Христо Запрянов: "Хванати в изневяра не е нагласено"

ХРИСТО ЗАПРЯНОВ е роден на 1 май 1982 г. в Благоевград. Христо завършва AUBG (Американския университет в България) с първа специалност журналистика, втора -приложни изкуства, профил актьорско майсторство. С журналистика се занимава професионално от 1998 г. Четири години пише статии за музика, попкултура и nightlife в сп. „Тема" (чийто главен редактор е баща му - Валери Запрянов) и списва сп. „ЦСКА". В последните две години работи и към екипа на сп. Maxim. От 2005 г. до момента е главен редактор на вестник „Тема Спорт". Водещ на предаването „Хванати в изневяра" по „Диема".

- Христо, появиха се много съмнения дали са режисирани историите в „Хванати в изневяра". Каква е истината?

- Историите са истински. Но за подробности около тези съмнения могат да говорят единствено продуцентите на предаването. Аз съм просто водещ. Запознат съм с това, което детективите са открили. На мен ми дават готов продукт - касетата, и ми разказват за какво става въпрос. След това идва и работата ми да представя на човека нещата по реален начин, така че да не получи инфаркт. Не участвам в предишните етапи на разследването.

- А за разкритията, които направиха „Господари на ефира", какво ще кажеш?

- Няма черен пиар в България. Изчислихме колко минути са ни отделили в Нова телевизия. Ние такова ефирно време не можем да си позволим за реклама. Нека си разследват. Показват снимки на наши участници от кастинг агенция. Значи ли, че тези хора не може да изневеряват или на тях да им се изневерява? Така определено се вдигна интересът към предаването.

- Има ли истории, които са с щастлив край - няма изневяра?

- Да, но те не се показват по простата причина, че предаването се казва "Хванати в изневяра", а не "Съмнения в изневяра". Ако за две седмици детективите не открият нещо, случаят не се чопли повече и разследването се прекратява.

- Клиентите на „Хванати в изневяра" не търсят ли по-скоро медийна изява?

- В някои случаи може би.Подбудите им не са ми много ясни, имайки предвид, че аз никога не бих го направил. За мен основното е, че хората не си говорят достатъчно добре вкъщи. Мисля, че голяма част от вината идва от нашия клиент, който не е могъл сам за себе си да си изясни отношенията с половинката си. Някои може да търсят публична изява. А за други това е форма на отмъщение. Може би служим и като „ракетоносител" за нечия кариера. В България така са изродени нещата, че веднъж да те покажат по телевизията в анкета, направена на улицата, и мигновено ставаш звезда.

- Ти хващан ли си в изневяра?

- Аз живея малко номадски, насам-натам, не съм се застоявал на едно и също място. Съответно не съм бил с една и съща жена дълго време. Когато съм имал сериозни отношения, просто забравям за другите. Така съм възпитан. Когато изневериш, значи се подиграваш с доверието на другия, което си е висша форма на лъжа. За мен емоционалната изневяра е непростима. Физическата мога и да я приема, но с много условности. Всеки има моменти на слабост, може да се почувства низвергнат или пък да се напие.

- Какво всъщност цели шоуто? Какво е посланието към зрителите?

- Всеки може да го приеме по различен начин. За някой може да е наръчник къде не трябва да се ходи и какво не трябва да се прави, за да не те хванат. Не откриваме топлата вода, като казваме, че хората в България изневеряват. За мен ще е успех, ако на всеки 1000 човека двама се замислят за какво става въпрос. Да си вземат поука, като видят колко наранени остават хората и как се разбиват семейства, връзки от десетки години.

- Предаването не е ли сеирджийско?

- Факт е, че повечето хора го приемат така. Те са си на принципа „хляб и зрелище". Не искам да звуча като идеалист и да менторствам. Но хората трябва да се научат как да гледат телевизия. Искаме да покажем какво става в реалния живот, че има варианти една изневяра да бъде предотвратена. Да не се стига дотам, че единственият човек, с когото можеш да обсъдиш проблема, да е комшийката с пеньоара на баклавички и ролките на косата. Лошото е, че провокирахме хората да станат детективи - да са на стопка-дър всяка секунда и да казват „Това ми намирисва".

- Има ли клиенти, които отказват да отидат на „местопрестъплението"?

- Когато се стигне до такъв етап, любопитството е по-голямо. Имало е случаи на колебания, но в крайна сметка винаги отиват. Предполагам, че повечето хора, които се свързват с нас, се надяват всъщност да си докажат, че половинката не изневерява. Но бидейки клиенти на предаването, те са се съгласили историята да бъде показана по телевизията. Поемат си риска.

- Но изневеряващият в никакъв случай не може да остане напълно анонимен, щом половинката му се разкрива изцяло.

- Ако категорично откаже, можем да скрием лицето, името му и да остане анонимен. А оттам нататък кой какви асоциации ще си направи... Хората, които познават клиента ни, винаги могат да разберат за какво става въпрос, но това вече не е наш проблем. Ние сме направили всичко да запазим идентичността на изневеряващия. Правно всичко е проиграно.

- Заведоха ли вече съдебни дела срещу вас?

- Не, но ще бъде интересно, ако някой пробва да ни съди, защото хората нямат вяра в съдебната система в България. Засега сме само със заплахите. Хората си реагират нормално -много емоционално. Все пак те не очакват - идват някакви с камери, микрофони, хващат те на местопрестъплението едва ли не. Суперафектирани са и не само че налитат на бой, ами' и много плашат със съд. Но досега поне призовки не съм получавал.

- След предаване заплашват ли те?

По време на сблъсъците е неминуемо, но оттам насетне нищо не се е случило. Колеги бяха написали, че съм със счупен нос. Напротив - носът ми е в много добро състояние. Рискът си е същият, както и в журналистиката. Винаги на някого мога да „накривя шапката" и да има причина да ме гони, бие и т.н.

- А често ли си „накривявал шапката" някому?

- Разбира се. Сложиха ми някакъв етикет - спортен журналист, при положение че аз много бягам от това. Да, главен редактор съм на спортен вестник, но успоредно с това съм се занимавал с друг тип журналистика. Имайки предвид какви хора ръководят футбола в България, има много „мръсното бельо" за изкарване и като го направиш, почват да те гонят. Получавал съм заплахи и като спортен журналист. Но за мен рискът е същият.

- Фамилията Запрянов помага или пречи?

- Много се гордея с това, което са постигнали баща ми и сестра ми. Когато започнах да се занимавам с журналистика, баща ми не знаеше.' Беше ми забранено да се захващам с толкова неблагодарна професия. Но коментарите постоянно са били: „Баща ти много добре ти редактира статиите". Винаги се говори за теб като за „парашутист", просто сме в такава държава.

- Успя ли все пак да докажеш на тези хора, че сам си постигнал всичко досега?

- Смятах, че като станах водещ на „Хванати в изневяра", хората най-сетне ще си кажат: „Е добре, тук вече не може да става въпрос за „парашутизъм", но онзи ден колежки ми казаха: „Много се говори, че баща ти е основната причина да си в това предаване". Никога не можеш да убедиш хората.

Източник: kliuki.net