Анета Сотирова: без вяра не се живее

В рубриката "Отвъд видимото" ви срещаме с известни личности, които споделят свои духовни възгледи и необичайни преживявания. В този брой участва актрисата Анета Сотирова.
- В някакъв момент от живота човек се пита има ли Бог. Вие кога зададохте този въпрос?
- Аз си го задавам при много голяма радост и при много голяма скръб. Когато нещо изключително хубаво ти се случи, си казваш: "Благодаря ти, Боже!" Изпитах такава радост, когато се влюбих. Няма по-божествено чувство от любовта! Убедена съм, че тя, голямата, шеметна, невероятна любов, не се изпраща на всекиго. Тази божествена енергия е за избраници.
- Кога за последен път изпитахте силата на тази енергия?
-Изпитвам я вече 36 години! Най-хубавото нещо, което ми се случи, бе срещата с мъжа на моя живот. Тя явно беше благословена, защото се случи противно на обстоятелствата: и двамата си имахме свой път... Но като е писано нещо, то става.
- Знам, че обичате да се самовглъбявате.
- Себепознанието е част от себеуважението. Човек трябва много да се разголва пред себе си и да се вглежда. Много хора не са се намерили, но те не се и търсят. Аз все още се търся. Наскоро прозрях, че с годините човек започва да става незабележим. Така сме устроени: духът ни остава млад, а видът ни се променя. И сега вървя по улиците "гола, нахална и млада", както казва поетът, само че вече не съм в конкуренцията на живота.
- Вярващ човек ли сте? В какво вярвате?
- Вярваща съм, но не от този тип фанатично вярващи, дето ходят всеки ден на черква и се изповядват. Моята младост мина под атеистични лозунги. Скришом на 17 години влязохме няколко съученички в църква, беше забранено, да видим какво правят свещениците на Великден. Слава Богу, тези времена отминаха. Прекрасно е, че църквите са пълни с млади, усмихнати хора.
- Кой е вашият Бог?
Бог, това е висшия разум.Аз често се питам дали не сме биороботи на друга
цивилизация. Когато човек почине, остават 21 грама, за които се счита, че са душата. Ами дали нашите души не захранват батериите на някоя свръхцивилизация? Дали не сме нечии опитни зайчета? Като пътувам по света, виждам по храмовете как нашите предци са възвеличавали вярата и ми става тъжно за времето, в което живеем. Хората са обезверени, а без вяра не се живее. Човек трябва да се научи да притихва. За мен най-великото нещо е смирението. То е своеобразен автотренинг, който не съм изучавала, а дойде от инстинкта ми за оцеляване. Аз много си се обичам.
- Да обичаш себе си не противоречи ли на стремежа да се смиряваш?
- Това хората не го разбират. Да обичаш себе си, значи да цениш божествената искра, заложена в теб. Да цениш таланта си, позитивното си начало. Когато духът е усмихнат, смее се и лицето. Човек трябва да се грижи за душата си, за "градината си", да я почиства от лоши мисли.
- Вие как се спасявате от онова, което не ви харесва?
- Като пиша. Есета, импресии, поезия. От три години правя опит и за роман, който вероятно никога няма да напиша. Но това не е мечтата на живота ми -
правя го от потребност да разкрия някакви характери, да опозная себе си. Както вярващият отива в църквата, пали свещица и разговаря с Бога, така аз заставам пред листа и разкривайки свои състояния, мисли, се пречиствам. Олеква ми на душата. Имам и един голям
дневник - откакто моят баща почина, аз му пиша писма почти всеки ден. Това са "писма до татко". Нямам намерение да ги издавам, това е за моя утеха.
- Мислите ли, че той разбира, че му пишете?
- Да, мъртвите търсят връзка с нас. Имам един случай, много интересен -паднаха две плочки в банята по абсурден начин. Бяха починали двама души от нашето семейство и същата нощ, когато ние много страдахме и говорихме за тях, изведнъж се чу страшен звук от банята -две плочки се откъртиха. Това бе знак, че мъртвите искат нещо да ни кажат.
- Гледали ли са ви на кафе, на карти?
- По врачки не ходя. Вярвам, че каквото има да стане, ще стане.
- Дразни ли ви злото, воювате ли с него?
- Лошото е, че аз нямам отговор защо то съществува. И бягам от него, затварям се в себе си. Предпочитам да си съхраня енергията. И дъщеря ми е такава (певицата Белослава), не обича показността, предпочита самотата, писането. Като малка й казвах една дума и я карах да я описва - например дърво. Човек трябва да умее да си служи с думите. Писането за нас двете е "гара", на която спираме да медитираме.
- Има ли грях, който ви тежи?
- Не съм се замисляла. Сигурна съм, че имам грехове. Но мисля, че щом нещо се е случило, така е трябвало да стане. Не се оправдавам. Напротив, често страдам от чувство за вина...
- Защо православието сякаш отстъпва пред будизма?
- Не само пред будизма, но и пред католицизма и протестанството. Защото политиката твърде много се намеси в църковните дела. А ние сме православни християни и никога не трябва да го забравяме. Аз се гордея с това, че съм родена под знака на православието и не желая да ми промиват мозъка други религии. Уважавам вярата на всекиго, но нека ние си съхраним нашата. А тя е велика! Къде я има тази цветност на православните ритуали, тази музика, блестящи куполи, икони? Обожавам старата църква в с. Добърско - за мен това е най-голямото чудо на света. Ходя и в Руската църква в София, където хората пишат писма до покойния отец Серафим, служил там. Винаги си нося неговия образ, защото усещам чистотата на душата му.

Теодора Духовникова влюбена в хърватин

Красиви турски брегове. Около тях група млади хора от Балканите са се събрали, водени от страстта си - сърфа. А неговите платна нан-силно издува любовта, в ЧИЙТО епицентър са Маргарита /Теодора Духовникова/ и преуспелият хърватски емигрант Марко /Кресимир Микич/. Във втората лента на София Зорница - "Прогноза", участват и Асен Блатечки /мъжкарят с македонско гражданство/, Део /брат на Маргарита/, Юлиан Вергов /с нова вичия/, Стефан А. Щерев в ролята на сърбина.
"Това е комерсиален филм, без претенции за елитарност лента, която се гледа само от създателите и роднините и.и, в която се говори на език, разбираем за половината от тях. Топ е без философски прозрения лека, лятна, красиво заснета история за млади хора. В него има любов, приятелство, грешка в общуването, сърф. Радвам се, че съм част от екипа."
Актрисата без претенции, но с покритие за секссимвол, е бременна с второто си дете момче, вече в 9-ия месец. Но това се "познава само по корема й запазила е фигурата си и момичешкото излъчване. Лицето и по-скоро очите, те покоряват - големи, сини, доверчиви, чувствени.
"Имах изключително детство - дивашко, играех с момчетата, катерех се по дърветата и никога не съм поглеждала към куклите. Затова пък непрекъснато организирах театрални представления."Това не остава без последствия - още на 9 години Теодора влиза в театралната студия на "Сълза и смях" и с нетърпение очаква да дойдат почивните дни, когато там започват заниманията. До 7 клас учи в руското училище. И с нетърпение очаква лятната ваканция, за да отиде при баба и дядо в Казанлък.
"Харесвах дългите прави улици с вишна пред всяка къща. През пролетта разцъфналите клони образуват вълшебен бял тунел, а по-късно той се обагря в червено от вкусните плодове."
И приказката продължава от улицата тя се премества на екрана. Теди участва в детски филмчета, излъчвани по БНТ. Край на забавленията е приемането на осмокласничката в класическата гимназия. След завършването й амбициозната млада дама сбъдва голямата си мечта приемат я актьорско майсторство в НАТФИЗ. В дипломата си има 6 по български, което автоматически й осигурява прием в СУ, но тя избира театъра.
"Имам късмет. След завършването на Академията започнах работа на щат в трупата на театър "София ". Минаха 2 години, влюбих се и заминах за Канада. Като се върнах, ме поканиха в Народния." Актрисата на късмет винаги разчита на помощта на родителите си и на Боян.а доскоро и на Дорето. Става дума за свекъра й - известния столичен гинеколог Боян Духовников, и неговата съпруга, която се помина миналото лято. Теди отново ще ражда при прочутия лекар, който поема и първото й дете - Бояна, кръстена на него. "Питат ме как се решавам на 30 да имам второ дете. Лесно е, когато имаш хора, които да те подкрепят и помагат. На първо място това е съпругът ми Стефан. Той е истински мъж: - отговорен, сериозен и луд, когато трябва." До неотдавна дискотеките и по-скоро хаус клубовете са сред предпочитаните забавления за младата жена. "Имам много приятели, обичам големи компании, никога не отказвам добро прекарване. Но най-важното е, че то вече е част от живота и на децата ни."
- А защо не обичаш шумотевицата около теб?
- Професията ни изисква публичност, има премиери, нови филми и е добре да се шуми около тях. Въпреки това аз отказвам да се появявам по телевизия и вестници, само за да съм там, да ме виждат непрекъснато. Хората, които искат на всяка цена да имат своите 15 минути слава, ме дразнят. Не можеш да си известен без покритие.
- Как те променя вниманието на околните?
- Най-грозните неща, които съм виждала в живота си без да ти звучи високопарно, е на хора, които са се взели насериозно. Те не могат да се шегуват със себе си, не търпят критика, да не говорим за самокритика. Гледат се отстрани величаво. Затова съм благодарна на приятелите си, когато ме "свалят" на земята, ако и аз понякога започна да пърхам прекалено въодушевено и нависоко.
- Най-силното ти женско качество?
- Радвам се, че съм жена, нямам комплекси. Най-силното ми качество е да бъда приятел с мъжете.
- Ти си хубава, страхуваш ли се от "лоши очи"?
- Не се страхувам, но не защото няма. Уповавам се на вярата си - аз съм ортодоксална християнка не допускам да живея в страхове от неща, които не зависят от мен.
- Какво си спестяваш?
- Негативизма най-вече. Иска ми се да не обръщам внимание и на синдрома "обидения българин".
- За кое изпитание в живота се оказа неподготвена?
- Мисля, че с Божията помощ ще се справя с всичко.
- Кога спестяваш истината?
- Много съм мислила по темата за благородната лъжа, за това къде е границата между прямотата и тактичността. Мисля, че не спестявам истината, макар не винаги да е в моя полза.
- Какво те усмирява?
- Обичам да бушуват бури в мен - креативно състояние е. Затова не обичам да бъда усмирявана.
- Чисто женските ти желания и мечти?
- Мъжът ми да бъде много, много дълго време безкрайно влюбен в мен. Искам да съм приятел-майка. Да не ставам лелка, а да си остана момиче.
- Изкушението, на което не можеш да устоиш?
- Да се захвана с театрална премиера и нов филм - не е добре, но не мога да устоя, дойде ли такова предложение. В личен план - цигарите. Обичам да пуша, доставя ми удоволствие.
- Труднодостъпен лукс?
- Успяла съм да постигна стандарт, в който се чувствам добре и спокойно. Нямам всичко, което искам, и слава Богу. Не ламтя, защото не мисля, че ще съм по-щастлива, ако имам повече.
- А ако загубиш своя комфорт?
- Правила съм го - губила съм здравето си /Теди преди време преживява ужасна катастрофа, от която казват, че ще излезе инвалид. Благодарение на сполучлива лекарска намеса това не се случва, успехите си, близки хора. Това ме наранява, но не ме отчайва.
- Как се възстановяваш, изгубиш ли лична битка?
- Опитвам се да видя хубавото. Ако паднеш, изтупай дрехите си, вземи си поука, усмихни се и тръгни напред. Но без злоба и обида.
- Твоите закони и правила?
- Вярвам в отговорността на избора, в прошката, в непредубедеността, спонтанността, позитивността, която страшно много ни липсва.
- Личното ти пространство?
- Държа на него. Винаги успявам да взема своето време за себе си, дори и да изглежда егоистично. Всъщност мисля, че егоизмът в малки дози е здравословен. Свободно време за неща, които обичаш, рядко се намира - трябва да си го откраднеш. Тогава се разхождам - най-често нахлупвам качулката на суичъра и слагам очила, за да остана сама със себе си. Мисля си за различни неща и не обръщам внимание откъде минавам и кого срещам. Харесва ми да съм извън София или да стоя у дома с чаша червено вино. Другата крайност е да избухна с приятели на много шумно място..
- По-трудна ли е ролята на майката звезда?
- Майката си е майка. Детето не се впечатлява каква е тя в очите на другите. Аз съм щастлива, защото имам авторитет пред Бубето, съобразява се с това, което й казвам, а е само на 5. Тя ме харесва, радва ми се. Казва ми: "Ще отида на църква, за да благодаря на дядо Боже каква майка е избрал за мен."
- Избрала ли си име за момченцето, което носиш?
- Още не. Нека се роди, да видим личицето му, и името само ще дойде.
- Любовта за теб е?
- Единственият смисъл на живота. Нищо не може да се случи без любов. Не можеш да направиш нищо хубаво, ако не обичаш работата си. Ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш и другите. Не можеш да бъдеш полезен за приятелите си, ако не ги обичаш.
- Как виждаш твоя принц на бял кон, на порше кайен или на мотор?
- На мотор, дори и стар хевиметълски модел. Обичам мъже, които те изненадват, около които има особена атмосфера на не предсказуемост, но не безотговорност. Винаги съм се обграждала с такъв тип. Не мога да бъда с някого само заради финансовата обезпеченост - това ще е моята бавна смърт.

Георги Коритаров на 50: НЕ ГЛЕДАМ „ЗДРАВЕЙ БЪЛГАРИЯ”

- Г-н Коритаров, имате ли незабравим рожден ден?
- Не бих казал, че имам такъв. Аз съм човек, който много-много не е привързан към честването на подобни празници. Не придавам особено значение на рождения си ден.
- Какъв е най-големият подарък, които сте получавали на този ден?
- Имам голям подарък, свързан с моята футболна запалянковщина. Преди две години на рождения ми ден моят любим отбор ЦСКА победи Левски с 1 на 0 и си осигури шампионската титла.
- Кой е най-хубавият икои - най-лошият миг от живота ви?
- Не деля живота си на мигове. Независимо дали периодът е тежък или еуфоричен, винаги си правя съответните изводи. Дори да е хубав, гледам на него със скептицизъм.
- Върху какво работите сега?
- Върху себе си. Имам различни покани за работа, но времената са много нестабилни.
Политическата обстановка е доста неустойчива и няма демократична основа, на която да се стъпи и открито и прозрачно да се прави качествена, журналистика.
В разговори съм за консултантска дейност към телевизии, но като стане, ще се чуе.
- А гледате ли "Здравей, България"?
- Не го гледам. Първо - не ставам толкова рано, и второ - предаването сега е много по-различно от това, което правех.
- Коя мисъл си повтаряте най-често?
- Не си повтарям мисли, аз ги раждам. Не бих изпаднал обаче в положението на човек, който се самоцитира.
- Все пак - какво си казвате най-често?
- Гледай напред!