- Какво ви събужда сутрин, Лора?- Няколко часовника, които издават ужасяващи звуци! Само един не ми е достатъчен. Подсигурявам се с 3. Отделно включвам и алармата на мобилния телефон.
- Нямате ли страх, че ще се успите?
- Тук комедията е по-скоро драма. Има сутрини, в които лелото ти мирише на сън, а ти трябва да станеш, за да поприказваш малко. Но два пъти съм се успивала. Е, все пак успях за работа. Единият път беше фатален. Дойдох в 7 и 12 минути, Коритаров вече беше започнал. Зрителите обаче
не разбраха, че съм се успала.
- Остава ли ви време след ефир за чисто женски неща?
- Откакто отново сме двама (на екран), животът започва отново да пее! Месецът, в който бях сама, беше труден.
- Коя е Лора след "Здравей, България"?
- Едно момиче от "Захарна фабрика", част от "Захарната фабрика" все още е в мен.
- Какво обичате да правите?
- Обичам определени хора и обичам да ги виждам.
- Какво готвите най-вкусно?
- Готвя много рядко, за да впечатля или убия! (смее се)
- "Дегизирате" ли се, като се разхождате по улиците?
- Не, само гледам лошо, ако не ми се говори. Непрекъснато ме спират някакви хора, а аз понякога не съм в настроение, особено когато съм станала в 4 сутринта.
- Почти месец водите с Милен Цветков. Кой повече ви пасва като партньор, Милен или Коритаров?
- Няма място за сравнения, прекалено са различи, като характери
и темпераменти.
- Налага ли ви се да "влизате в роли", заради сценария.
- Не. Сценарий няма.
- В интернет форумите се коментира, че като водеща стоите най-добре сама.
- Извървях най-трудните моменти, когато бях сама. Но това предаване има нужда от двама водещи. Ако някой ден стигна до амбицията да правя нещо самостоятелно, ще е съвсем различен формат, в който по-скоро бих била зад кадър.
- Спечели ли предаването, като остави политиката на заден план?
- Не оставяме политиката назад, а такъв е форматът. Предполага, освен
политика, да има и много други неща, които да будят човек с музика, с весел разговор, дори сериозните теми да са представени в друг вид. Не да докарваме хората до депресивни състояния.
- Все пак е година на избори, затова прави впечатление завоят към забавното.
- И с Милен сме го обсъждали - 2009 година, пускаш телевизора и виждаш еднакви формати и ти идва да изключиш телевизора. Идеята е не да бъдем отдушник, а да говорим за неща, които наистина интересуват хората.
- Политика мръсна дума ли е?
- Чак толкова остро - не. Но има прекалено много хора с лични интереси в нея. Прекалено много!
- За какво ви се говори на вас в предаването?
- Ние нещата ги решаваме с Милен и което той иска - влиза, което аз - също. Така че няма тема, която да съм искала да засегна и да не присъства.
Много се уморих, докато бях сама и сега наистина си почивам психически.
- Самоиронична ли сте, имате ли чувство за хумор?
- За самоиронията - да, но повече самоирония понякога означава и повече комплекси. Границата е важна. Хуморът е химия, с някои сме в едно съединение, с други хора - не.
- Красивите и известни жени са обект на ухажвания, вие имали ли си неприлични предложения?
- Всички предложения са прилични в момента. Шегувам се!
- Не ви ли е страх от звездоманията, много известни хора не се усещат кога се разболяват от тази болест.
- Не ме е страх, не се плаша лесно.
- Как се навихте за еротична фотосесия в мъжко списание, в което сте по бельо?
- В живота на всяка жена има момент, в който гърдите й побеждават над интелекта. Пак се шегувам. Беше ми забавно да направим снимките.
- Сякаш хората ви видяха в нова светлина - на освободена, щастлива млада жена.
- Дивото зове, няма две мнения. Не съм правила нещо с цел да се разбира нещо друго. Просто беше весело и поучително занимание.
Бях ужасно срамежлива но фотографът Темелко Темелков ме омая.
- Защо жените се оплакват, че все я няма любовта в стил "Сексът и градът"?
- На жените им се наложи да бъдат по-силни и това се отразява и на сексуалния живот.
- Кое е най-абсурдното, което сте чували за себе си?
- Че имам мустак и разширени вени. Информация на жълтата преса от миналата седмица. Мили хора.
- Вярно ли е, че си падате по Кеворк Кеворкян?
- Стига храна за жълтите вестници. Този въпрос почна странно да се повтаря.
- Да, но не давате отговор...
- Ами имам това право. Не ми е интересно да отговарям на този въпрос.
- Има ли цветя на леглото до вас?
- Мисля, че това беше химнът на малашевските гробари. Благодаря, жива съм, добре съм! (смее се)
Няма коментари:
Публикуване на коментар