се свежда до това, журналистът да си каже собственото мнение и да търси гости, които да подкрепят неговата теза, която е винаги в сферата на конспирацията. Много хора едва ли си дават сметка с колко труд и усилия се постига всичко в политиката. Едва ли си дават сметка, че Сергей се връща в 11 часа вечерта с огромни папки, сяда, чете, става сутрин рано и тези 3 години не е имал ден почивка. Не мисля, че е добре аз да ги казвам тези неща, защото, чути от мен, едва ли звучат обективно, но това е така. Той е изключително отговорен, освен че е умен и работлив.

- В професионален план какви са най-близките ви проекти?

- Моята амбиция е да продължа да правя документалистика в областта на журналистиката. Но сега участието ми в това шоу ми доставя и професионално удоволствие, защото е някакъв риалити формат, в който няма интрига, няма злоба, няма лоши думи, няма псувни, а само музика и танци. Убедена съм, че по тази причина то се гледа и има успех.

- Какви мечти има жената Елена Йончева?

- Много са, но не знам дали ще се осъществят.

- А влиза ли и сватбен валс в кръга на мечтите?

- Има два валса - виенски и английски. Когато англичаните решили да създадат своя валс, попитали австрийците...
/Елена се засмива дяволито, извинявайки се, че дава друга посока на разговора. От дългата история за двата валса разбирам, че съм задала един от онези "лични въпроси", които сме се уговорили да избягвам. Иска ми се да вярвам обаче, че тя все пак знае отговора и той я удовлетворява./

Източник: kliuki.net