Еротичната танцьорка Симба: Защо Бербо крие приятелката си?

- Здравей, Симба, как се вдъхнови за своя псевдоним - от анимацията "Цар Лъв"ли?
- О, не, не, всички това си мислят. Симба е африканско име, означава силен, корав. Много е разпространено в Етиопия и Кения.
- А как е истинското ти име?
- Никога не го използвам. Не мога да ти кажа.
- Известна си с това, че рисуваш гола, кога това се превърна в твоя запазена марка?
- Първо бях танцьорка по стриптийзбаровете. Преди три години започнах работа в една римска агенция - същата, която навремето откри Чичолина. Собственикът на агенцията е много известен в Италия, когато разбра, че рисувам добре, ми предложи да започна да стана гола художничка. Всъщност, докато бях в гимназията, учех в паралелка за скулптура, но сега голямата ми страст е графиката.
- Как се роди увлечението ти по нашата футболна звезда Димитър Бербатов?
- Унгарка съм, но живея в Милано, а там всички са луди по футбола. Една моя приятелка ми спомена нещо за Бербатов. Когато ми обясни, че е от България и разбрах, че ще посетя родината му, реших да се разро-вя в интернет и да намеря повече информация за него. Изгледах няколко клип-чета, той играе много емоционално, а и е доста привлекателен. Когато организаторите разбраха, че съм се запалила по него, ми предложиха да го нарисувам. Не ми трябваше много време, защото вече бях вдъхновена, и за една вечер го нарисувах.
- Чух също, че възнамеряваш да му подариш картината?
- Надявам се. Говорих с организаторите и те ме увериха, че ще измислят нещо да му я пратим. Чух, че той постоянно крие приятелката си. Чудя се защо ли го прави, все пак е звезда, нормално е хората да се интересуват.
- Знаеш ли, че той също
рисува, това му е хобито?
- О-о-о, каква добра новина!
- Колко струва една твоя картина?
- Различно - между 200 до 2000 евро. Всъщност, никога не съм правила изложба с картините си в Италия. Хората там не търсят картините ми, защото според Ватикана те са грешни.
- Вероятно си била и на други порноизложения по света. Как ги намираш в сравнение с нашето?
- Да, била съм на такива фестивали из цяла Европа. В Испания например хората са много по-освободени. От началото до края всички правят секс на сцената. През цялото време там се вихри една огромна оргия. Не съм виждала такова нещо никъде другаде. В Белгия и Холандия например са на другия полюс. Там, публиката се скандализира, ако някой си покаже половия орган.
- Какви са впечатленията ти от българските мъже?
- Изглеждат ми много възпитани. Не са арогантни, не са нагли. В Италия например се държат много неуважително. Като цяло сексуалната култура там е много ниска. Не знаят каква е разликата между еротика и порнография.

Хю Грант: Искам да съм писател

- Хю, във филмите често играете заклет ерген. Дали това е роля, в която можете да се въплътите особено добре, защото самият вие предпочитате да живеете сам, отколкото в сериозна връзка?
- Да. Така е. Отдавна е минало времето, когато всяка вечер сядах в барове и билярдни зали, за да забърша някоя мадама (смее се). Но може би наистина не се виждам в ролята на добър баща и послушен съпруг.
- Когато видите някое щастливо семейство, не ви ли се иска да имате хубава къща, в която ви чакат съпругата и децата?
- Просто не мога да си се представя като баща и съпруг. Разберете ме правилно: нямам нищо против сериозните връзки. Дори съм абсолютно убеден, че всеки човек се нуждае от дълбоки отношения с друг. В каквато и да е форма.
- Работите много. Как отмаряте между филмите?
- Една седмица се оттеглям напълно. Далеч от шумотевицата се опитвам да намеря тишина и да събера сили. Просто да мързелувам. Но след няколко дни ставам неспокоен, трябва отново да се заема с нещо.
- Живеете в предградието Кенсингтън в Лондон. Сам ли нареждате жилището си?
- Обичам да го правя. Окачвам мои картини на стените, търся удобни мебели. Само за миенето на прозорците и готвенето имам нужда от помощ. Абсолютно невеж съм като домакин.
- Бивши ваши спътници в живота отдавна са вече майки. Когато ги видите с децата им, не се ли събужда у вас желание за семейно щастие?
- Не! Не се виждам в тази роля. Само мисълта ме плаши. Но не искам да изключа съвсем идеята за свое семейство. Ще ви издам нещо: изпитвам страх, когато ме доближават деца.
- Не обичате ли децата?
- Напротив! Нямам абсолютно нищо против малки деца. Дори понякога мисля, че децата могат да бъдат много важни в живота. Виждам това при приятели: самите те са станали много по-любезни и спокойни, откакто са бащи. Но въпреки това имам някакъв страх от децата. Не знам как да разговарям с тях...
- Страхът от сближаване и сериозно обвързване ли винаги е била причината да се разделяте дори с дългогодишните си партньорки?
- Всички жени, с които съм имал връзка, са изключителни и силни жени, които знаеха точно какво искат. Разбирам, че при всяка жена в един момент желанието да има бебе и семейство става много важно. Но това не е причина за раздяла. Нито пък са изиграли някаква роля нови партньори или афери по същото време.
- Но вие сте имали случаи да изживеете истинска, дълбока любов, нали?
- Имал съм прекрасни моменти, много радостни и много трудни. Това ни е правило по-силни. Всеки от нас бе преуспяващ в професията и ние бяхме щастливи, че споделяхме времето на нашата работа.
- Какво прави едно приятелство истинско?
- Аз очаквам абсолютна искреност, отдаденост и вярност. Трябва да знам, че когато е нужно, мога да разчитам на другия, както той на мен.
- И като ученик ли пленявахте представителките на нежния пол?
- Бях втори Казанова (смее се). Красивите момичета винаги са ми правили впечатление. Наистина никога не съм бил срамежлив. По-скоро незабележителен, защото винаги бях най-малкият сред момчетата.
- Винаги ли сте чаровен, или понякога действате като мачо?
- Обичам самоуверени жени, които понякога ми противоречат. Но при важни решения ставам мачо.
- Какво обичат жените най-много у мъжете?
- Това зависи от индивидуалния тип човек. Хуморът най-често омагьосва. Понякога ме убеждават само едни наистина стегнати задни части.
- Какво мислите за операциите за разкрасяване, които жените си правят?
- Повечето от тези изкуствено красиви жени изглеждат неестествено и понякога страшно. Разбирам, че всяка жена иска да бъде красива. Но понякога хуморът и добрият характер са по-ценни.
- Какво правите, за да останете в добра физическа форма?
- Редовни лифтинги! Не, всъщност предпочитам да спортувам. Но в това отношение съм ужасно мързелив. Никога няма да ме намерите на уредите за трупане на мускули във фитнеса.
- Суетен ли сте?
- Малко (смее се). Не съм болно суетен, не толкова, че да дразня околните.
- Страхувате ли се от старостта?
- Над 45 години човек не е толкова импулсивен, както на 20 години. Искам да преживея още много неща, искам да открия други страни на личността си. Надявам се да не се сгромолясам на инвалиден стол още на 60 години, разказвайки само за доброто старо време. - Интересувате ли се от политика или от замърсяване на околната среда например? Това правят много ваши известни колеги в Холивуд.
- Винаги ще бъда "зелен"! Опитвам се да живея природосъобразно.
- Имате ли слабости, които притесняват самия вас?
- От време на време пия повече от нормата! Но имам нужда от това. Понякога имам нужда да се разпусна. Живея интензивно и не съм от тези, които се поддържат във форма чрез редовни тренировки във фитнеса и твърда дисциплина.
- Имате ли мечти?
- Искам да бъда успяващ писател. Това е една от мечтите ми. Един ден да напиша голям роман. Но се срамувам от всичко, което съм написал досега. Страхувам се, че това ще остане само една мечта.
- Вярно ли е, че като дете сте колекционирали пощенски марки?
- Учудващо е колко много знаете за мен (смее се). Не мога да си спомня, че съм събирал марки. Но може би ще започна скоро. Трябва да е много успокояващо. И кой знае, може би ще забогатея с тях?!

www.kliuki.net

АНАТОЛИЙ ЧИРКОВ: РУСИЯ Е ДУШАТА МИ, БЪЛГАРИЯ – СЪРЦЕТО

Една сутрин заварих в кабинета си красива огненочервена Коледна звезда. Малко преди Коледа. Още не е прецъфтяла и на мястото на опадалите цветчета се появяват нови. Стои си на масичката точно срещу бюрото ми и често я поглеждам. Червена. Цветът на живота. Като огъня, като кръвта, като виното, като любовта. Като младостта. Онази, която не се брои с годините, преживени на тази земя, а със силата да обичаш. За тази сила няма възраст...Тя не остарява.
Такъв - без възраст - възприех човека, който ми подари Коледната звезда. Видях първо нея, а него -след седмица-две. Нямало ме, когато я донесъл. Всъщност го познавах задочно. Беше изпратил свои стихове за рубриката „Душите ни, човешките". Хубави. И с Коледната звезда ми благодарил, че сме ги отпечатали. Дойде отново, защото искал да го направи очи в очи, да си стиснем ръцете.. .И тогава, от дума на дума, чух една невероятна история, белязана с превратностите на съдбата и силата да обичаш...
- Винаги ли слагате ударение на „о"-то, когато изписвате фамилното си име? Така бяхте направили в писмото, което ми изпратихте, а и в бележката, за цветето. Много е красиво... ;
- Червено е като кръвта. Тя вода не става...Освен ако съвсем си престанал да бъдеш човек... Фамилията ми е Чирков, а хората все я бъркат с Чирков.
- Да не би да имате нещо против известния проф. Чирков?
- Опазил ме Бог! Но държа на фамилията си, както, сигурен съм, и професорът на своята. Човек без род е като дърво без корен...
- И какви са корените на Чиркови?
- Годината била 1920, месец ноември. Бившия полковник от руската императорска армия Александ I-ви Петрович Чирков тръгна от родния си град Херсои за Одеса. Чул, че оттам ще отплава кораб на Международния Червен кръст в Турция. Белогвардейци бягали от болшевиките към Европа. Баща ми бил тежко ранен в крака още в Харкон при престрелка с червеноармейци. Все пак успял да се качи на кораба преди отплаването...И ето тук, насред морето, съдбата поднесла подарък на полковника, който се накъсвал от мъка, че напуска своята Русия, на която бил с служил вярно, а царя тъжно оставал с нея. Как да пристъпи клетвата си?...
- И какъв бил този подарък на съдбата?
- Много нежен - една очарователна млада жена, корабен лекар, току-що завършила медицина в Петроград. Тя спасила крака на полковника от ампутация, а той взел, че ее влюбил. Докторката - също. Съдба... Пред тях - неизвестност, зад тях родината. Не знаели дали някога ще я видят отново. И взели, че се оженили. Това е силата да обичаш! Помита и революции, и отчаяние. Та полковникът и докторката пристигнали в Константинопол вече законни съпрузи.
- Кога успели да се оженят?
- На кораба имало свещеник, който ги венчал. От Константинопол първо отишли в Сърбия, а после в България. Завинаги... Майка ми положила проверовъчен изпит в Министерството на здравето и я назначили като участъков лекар в село Долна баня, Ихтиманско. Били нестабилни времена - партиите се сменяли във властта, като лекари, учители, агрономи били уволнявани и измествани от протежета на новите властници. Така мама и татко обиколили половин България. Отначало тя изхранвала семейството, защото бившият полковник още не бил напълно здрав. Като се оправил, станал учител по руски език, но това - по-късно... Сестра ми Олга се ражда през 1922 г. в Севлиево, а аз след две години в село Садина, Поповско. Голямо „движение" е паднало - от Карнобат към Плевенско и Свищовско, после в Пернишко и София. Сестра ми учи в Руската гимназия в София, а аз с мама и татко по селските училища. Гимназия завърших във Велико Търново. После с Олга следвахме руска филология в Софийския университет. Кръвта вода не става...Тя 20 години беше учителка по руски в 32-а гимназия и преподавател в катедра „Чужди езици" на Медицинска академия. Аз също станах учител, преводач, коректор и редактор в различни вестници, издателства, институти...
- Нали сте деца на белоемигранти...Това не попречи ли на развитието ви със сестра ви?
- Знае ли човек...Но аз мисля, че хората ни приемаха просто като руснаци. Не съм усетил неприязън от обикновените хора по повод белогвардействотона татко. Пък и времената бяха такива - възторжени! Бях бригадир в Хаинбоаз и при прокарването на жп линията Перник-Волуяк. Даже съм бил и ударник. Когато градиш, нямаш време да мразиш...
- „Пробив в генетиката" ли беше антируската вълна, която помля България в началните години на промените у нас? Някои още ги държи...
- Такива „вълни" винаги е имало. Но много силна е привързаността на двата народа, направо споена в скала, в която се разбива мръсната пяна на всяка вълна на омразата. Превратностите на съдбата не могат да победят силата да обичаш. Това важи и за отделните човеци, и за народите.
- Вие какъв се чувствате? Стопроцентов руснак или малко и българин? Всъщност сте роден тук, тук е преминал животът ви...
- Русия е душата ми, България е сърцето. А това е едно и също, двете страни на една монета.
- Изобщо нямате руски акцент. Кой от двата езика знаете по-добре?
- Мисля, че няма разлика. Сънувам и на двата... Първата ми съпруга беше българка, втората - рускиня. Значи и в любовта положението е същото...
- А в поезията?
- Пак е така. Стихосбирката ми „Влюбените не стареят" е на български, а сега подготвям нова - със стихове на руски. За 50 години съм превел над 3000 статии и стихове на руски и съветски поети.
- Познавате ли някои от тях?
- Много. Сергей Михалков, Владимир Соколов, Михаил Дудин, Олег Шестински...
-А какви превратности поднасяше съдбата лично на вас?
- По-скоро подаръци... Синът ми Александър носи името на татко. Дарен е от съдбата с музикален талант. Беше ръководител на няколко вокално-инструментални групи - „Стил", „Баракуда", „Черно и бяло". Стана лауреат на „Златния Орфей". Сега е продуцент на развлекателни програми. Женен е, има дъщеря и внук. Значи аз съм прадядо! Момчето се казва Божидар и е на 7 години. Живея сам в „Младост", защото втората ми жена почина, но не съм самотен. Синът много ми помага, готви отлично... Направо подарък от съдбата! Имам и орден „Кирил и Методий" първа степен, на който много държа. Това е достойнство. Какво е човек без достойнство?... Разбира се, то не е само в ордените и медалите. Но и те означават нещо...
- Имате ли приятели?
- Да. Особено държа на дружбата си с големия ни поет Евтим Евтимов. Изобщо съдбата ме е срещала с много стойностни хора. Това са безценни подаръци.
- Разкажете за някои от тези срещи.
- Беше 1973 година. 35 години от тогава... През ноември като гост на Съюза на писателите дойде фотожурналистът от сп. „Огоньок" Генадий Копосов. Имаше списък с имена на хора, с които искаше да разговаря и да ги заснеме. Аз бях с него като преводач и придружител. Бяхме в Софийския университет при тогавашния ректор акад. Благовест Сендов, на гости при големия ни писател Емилиян Станев и при поета Димитър Методиев. Ходихме в Народното събрание и т.н. Генадий много държеше да се срещне и с Лили Иванова. Руснаците я боготворяха. Та отиваме ние у тях, посреща ни тя, но спешно я извикаха на запис в Радиото. Останахме с тогавашния й съпруг Янчо Таков. Той, разбира се, веднага отвори хладилника и наизвади всякакви питиета. Изобщо, скрепихме българо-съветската дружба подобаващо. Генадий се скъса да снима едно симпатично кученце чихуа-хуа, любимеца на Лили..
Когато изпращах госта на летището, той ми даде подарък за Лили - снимка на два целуващи се пингвина, направена на Южния полюс. Отидох да я занеса, но Лили беше заминала на турне в СССР. Като се върна, приготвих се да занеса подаръка, но - о, ужас! Няма го! Точно по това време се местих в друго жилище и съм забутал някъде снимката. Умрях от срам...Но съдбата си знае работата. Лили Иванова си получи подаръка чак след...33 години! Открих снимката през 2006 година. Стават чудеса...Тогава по телевизията вървеше предаването „Имаш поща". Писах писмо на Гала и така, след време колкото една Христова възраст, Лили си получи целуващите се пингвини.
- Най-великият човек, когото сте познавал лично?
- То не е познанство, а докосване...През 1934 година - дано не изглеждам на някой от читателите ви като изкопаемо...И ако е така, дано да съм полезно изкопаемо... Та през 1934 г. бях ученик в Трета софийска прогимназия, в първи клас. Бяхме тръгнали на черква и точно до „Свети Седмочисленици" татко се закова пред един мъж и каза, целият потръпващ от вълнение: „Фьодор Иванович, здравствуйте! А мн с вами знакомн из Петербурга!" Беше Шаляпин! „Помню, конечно помню! А вн что здесь делаете?" - попита великият артист. Татко му разказа накратко. Той нищо не коментира, а попита: „А кто зтот молодой человек с вами?" Татко ме представи, а Шаляпин каза: „Очень приятно познакомиться. Тн хотел бн пойти с папой в Оперу?" И се ръкува с мен. Тогава Шаляпин беше на 64 години, живеещ в Париж, беше световноизвестен. даде ни пропуски и го гледах в „Борис Годунов" на софийска сцена. Но по-важно беше, че се ръкува с мен, за което дълго разказвах на когото сваря...
- А човекът с най-оригинално чувство за хумор?
- Беше един министър. Българин. От МВР. Тогава излизаше вестник „Народен страж". Преведох и предложих да отпечатат една глава от поемата на Сергей Михалков. „Чичо Стьопа" - „Чичо Стьопа-милиционер”. Когато Михалков дойде в България по покана на Съюза на писателите, бяхме поканени на среща от тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков. Много искал да се запознае с автора на поемата и председател на Съюза на съветските писатели. Беше чудесна среща. По едно време заговориха за болести и Михалков се оплака, че общо взето е здрав, но го мъчи неприятен радикулит. Министърът обясни, че и той имал същия проблем, но някакъв световноизвестен френски професор го оперирал. Сега бил абсолютно здрав, забравил за радикулита, имало само един малък проблем - след операцията човек ставал абсолютно импотентен. Михалков направо изрева: „Какво? Импотентен? За нищо на света! Оставам си с радикулита!" Министър Солаков се скъса от смях, а заедно с него и всички останали...
- Сега по-спокойно ли живеете? 85 години са достопочтена възраст...
-Библейските персонажи на много по-достопочетна възраст са създавали поколения. Пък и не съм се оперирал от радикулит при оня френски професор, препоръчан на Михалков от министър Солаков... Това, разбира се, е в кръга на шегата... Но продължавам да превеждам, пиша стихове, издавам мои книги, ето и „Вестник за жената" отпечата мои произведения... Значи ми е рано да се предавам... Впрочем, неотдавна в Руския културно-информационен център имаше среща с големия руски поет и преводач от български Александър Анатолиевич Руденко. Аз прочетох мой превод на стихотворението „Великият Ботев" на украинския поет и преводач Дмитро Павличка. Руденко ми подари с автограф книгата си, „Христо Ботев” - кратка биография и стихове в негов превод, а аз - „Вестник за жената", където беше и страницата с мои стихове...
Ако някога и на мен ми се случи да разказвам за превратностите на съдбата в моя живот и подаръците, които ми е правила, няма да пропусна тази среща с Анатолий Чирков. Мъжът с руска душа и българско сърце, който е абсолютно доказателство, че духът превъзхожда материята и за разлика от нея не е подвластен на категорията време...

ПОКАЗВАТ ВОСЪЧНИ ФИГУРИ НА СВЕТЦИ

Изложбата е открита в руската столица в самото навечерие на светата Четирипетдесетница.

Навръх руската Масленица (Сирни заговезни), в самото навечерие на Великия пост в Москва се откри интересна изложба. Наречена "Света Рус", тя представя единствената в света сбирка от восъчни фигури на православни светци.
В центъра й е "Тайната вечеря" с изработените в естествена големина фигури на Исус и 12-те апостоли. Останалите експонати са свързани с покръстването и утвърждаването на християнската вяра в руските земи и представят известни исторически личности. Сред тях са св. император Константин Велики, майка му св. парица Елена, Порфирогенет (Багренородни). Поредицата продължава с героичните защитници на руските земи, като св. Александър Невски и св. Димитрий Донски, както и свидни руски богослови, като преподобни Сергии Радонежки и много други.
Изложбата досега е показвана в по-малките руски градове и е посрещана с противоречиви чувства от вярващите. Организаторите на експозицията обаче твърдят, че фигурите са на исторически лица и че тя има познавателни, а не религиозни цели.

Лора Крумова няма цветя на леглото до себе си

- Какво ви събужда сутрин, Лора?
- Няколко часовника, които издават ужасяващи звуци! Само един не ми е достатъчен. Подсигурявам се с 3. Отделно включвам и алармата на мобилния телефон.
- Нямате ли страх, че ще се успите?
- Тук комедията е по-скоро драма. Има сутрини, в които лелото ти мирише на сън, а ти трябва да станеш, за да поприказваш малко. Но два пъти съм се успивала. Е, все пак успях за работа. Единият път беше фатален. Дойдох в 7 и 12 минути, Коритаров вече беше започнал. Зрителите обаче
не разбраха, че съм се успала.
- Остава ли ви време след ефир за чисто женски неща?
- Откакто отново сме двама (на екран), животът започва отново да пее! Месецът, в който бях сама, беше труден.
- Коя е Лора след "Здравей, България"?
- Едно момиче от "Захарна фабрика", част от "Захарната фабрика" все още е в мен.
- Какво обичате да правите?
- Обичам определени хора и обичам да ги виждам.
- Какво готвите най-вкусно?
- Готвя много рядко, за да впечатля или убия! (смее се)
- "Дегизирате" ли се, като се разхождате по улиците?
- Не, само гледам лошо, ако не ми се говори. Непрекъснато ме спират някакви хора, а аз понякога не съм в настроение, особено когато съм станала в 4 сутринта.
- Почти месец водите с Милен Цветков. Кой повече ви пасва като партньор, Милен или Коритаров?
- Няма място за сравнения, прекалено са различи, като характери
и темпераменти.
- Налага ли ви се да "влизате в роли", заради сценария.
- Не. Сценарий няма.
- В интернет форумите се коментира, че като водеща стоите най-добре сама.
- Извървях най-трудните моменти, когато бях сама. Но това предаване има нужда от двама водещи. Ако някой ден стигна до амбицията да правя нещо самостоятелно, ще е съвсем различен формат, в който по-скоро бих била зад кадър.
- Спечели ли предаването, като остави политиката на заден план?
- Не оставяме политиката назад, а такъв е форматът. Предполага, освен
политика, да има и много други неща, които да будят човек с музика, с весел разговор, дори сериозните теми да са представени в друг вид. Не да докарваме хората до депресивни състояния.
- Все пак е година на избори, затова прави впечатление завоят към забавното.
- И с Милен сме го обсъждали - 2009 година, пускаш телевизора и виждаш еднакви формати и ти идва да изключиш телевизора. Идеята е не да бъдем отдушник, а да говорим за неща, които наистина интересуват хората.
- Политика мръсна дума ли е?
- Чак толкова остро - не. Но има прекалено много хора с лични интереси в нея. Прекалено много!
- За какво ви се говори на вас в предаването?
- Ние нещата ги решаваме с Милен и което той иска - влиза, което аз - също. Така че няма тема, която да съм искала да засегна и да не присъства.
Много се уморих, докато бях сама и сега наистина си почивам психически.
- Самоиронична ли сте, имате ли чувство за хумор?
- За самоиронията - да, но повече самоирония понякога означава и повече комплекси. Границата е важна. Хуморът е химия, с някои сме в едно съединение, с други хора - не.
- Красивите и известни жени са обект на ухажвания, вие имали ли си неприлични предложения?
- Всички предложения са прилични в момента. Шегувам се!
- Не ви ли е страх от звездоманията, много известни хора не се усещат кога се разболяват от тази болест.
- Не ме е страх, не се плаша лесно.
- Как се навихте за еротична фотосесия в мъжко списание, в което сте по бельо?
- В живота на всяка жена има момент, в който гърдите й побеждават над интелекта. Пак се шегувам. Беше ми забавно да направим снимките.
- Сякаш хората ви видяха в нова светлина - на освободена, щастлива млада жена.
- Дивото зове, няма две мнения. Не съм правила нещо с цел да се разбира нещо друго. Просто беше весело и поучително занимание.
Бях ужасно срамежлива но фотографът Темелко Темелков ме омая.
- Защо жените се оплакват, че все я няма любовта в стил "Сексът и градът"?
- На жените им се наложи да бъдат по-силни и това се отразява и на сексуалния живот.
- Кое е най-абсурдното, което сте чували за себе си?
- Че имам мустак и разширени вени. Информация на жълтата преса от миналата седмица. Мили хора.
- Вярно ли е, че си падате по Кеворк Кеворкян?
- Стига храна за жълтите вестници. Този въпрос почна странно да се повтаря.
- Да, но не давате отговор...
- Ами имам това право. Не ми е интересно да отговарям на този въпрос.
- Има ли цветя на леглото до вас?
- Мисля, че това беше химнът на малашевските гробари. Благодаря, жива съм, добре съм! (смее се)

Изисканият стил никога не излиза от мода

Улрих Франке е главен директор на модна къща "Лагерфелд" и ръководител на дизайнерския екип, който създава мъжките и колекции. През 1992 г. е назначен за производствен мениджър на прочутата фирма, където отговаря за конфекцията и спортното облекло. През 2003-а става главен мениджър и ръководител на дизайна. От края на миналата година е главен директор на модната къща.

- Г-н Франке, каква според вас е формулата на успеха на Карл Лагерфелд?
- Той е необикновено талантлив, иновативен и бърз. С каквото и да се захване, намира правилния подход. Държи на собствения си стил и го усъвършенства все повече. Лансира тенденциите не само в модата, но и в много други области. Не забравяйте, че г-н Лагерфелд е също интериорен дизайнер, фотограф и писател.

- Бихте ли споделили своята творческа философия?
- Аз работя в Германия. Но цялостната посока на мъжките колекции ми се задава от парижкия офис на г-н Лагерфелд. Нашите мнения за перфектна визия обаче се застъпват почти 100-процентово. Убеден съм, че само качествените материи могат да превърнат един костюм в шедьовър. Обичам коприната, кашмира. В това време на финансова криза е много
важно да се придържаме към традициите по отношение на линията. От огромно значение са също идеалното скрояване и качествената изработка. А облеклото, което съчетава в себе си перфектно качество и изискан стил, е винаги модерно.

- Германия има отлични дизайнери, но дори г-н Лагерфелд работи в Париж...
- Имам обяснение на този факт. Париж и Милано са градове с многовековни традиции в изкуството като цяло - архитектурата, музиката, живописта... Модата е вид изкуство, тя също се поражда от чувствата. Затова смятам, че тези два града завинаги ще останат световните центрове на стила.

- Защо избрахте фирма "Димитров" за свой партньор?
- Класическата мъжка линия на "Лагерфелд" изцяло се шие във фабриката на г-н Димитров. Често пътувам по света във връзка с работата си. С българския ми партньор се запознахме по време на една моя командировка у вас. Много съм доволен от него, надявам се и в бъдеще да продължим да си сътрудничим. Работя и с други държави. Дънките "Лагерфелд " например се шият в Италия, кожените якета - в Турция. Убеден съм, че клиентите ни у вас ще се множат, защото българинът все повече се интересува от мода.

www,figurata.com

Нели Атанасова

Преди 5 години за първи път интервюирах Нели Атанасова за нашия вестник. Телевизионната й кариера бе току-що стар­тирала в " Огледала", а лю­бовният й живот бе вихър от страсти. Днес красави­цата пристига с английска точност за срещата ни в за­ла 2 на НДК, където се под­готвя за репетицията на шоуто "Бъди звезда". Съ­щата вечер тя ще блесне в директен ефир по БНТ1. Отвежда ме направо на сцената, за да ми покаже отблизо своето "царство". Външността й е все така зашеметяваща - омайно светлият поглед е обрамчен с дискретен грим, сексапилно стегнатата й фигу­ра на бивша гимнастичка е подчертана с екстраваган­тен тоалет. И все пак годи­ните са я променили. Дис­циплинирала е дългите си къдрици в две "послушни" плитчици. Поведението й също е станало по-улегна­ло. Вече не крои грандиоз­ни планове за бъдещето. За сметка на това споделя, че се е научила да цени дребните неща, да извлича максималното от общува­нето си с околните, да се наслаждава на всеки щаст­лив миг. Заговаря още преди да съм й задала пър­вия въпрос, а ръцете й с перфектен маникюр емо­ционално маркират всяка нейна дума.

НЕЛИ АТАНАСОВА е ро­дена в София на 2 октом­ври 1974 г. Завършва спортното училище "Св. Св. Кирил и. Методий". В продължение на 11 годи­ни тренира художествена гимнастика при Нешка Робева. Носителка е на много медали и отличния като индивидуална съ­стезателка. През 1993 г. в Букурещ става евро­пейска шампионка с ансамбловото съчетание на националния ни отбор. През лятото на същата година среща небезиз­вестния бизнесмен Иво Карамански. Любовната им история продължава 6 години, до смъртта му през 1998-а. От връзката им през 1997 г. се ражда синът й Иво Карамански младши. Телевизионна­та кариера на Нели стар­тира през 2002 г. като ре­портерка в предаването "Огледала" на ЬТV. Три години по-късно започва да води свое самостоя­телно риалити - "Туи­стър" по ОГПЛ. Миналата пролет преминава в шоу­то "Искам да бъда супер-модел" по ТВ7. През ок­томври 2008-а, заедно с Драгомир Драганов, става лице на музикалното предаване "Бъди зве­зда" на БНТ1. Споделя живота си с дипломира­ния актьор и настоящ ре­жисьор на музикални клипове Александър Са-но, нашумял като Сре­брото от разпадналото се трио "Братя Мангасари­ян".

- Много се вълнувам, за­щото в събота в зала 1 на НДК ще водя заедно с Дра­го Драганов дългоочаква­ния финал на българската "Евровизия 2009". Екран­ният ми партньор познава доста по-добре от мен тай­ните на родната попмузика, самият той пее, а и по­стоянно следи в Интернет изявите на чуждестранни­те участници в конкурса. Но макар и да нямам чак толкова професионален поглед, трябва да призная, че доста от парчетата до­косват сърцето ми. И двамата сме убедени, че у нас има отлични изпълнители, достойни да ни представят на европейския финал през май в Москва.

- Сигурно си имаш фаво­рит?

- Имам си, но не знам да­ли трябва предварително да го казвам. Освен това, понеже предаването е на живо, дори няма да мога да гласувам за... нея. Жалко, иначе щях да пусна някол­ко есемеса.

- И все пак, коя е загадъч­ната дама?

- Добре де - Нора. Харес­вам и песента, и хореогра­фията на балета й. Тя е модерна, ексцентрична и има глас като за петима.

- Българската песен за "Евровизия 2009" ще бъде определена в събота, но предаването "Бъди зве­зда" продължава. Защо?

- "Бъди звезда" стартира като сцена за представяне на парчетата, които се конкурират за "Евровизия". От 29 януари обаче концеп­цията на предаването бе променена. То вече е полемично токшоу, в което ра­зискваме актуални теми, свързани с нашата попмузика. И понеже има висок рейтинг, ще се излъчва до

юли. Надявам се да про­дължи и през следващия сезон.

- Надявам се и аз, защото сте страхотен екранен тан­дем с Драго Драганов.

- Нали? Забелязала съм, че когато се запозная с ня­кого, спойката става или отведнъж, или никога. При нас "химията" се получи. Той много ми помогна да вляза в поредния си екра­нен образ. Според мен Дра­го е талантлив, опитен и взискателен професиона­лист. Обикновено е усмих­нат, приветлив, добронамерен. Но се случва да бъде и невероятно прям. Разби­рам го, защото и аз не умея да лъжа.

- Твоят опит пред каме­рата също не е за подценя­ване.

- Животът ми е безкраен низ от изненади. През 11-те години, които посветих на художествената гимнасти­ка, дори не съм мечтала да работя в телевизията. Но още тогава знаех, че от мен треньорка няма да стане. Може би защото прекарах прекалено много време в залата и ми се искаше да поживея и "навън". През 2002-а -приятелката ми Цвети, която беше изпъл­нителна продуцентка на "Огледала", ме покани на кастинг за репортери. Ре­ших да опитам късмета си и... ето ме все още на екра­на.

- В "Туистър" най-после получи възможност за са­мостоятелна изява.

- Целта на екипа ни беше да забавляваме - зрителите, участниците, и не на последно място - самите себе си. В един момент обаче по­чувствах, че шоуто се из­черпва. За съжаление жи­веем в малка държава, в която не са много популярните личности, които биха се съгласили някой да се посмее на техен гръб. За­това решихме да сложим точка на предаването. Вся­ко нещо си идва с времето и си отива с него. Ако все още работех в "Туистър", как щях да блесна в "Бъди звезда"? В БНТ1 ме покани Любо Кънчев, изпълни­телният продуцент на бъл­гарската "Евровизия".

- Май не се страхуваш от предизвикателствата?

- Те са като магнит! Аз съм от хората, които откриват солта на живота в поемането на нови риско­ве. Когато нещо ми стане прекалено лесно, сама се отказвам от него. Не мога да си представя, че ще оста­рея, без да съм опитала всичко, за което съм меч­тала. А копнея за още тол­кова много неща!

- Доста промени връхле­тяха и личния ти живот.

- Не съм пла­нирала да се случи така. Разделихме се с Иван. Може би и двамата сгрешихме по равно... Но не съжалявам. Реаги­рах като в работата. Усе­тих, че вече не сме доста­тъчно щастливи заедно и прецених, че ще е по-добре да спрем взаимно да се за­блуждаваме. Детето ми също щеше да почувства, че нещо не е наред. А винаги съм му казвала, че човек трябва да се бори за ща­стието си докрай. Да не се подценява, да не се примирява. Длъжни сме да жи­веем пълноценно!

- Каква грешка не би до­пуснала в новата си връзка с Александър Сано-Среброто?

- Не бих си наложила умишлено да се заблужда­вам. Трябва и най-после да приема факта, че няма идеални хора и ситуации. И да се науча да правя ком­промиси. А колко ми се ис­ка всичко да е съвършено!

- Кога се срещнахте?

- Запознахте се на 24 сеп­тември 2005-а, когато "Братя Мангасариян" го­стуваха в първия епизод на "Туистър". Кажи, не е ли съдба? Тогава обаче почти не си проговорихме извън ефира. И двамата имахме връзки, на които държах­ме. А и Санди ми се стори малко... несериозен. След време разбрах, че това е просто защитната му об­вивка срещу света. Той е интелигентен, забавен и талантлив. Засякохме се и миналата пролет, този път като водещи в ТВ7. Неща­та между нас потръгнаха истински през май, след един 7-часов разговор по скайпа. Тогава открихме, че мислим на една вълна, изразяваме се по един и съ­щи начин, вълнуват ни ед­накви неща. Санди ми вър­на усмивката. (В този миг, сякаш подслушал разгово­ра ни, Александър звъни на Нели. Тя прошепва закач­ливо: "Давам интервю. Знаеш ли, че казах само ху­бави неща за теб?". После го моли да се обади на сина и Иво.)

- Любимият ти с какво се занимава след разпадането на "ромското"-трио?

- Той основа собствен лейбъл - "Silvernoise", и за­писа самостоятелна песен -"1 парче набързо". За ме­сец и половина режисира и няколко клипа на българ­ски изпълнители. Мечтае да се върне на сцената, все пак е дипломиран актьор. Играл е в Народния теа­тър, в "Сълза и смях", в "Театър 199". Няма как тръпката да не му липсва. Музиката е изключително важна част от живота му, а и осигурява перфектната комбинация между удо­волствие и добри доходи.

- Как прекарвате свобод­ното си време?

- Никога не съм била купонджийка. Нито пуша, ни­то пия, няма как да се заба­влявам по клубове и диско­теки. Санди също е домошар. Тримата с Иво жи­веем като истинско семейство. Често каним го­сти. У нас е толкова уютно! Обзавела съм кухнята и хо­ла в азиатски стил, спалня­та - в ориенталски, стаята на Иво - в приключенски, с палатка и въжета.

- Замисляли си сте се със Санди за увеличаване на семейството?

- С него общуваме почти телепатично, често няма нужда да изричаме нещата на глас. Нали му викат Сре­брото, та в началото ме "заплашваше" със сребър­на, та даже и със златна сватба и поне... 8 деца. Сега сме щастливи заедно, но не смея да правя дългосрочни планове. Не че не искам. Естествено, че копнея да осигуря нормално семей­ство на детето си. Но всеки път, когато съм градила мислено бъдещето си, всичко се е проваляло. За­това просто изживявам пълноценно всеки красив момент.

- Синът ти как прие но­вия ти приятел?

- Иво беше свикнал с Иван. Но и със Санди "хи­мията" , за която ти споме­нах, се получи. Може би за­щото приятелят ми има двама братя - един по-го­лям и един по-малък от не­го, за когото често се е гри­жел. И въпреки че няма опит като родител, се спра­вя изненадващо добре в по­вечето ситуации.

- Чух, че Иво бил страхо­тен тенисист.

- Ами, иска ми се да вяр­вам, че е така. Иска ми се да е такъв. Надявам се и той да има желанието да стане добър състезател. Прите­жава талант, а и шанса да бъде обучаван от най-до­брите ни треньори. Особе­но благодарна съм на Ата­нас Георгиев от клуб "15:40". Иво вече е завою­вал няколко купи и медали. Но съм му казала, че има още много да ме догонва. За стимул съм наредила в стаята му всички отличия, които съм печелила като гимнастичка. Знам обаче колко е трудно да си про­фесионален спортист, как­ви лишения предполага ед­на такава кариера.

- Играта на корта ли е най-голямата му страст?

- Интересува се от много неща, но не знам защо -най-вече от моите доходи. Може би жи­веем в такова време? Обе­щава ми, че като спечели "Уимбълдън", ще ми купи къща в Америка. Защо е решил, че искам да живея точно там? Тя непременно щяла да е с басейн. Явно му е омръзнало през лятото да ме гледа как се катеря вър­ху... покрива на блока, за да се пека. Обещава ми и кабриолет, понеже знае, че това са ми любимите коли. Култивира музикалния ми вкус, случва се да ми прави забележки за външния вид, а и самият той е станал до­ста суетен. Струва ми се обаче, че неговото поколе­ние се развива твърде бързо. 11-годишните са прека­лено информирани и това ги кара да вярват, че няма какво повече да научат за живота и света.

- Говорите ли за татко му?

- Безброй пъти сме под­хващали темата. Иво Карамански си отиде от този свят, когато синът му беше едва на годинка и 3 месеца. Обяснила съм му защо не­говият татко го няма. Раз­казала съм му що за лич­ност беше той. Предпоче­тох да научи нещата от мен, и то по начин, който да е разбираем и щадящ за едно дете. Пазя десетки снимки и видеокасети от онова време, често ги гледаме за­едно.

- Иво поддържа ли връз­ки с рода Карамански?

- О, да! Макар и не всекидневно, тъй като родни­ните му по бащина линия живеят в Дупница. Вижда­ме се с дядо му, с двете му лели. Иво редовно се чува по телефона и с трите си сестри.

- Казваш, че вече ти пра­ви забележки. Това обаче не ти попречи да позираш за две еротични фотосесии...

- За мен това беше поред­ното предизвикателство, нищо повече. Смятам, че в случая става дума за инте­лигентна, естетска ероти­ка. Голото тяло е поднесе­но по интересен, загадъ­чен, завоалиран начин, който кара мъжете да фан­тазират. Първата ми фото-сесия беше направена от Дилян Марков за списание " За мен". На своя глава той изпратил 4 снимки за меж­дународния конкурс на френското "Фото". Една от тях го спечели и украси корицата на изда­нието през януари 2004 г. (Нели скром­но премълчава, не снимката се е конку­рирала с 50 хиляди фотоса от цял свят - б.а.) През 2005-а бях малко по-дръз­ка, когато позирах за първия брой на бъл­гарския "Максим".

- Снимките явно са постигнали желания ефект. Говори се, че когато ги е видял, са­мият Бербатов ти изпратил есемес по случай 8 март.

- О, не, пак ли тази тема! Явно в Бълга­рия хората правят от мухата слон. За пореден път го казвам - не е имало нищо между нас. Аз дори не го познавам лично. Може би е поздравил с подобни есемеси и хиляди други красиви жени. А и не мога да бъда сигурна, че самият той е подателят. Иначе признавам, че е страхотен футболист и му пожелавам още дълги го­дини да радва целия бъл­гарски народ.

- Сигурно получаваш много "неприлични пред­ложения"?

- Случва се. Никога оба­че не съм им обръщала внимание, защото се отнасям сериозно към личните си отношения.

- Взискателна си и към зашеметяващата си външ­ност.

- Ходя на фитнес, внима­вам с какво се храня. Мина­лата година се отдадох на една нова страст - татуи­ровките. Направих си една огромна, на черни рози -започва от рамото, минава по целия гръб и завършва на кръста. Когато съм с ро­кля с гол гръб, тя ми стои като бижу. Ако съм разсъ­блечена, нежно ме прикри­ва. Другата е на крака -трънливо растение със странни листа.

- Как се виждаш след ня­колко десетилетия?

- Ще съм "наточено" бабе, цялото в пиърсинги и татуировки. И, надявам се, с прилично запазена фигу­ра. Ще имам поне две деца. Ще съм работила като въ­трешен дизайнер, ще съм се снимала във филми, ще съм позирала за безброй фотосесии, кой знае на още колко предавания ще съм била водеща. И най-ве­роятно ще се занимавам с нещо, което в момента до­ри не бих могла да си пред­ставя. Но със сигурност ще му се отдам 100-процентово. Дотогава си пожелавам много да обичам и много да ме обичат. Защото го за­служавам! С нетърпение очаквам всички приятни изненади, които животът тепърва ми е подготвил... амин (смях).

www.kliuki.bg