Диана. - съпруга на депутата насилник от ГЕРБ: Дори не се извини за побоя над дъщеря ни

- Диана, ще разкажете ли хронологията на събитията -побоя над дъщеря ви и ходенето по мъките в полицията и съда?
- На 15 март мъжът ми извърши акт на насилие над дъщеря ни Мариела (Детето ги описва в писмо до редакцията като силни удари в гръдния кош - б.а.). Още в същия ден направихме медицински преглед заради съмнения за спукан далак. В болницата я превързаха и я ваксинираха против тетанус заради падането й на мръсния асфалт. Веднага подадохме жалба в IРПУ в София.
- Съпругът ви направи ли опит да се свърже с вас на следващия ден, за да попита как е детето?
- Да, на 16-и, докато бяхме на контролния преглед в "Пирогов". Обади се, но не за да попита как е дъщеря му, а за да й каже, че е ужасно недопустимо да го злепоставя. Смисълът на позвъняването беше "Защо си го направила? Защо си подала жалба?". В същия ден изпрати и два предупредителни есемеса и блокира картата й.
- Значи вече е знаел за подадената жалба?
- Да, беше му казано, предполагам даже още във вечерта, когато Мариела я написа и пусна в полицията.
- Колко жалби и сигнали изписахте за този повече от месец от побоя над дъщеря ви?
- Вече и аз се обърквам. С тези толкова документи ходя като костенурка с къщичката си под ръка. На 16-и давахме допълнителни обяснения в полицията за предния ден, после давах обяснения и за стар инцидент от 17 септември 2006 г. На 20-и пак подадох сигнал, че на преписката не се дава ход. През април пък дори отказаха да ни заведат молбата.
- Какъв е този стар инцидент отпреди три години?
- Категорично няма да го коментирам. Той си знае какво е направил. Цитирам датата само, за да му напомня.
- Мариела виждала ли е баща си след инцидента?
- Да, на 30 март, след нейно изрично настояване тримата се срещнахме. На открито, навън, пред видеокамери, защото Мариела се притесняваше да не ни се случи нещо. Ние отидохме без придружител, а той - с шофьора си, който стоеше в колата и си слушаше музика. Тя искаше този разговор, за да потърси очи в очи неговото извинение. Нищо такова не последва - нито се извини, нито се разкая, нито изрази съжаление. Просто използва тази наша среща, за да ни шантажира и с видеозаписите, като отправи абсолютно неверни твърдения в полицията, че ние го изнудваме. На следващия ден подаде контражалба също в I РПУ.
- Какво има на записите, за да ги използва като контраатака срещу вас?
- Изискала съм ги по официален път, за да видя и аз. Сигурна съм, че тези записи ще се изгубят... На 7 април бях викана пак да давам обяснения, но забележете - по неговата жалба, и дори получих официално предупреждение! Насилникът успя да направи жертвата насилник! Тъй като в РПУ-то не ни обърнаха внимание, подадох нова жалба, но няма да кажа къде, за да не се компрометира случаят.
-В какво се изразява предупреждението?
- В една бланка, на която пише - решавайте си въпросите по законово установения ред, което аз се опитвам да направя от самото начало.
- Потърсихте ли съдействие от лидерите на ГЕРБ, Бойко Борисов и Цветан Цветанов?
- С Борисов се засякохме в един самолет на връщане от Брюксел. Много настоятелно го помолих да говори с мъжа ми, но това така и не стана. В същото време, по повод на айдълката Виктория, Борисов обяви, че всеки мъж, който посегне на жена, трябва да бъде наказан от братята или баща й, цитирам по памет. Това двоен стандарт ли е?! Обадих се и на Цветан. Той отвърна, че това били наши работи и няма да взема отношение.
- А докъде стигна бракоразводното ви дело?
- Беше отложено заради груби юридически грешки. Лъчезар завел две дела на различни правни основания за две седмици. Първата молба за развод, подадена от него, не беше по взаимно съгласие, а втората е. Това е алогично и в момента двете дела са обединени в едно. Отлага се и заради допуснати процедурни нарушения от съда, не е спазен ГПК. Разводът трябваше да стане и в безумно кратък срок за София-3 дни.
- Т.е, мислите, че делото е било пришпорено?
- Ако някой има интерес да приключи бързо, това не съм аз. Нямах възможност да се защитя при първото дело. Отделно при заведеното по-рано от Мариела -за домашно насилие, й бе отказана съдебна закрила. Адвокатът ни води подобно дело, в което за една синина клиентът му е осъден. Това е двоен съдебен стандарт.
- Има ли спор за попечителството над непълнолетния ви син Георги?
- В първата си молба за развод Лъчезар твърдеше, че цял живот се е грижил за децата. Явно не помни 16 години от живота си. Докато беше лекар, вечно го нямаше, даваше по 15 дежурства месечно. Във втория вариант на бракоразводните документи се разбрахме. Синът ми ще остане при мен! Надявам се този развод да приключи максимално бързо. До последно не го исках, но в един момент стана животоспасяващ.
- На какво се надявате сега, освен на щастлив съдебен изход?
- На първо място да се спрат лъжите, че аз трудно преживявам развода и т.н. Лъчезар излъга толкова много, че при първа възможност ще заведа наказателно дело срещу него, но засега депутатският му имунитет не позволява.

В главната роля Люлин Стаменов

60-ГОДИШНИЯТ ЛЮЛИН Стаменов е доайен сред фоторепортерите в България. Снима политици от 30 години насам. Прекарва повече време в парламента и Министерския съвет, отколкото вкъщи. Преди време опитният планинар открива отровни гъби в градинката зад парламента. Неясно защо червени мухоморки изникват там точно по време на управлението на червеното правителство. Люлин Стаменов е толкова навътре в гъбарството и политиката, че може да сравни всеки депутат с отровна гъба. От месец насам Стаменов вече не ходи да снима политиците в Народното събрание. физиономиите из кулоарите не му липсват. „Стана ми скучно в парламента. Трудно е да направиш хубава снимка там. Правят се на сериозни и позират" усмихва се фоторепортерът, който не пести критиките си към народните избраници и аргументирано сравнява всеки един от тях с отровна гъба.
[1] Г-н Стаменов, как открихте отровните гъби зад парламента?
- Там по принтщп растат рози. Сигурно ги наторяват. При подходящо време при наторяване никнат гъби. Червената мухоморка е най-разпространената гъба в градинката на метри от Народното събрание. Има символика - червени мухоморки по време на червеното управление. Малко парченце от тази гъба се ползва като дрога - развеселява и предизвиква халюцинации, но в големи количества е много отровна. С колегите кръстихме мястото Гьбарника, защото после открих много други видове гъби.
[2] Само червена мухоморка ла расте зад парламента? Не растат ли и други отровни гъби зад Народното събрание?
- Дяволска гъба също съм откривал. Имам набито око. Първо, защото съм фотограф. Също така съм запален гъбар от години. Откъснах дяволската гъба и я разчупих, за да покажа на колегите как става тъмносиня отвътре за минути. Това е един от признаците, че гъбата е силно отровна. В градинката зад парламента има и дървета. Гъбите „живеят" в симбиоза с тях като единен екоорганизъм. Дърветата и гъбите имат взаимна изгода. Също както политиците и престъпниците. Депутатите се обогатяват от бандитите, както отровните гъби черпят азотни вещества от дърветата.
[7] Откривали сте и дяволска гъба зад парламента. Кой депутат прилича на този вид?
- Ахмед Доган си е дяволска гъба, откъдето и да го погледнеш. Става тъмносиня, когато я разчупиш. Иван Костов, когото го спрягат за тъмносин, не е в тази категория. Той е хитрец, лесно се измъква. По-скоро е гъба, която е прикрита. Дипленка-та е такава. Тя също е отровна, но по-слабо. Характерно за нея е, че при изваряване отровните й вещества изчезват. Значи Костов може да става за консумация, ако се по-обработи.
[81 Има ли вероятност зад парламента да изникне ядли-ва гъба?
- Трудно ми е да кажа, макар да съм виждал и такива. Например манатарка. Има и свестни депутати, точно както и манатарката е ядлива гъ-ба. Фактът, че се затруднявам да сравня депутат с ядлива гъба, означава, че са прекалено малко честните народни избраници.
[9] Какво ще кажете за вече бившия депутат Владимир Кузов? Каква гъба е той?
- Лъжлива печурка. Наричат я още карболка. Тази гъба мирише много лошо и може да развали цялата манджа. Също както Владо Кузов развали вкуса на партия „Атака", която го вкара в парламента, т.е. в манджата. Извадиха го, но какво от това? Веднъж сложиш ли лъжливата печурка в гозбата, после и да я извадиш, манджата не става, вмирисана е.
[10] Бойко Борисов ще се впише ли в гьбарника?
- Той още е подрастваща гъба. Има видове, които са отровни, но докато са млади, не са развили вида си и още са годни за ядене. Предстои ни да видим дали и Бойко Борисов ще се нареди при отровните.
[11] Критикувате политиците, но дядо ви е бил депутат.
- Да, Димитър Арнаудов се казва. Представител на ВМРО.
Сега депутатите нямат нищо общо с тези от едно време. Ето един пример. При дядо ми дошъл човек, за да уреди въпрос, който го засяга. Напълнил каруцата с пъпеши, за да се отбла-годари, и пристигнал пред нас. Дядо ми не ги приел. Казал му да ги раздаде на децата. Майка тогава също е била дете и като чула, се разплакала. Дядо й ударил шамар и не взел нито един пъпеш за нея. Разказвал съм тази история на един председател на парламентарна група. Той се смее и откровено си казва: „Сега каруци с пъпеши нята. Има куфарчета с пари." Гледам ги как си шушукат по ъглите, а след седмица-две техен приятел станал директор.
[12] Има ли нещо общо между сегашното ВМРО и преди, когато дядо ви е бил депутат?
- Каракачанов е повече националист, представител е на дясното течение на партията. Той е противник на крилото на дядо ми, който е бил на страната на Яне Сандански. Каракачанов не го признава. Казах му веднъж за Димитър Арнаудов, той като се намръщи...
[13] Откога сте покрай политиците?
-От времето на Тодор Живков. Беше много труден за снимане. Трябваше да го фотографираш така, че да изглежда хубавец. Но имаше чувство за хумор. Няма да забравя едно негово посещение в редакцията на „Работническо дело". Влезе първо при фотографите. Още с влизането им казва: „Какво правите вие, бе! Като маймуни ни изкарвате Всички онемяха, а той се шегуваше човекът.
[14] Случвало ли се е фотограф да изхвърчи заради снимка на комунистическо величие?
- Един колега беше снимал Живков с широко отворена уста пред чиния, не знам как си е позволил. За такова провинение се ходеше в Белене. Колегата запазил снимката и като дойде демокрацията, я продаде на в. „Стършел" за много пари. Сега можем да си снимаме колкото си искаме депутати с широко отворени усти пред отрупани софри. На никого не му прави впечатление.
[15] Защо не ходите в парламента вече?
- Стана ми скучно. Трудно може да се изкара хубава снимка. Всеки се прави на сериозен. Снимам политиците според отношението ми към тях. Ако е честен и прави добро впечатление, няма как да изглежда зле. Макар повечето да излизат грозни.
[16] Кой депутат е най-нагъл?
- Това е най-голямото мнозинство в парламента. Борислав Ралчев гласува като пианист с няколко карти. Вижда ме, че го снимам, и вместо да се притесни, идва и казва: „Нещо се интересуваш ли, какво интересно има?" А би трябвало да го е страх. Те са загубили този страх, че някой може да им направи нещо. Въпреки че ние би трябвало да упражняваме обществен контрол върху тях.
[17] Коя е най-благодатната за снимане депутатка?
- АнтонияПърванова е хубава и фотогенична, но това не решава нещата. Снимал съм я как дава знак на групата за гласуване - за или против. Гергана Грънчарова също е красива, но тя е въздържан човек. Татяна Дончева е много благодатен обект за снимане. Винаги е емоционална - с положителни и отрицателни емоции. Фотографите загубихме с оттеглянето на Румен Петков от активния политически живот. С него винаги можехме да направим хубава снимка.
[18] Коя депутатка бихте снимали в еротична фото-сесия?
Антония Първанова, разбира се! Има много добри форми и миловидно изражение на лицето. Един пестелив природен фон би й стоял много добре, за да не се загуби в пейзажа. Може би в гора край поток или водопад...
[19] Гласувате ли на избори, като знаете какви хора са вътре в парламента?
-Наминалите избори се отказах да гласувам, преди не пропусках. Не намерих партия, за която мога да дам вота си. Разбира се, това че съм сред тях и ги познавам отблизо, много повлия да се откажа. Вероятно ще пропусна и следващите избори. Знам ги, че не стават за нищо.
[20] Името ви е Люлин. Имате ли комични случки снего? - Живея в квартал Люлин.
Той е близо до Люлин планина.
Преди доста години си купих и телевизор „Люлин", черно-бял. Купих го, но след време се счупи. Отивам в телевизионния сервиз да го поправят и чакам на опашка. Дойде ми редът. Техникът попълва документи и ме пита какъв е телевизорът. Казвам „Люлин". После пита за адреса. Пак казвам „Люлин". Накрая като ме попита за името ми и му отговорих, започна да ме гледа злобно. Помисли си, че му се подигравам. Опашката падна от смях.
[21] Предпочитате да ходите в планината за гъби, вместо в парламента. Интересувате ли се от изсичането на горите, от екологичното равновесие или проблемите пред гъбарите?
- В Европа гъбите са забранени за промишлено бране. Във Франция можеш да си набереш няколко килограма гъби, а в България е разрешено промишленото бране. Много е вредно, когато се прави така поголовно. В България идват хладилни камиони от чужбина и не си тръгват, докато не ги напълнят с гъби. Берат предимно манатарки. Това също нарушава екологията. Гъбите оползотворяват излишните азотни вещества. Когато има гъби, по-добре се развива растителността, особено дърветата. Да можеше хладилните камиони за промишлено бране на гъби да натоварят и родните депутати, за да ги откарат далече от нас... Но те са отровни гъби, няма интерес към тях...

www.kliuki.net

Борис Панкин, режисьор: Всички шивачки и емигранти у нас са голи

- Г-н Панкин, продава ли голотата в театъра?
- Не, абсолютно. Никога не съм имал гол актьор в спектакъл и никога не съм имал цинизми. В българския театър има какво ли не. Фронтална голота в постановка на Явор Гьрдев. В друга на Иван Станев голи жени пикаеха в скута си. При Иван Добчев в „Куцупан" Йосиф Шавли беше с надървен член. Има такива неща. Тези опити бяха и през 90-те години. Наричам това късно акне нещо неизживяно. Както възрастни хора си играят с колички, те сега си играят с пишки.
- Какво постига режисьорът с тази голота освен скандала, който предизвиква?
- Скандално ли е всъщност голото тяло? Не мога да кажа какво провокират, защото има разминаване между това, за което се шуми в медиите, и това, което се харесва. Всеки избира начина, по който ще привлече публиката. Това не е нито ефективен, а че не е и ефектен начин. Това е толкова старо. Когато гледате спектакъл или филм, може да разберете каква е личността на режисьора. Обича ли да се къпе, какъв е нагонът му, щастлив ли е със себе си. Това е ексхибиционизъм, който, щеш не щеш, правиш. И „В последно танго в Париж" Марлон Брандо и Мария Шнайдер са разголени, но е по-различно. Докато в България де-що има шивачки, емигранти, всички са голи.
- Защо?
- Това е компенсаторно - искаш да направиш нещо, което не можеш да направиш в живота си, затова го правиш в работата си. Много обичам секса, хетеросексуален съм, но не виждам с какво появяването на една абсолютно гола жена ще подобри някоя от постановките ми.
- Актьорите лесно ли се съгласяват?
- Не. В „Ах, този джаз" има един танц еротика, в който солистката хвърля сутиена си и замръзва върху площадката, това е солистката на „Арабеск", примата Теодора. Попитахме я дали иска да направи оригиналната хореография. В случая това е точицата. Толкова политаш, че няма материя, няма обвивка. Тогава има смисъл. Тя го прави само ако го чувства като необходимо, ако чувства, че е част от изразните й средства. Като видя една Снежина Петрова 40 мин. да прави монолог за френската революция по вагина, не мисля, че това особено се връзва с епохата на Дантон. Не съм виждал гол френски революционер.

Петя Григорова превзе крепостта "Форт Бояр"

Българите победиха в първото риалити шоу „Форд Бояр" не и без участието на красивата Петя, която знаем от „Банкноти по ноти", от „Бързи пари" по bTV и от предаването „Кино хит" на Нова телевизия. Във „Форд Бояр" видяхме телевизионното цунами Петя Григорова в нова светлина на смелчак, боец и жената Батман.
Завършила финанси в УНСС, чаровната блондинка попада в родния ефир с попътния вятър на прогнозите за времето. После се заигра със зрителите на bTV, a сега на телевизия „Планета". Кое провокира една от най-коментираните светски дами да се включи в рискованото състезание?
- За миг не се поколебах. „Форд Бояр" бе от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Фен съм на състезанието и знаех, че ще преживея страхотни емоции. Реалността надхвърли очакванията ми - крепостта Форт Бояр е невероятна, крайбрежието на Франция е великолепно, срещнах хубави хора, с които станахме приятели.
- Кога бе най-трудно?
- Да преглътнеш поражението в някой двубой и да продължиш напред. Всичко се случваше бързо, без право на втори дубъл. Късите поли не бяха плюс за съревнованието - изглеждахме добре, но ни пречеха. Бях надъхана и амбицирана за победа - не обръщах внимание на синините.
Атмосферата в крепостта е невероятна - на екрана изглежда като декор, а всъщност всичко е автентично.
- Побеждаваше заради кои свои качества?
- Задължителни са добрите физически качества. От малка спортувам, но във „Форт Бояр" трябват и стабилни психически данни - да си надъхан за победа, амбициран и уравновесен. Важно е да си концентриран и да играеш в екип. Все пак на финала побеждава отборът, който извади най-много злато.
- Опитът ти от „Бързи пари" помогна ли ти в скоростното заграбване на монетите?
- Свикнала съм около мен да има много банкноти и лесно се оправям с тях - и на екрана, и в живота. Но монетите във „Форт Бояр" трудно се събират и пренасят за минимално време. В почивките разработвахме тактики за събиране на златото - в кой момент къде да застанем и кога е редът ни за пренасяне. Победихме заради желязната дисциплина.
- Какво ново около теб?
- След „Форт Бояр" се радвам на голям интерес. Приятно ми е, защото хората искрено ни поздравяват за успеха, а той е за цяла България. Очаквам да ми се случват още по-хубави неща и знам къде да ги търся. Не обичам да тъпча на едно място и имам идеи за друг тип предаване - любовта на феновете ме задържа в ефира на „Банкноти по ноти".
- Обградена си със силиконови фолкдиви в „Планета"...
- Мисля, че съм им достойна конкуренция.
- Как би се обрисувала?
- Има една картина, която е пред очите ми: На площад по залез слънце се разразява буря и всички бягат напосоки, а пред едно кафене е изнесен стар грамофон и двойка влюбени танцува, без да обръща внимание на суматохата и на проливния дъжд. Това съм и аз няма значение мнението на другите и дали има буря. Важно е да усещам всичко със сърцето си и да се чувствам спокойна и уверена в това, което правя.
- Умееш да изненадаш?
- Понякога учудвам и самата себе си. Иначе съм много принципна и не променям възгледите си лесно. Постоянна и целенасочена съм, упорита и обичам да налагам мнението си. Давам максимума от себе си, затова добре се справям в работата и се забавлявам с пълна сила. Знам какво искам в живота и се надявам да го открия. Щастието на мен и близките ми е най-важното.

www.kliuki.net

Инспектор Ивайло Василев: Престоят при нас е помощ а не наказание!

Началникът на столичното заведение за отрезвяване се оказва симпатичен млад човек. Той е на „два петъка" служба тук, поел е длъжността едва в края на миналата година. Въпреки краткия засега престой обаче вече е в час с всичко, което се случва в повереното му подразделение.
Колко народ преминава средно на месец оттук?
- Някъде между 50 и 60 души. По празниците е нормално да имаме по-често посетители.
Народът тотално обеднява, но като че ли не спира да пие...
- Определено не спира да пие! И няма какво да го увъртаме -нашите посетители идват не заради некачествено пиене, а заради употребено голямо количество алкохол.
Коя възрастова група са повечето ви пациенти?
- Забелязва се, че повечето ни посетители са млади хора. Тоест, младата възраст е преобладаваща. Като тук не става въпрос за лица под 18 години, тях rvi карат в „Пирогов", а не при нас. Имахме обаче рекордьор, с 85 посещения, но той почина, беше почти 80-годишен. Иначе има и възрастни хора.
В по-голямата си част при вас не карат ли предимно клошари, бездомници?
- Не, в никакъв случай. При нас докарват всеки, който е намерен в безпомощно състояние след прекомерна употреба на алкохол. Цитираните от вас групи ги прибират в дом за настаняване на пълнолетни лица.
А сред пациентите има ли интелектуалци или те, когато пият, се крият?
- Имаме доста случаи на хора, известни в обществото. Има всякакви. Ето една комична ситуация. Преди няколко месеца на два пъти една журналистка идва
да прави репортажи. Малко след това обаче попадна тук като пациентка. Е, оттогава не се е обаждала!
Какво се случвалтвекалогато го докарат тук?
- Зависи за какво е докаран. Може да е в безпомощно състояние, може да е нарушител на обществения ред... При пристигане има процедура по настаняване. Издава се заповед, вписва се в картотеката, дежурният екип го поема, единият полицай винаги е с медицинско образование. Преди да го докарат при нас обаче, задължително лицето се преглежда от „Бърза помощ", защото много често след яко преливане нашият контингент е с наранявания.
А буйстват ли?
- Някои да, знаете, че като пийне човек повечко, и му идват едни сили, едно самочувствие и прочее.
- Налага ли се употреба на груба сила, усмирителни ризи?
- Не, вече не ползваме усмирителни ризи, просто за озаптя-ване на буйстващите се ползват белезници и се настаняват в специално помещение, в което леглата са заковани за пода.
Това се прави с цел да ги пред-
пазим от самите тях, а и работещите тук, защото в недалечното минало е имало случаи на нападение над наши служители. Виете ли по-буйните?
- Да ги бием?! Нито ни е позволено, нито е редно да правим това. Още повече че докараните при нас са в такова състояние, че едва ли биха могли да направят нещо фрапиращо. Най-често се правят на велики, уволняват ни, заплашват...
Колко време трае задържането?
- По закон имаме право да ги задържаме до 24 часа. Имаме задължението да уведомяваме районния прокурор за всяко докарано лице.
И след като поизтрезнее -гопускате?
- Точно така. станения?
- 35 лева.
А ако той няма никакви пари в себе си?
- Пишем писмо по адрес до съответната данъчна служба. И когато отиде да си плаща данъците - плаща и престоя си при нас, както се плащат глоби, наказателни постановления и други. Задължени сме да изпратим
писмо, че лицето дължи тази сума. Такова е решението на Столичния общински съвет. Допреди няколко месеца сумата беше 25 лева, сега е повече. И в тази цена, освен престоя при нас, е калкулиран и транспортът, защото ние все пак ги возим дотук.
Навремето настанените лица са давали и обществено полезен труд, а сега?
- Сега не. Имало е и други административни санкции, например уведомяване на работодателя, че даден негов работник е престоял в нашето подразделение, което е подразделение на МВР.
Има ли лица. с които се виждате редовно, тоест постоянни посетители?
- Много е относително. Ето един пример, сега имаме една дама, която за три дни беше настанена два пъти. Не е алкохоличка или пияница, просто два пъти се напива и двата пъти попада тук. Интелигентна жена, с добър социален статус, но се скарала нещо с мъжа си и се отдала на алкохола.
В този ред на мисли, жени или мъже са повечето ви клиенти?
- Жените не са повече, но има тенденция към увеличаване на броя им. Особено по празниците са доста. И не става въпрос за системни злоупотреби с алкохол, а по-скоро инцидентни.
Не е тайна, че често лицата. които ви докарват, са в окаяно състояние - мръсни, във фекалии и т.н. Как се процедира в тези случаи?
- Може би намеквате за онази стара приказка, при която се свързва отрезвителят с маркуча... Няма такова нещо. Лицето, като го настаним, естествено не ляга с дрехите. Но чак да го преобличаме - нямаме гардероби. Имаме санитар, който ги хигиенизира.
Как се чувстват на сутринта като изтрезнеят? Срамуват ли се, махмурлук ли ги мъчи?
- Зле се чувстват, съчетание между срам, унижение от самия себе си, че е допуснал това. Защото никой не е застрахован от това да попадне тук, особено хора, които по принцип не пият.
При изписването им насочвате ли ги към психолози или анонимните алкохолици например?
- При изписването винаги се беседва с доведения. Защото за нас са важни обстоятелствата, при които са попаднали тук. Някои лица като изтрезнеят, си спомнят, че примерно са били бити, офабени, станали жертва на престъпление. Все пак ние сме полицейска служба.
Искам да стане ясно следното - ние прибираме тези лица, когато има нарушение на обществения ред, това е едното. Второ - прибираме безпомощните лица с оглед да не им се случи нещо неприятно, да станат жертва на престъпление. Практиката в годините назад показва, че именно те стават обект на посегателства - грабежи, побои при дамите и по-неприятни неща. Работата ни е да ги предпазим, а не да ги наказваме. Престоят в отрезвителя е вид мярка, но не наказателна!

Люба Пашовa, спортна журналистка: Загубих и двамата си родители

- Люба, повечето спортни журналистки остават някак си анонимни, а към вас медиите проявяват постоянен интерес. Имате ли за себе си обяснение с какво сте толкова любопитна на хората?
- И аз много пъти съм си задавала този въпрос. Нямам обяснение. Прави ми впечетление, че интересът е насочен изцяло към личния ми живот, а не към професионалните ми изяви. Не мога да си обясня защо се получава така.
- Кой ви въведе в спортната журналистика и в телевизията?
- В телевизията дойдох, след като спечелих конкурс за сутрешния блок "Добър ден, България". Човекът, който ме избра, беше Чавдар Стойчевски. Предаването не тръгна и Сашо Йовков ме покани в спортната редакция.
- Сашо е известен ценител на женската хубост, флиртували ли сте с него?
- Никога. Отношенията ни винаги са били приятелски и нищо повече. Мисля, че благодарение и на това се разбираме така добре и до днес.
- Преди да се захванете със спортна журналистика, спортували ли сте?
- Да. 15 години лека атлетика. Сега понякога намирам време да карам ски.
- Кой е най-големият ви телевизионен гаф?
- В една емисия казах, че Стилиян Петров е получил зелен картон. Всеки знае, че зелен картон не съществува. И до днес не мога да си обясня как го изрекох. При това си бях записала, че картонът е жълт.
- Завършили сте ВИТИЗ. Защо не станахте актриса?
- През 1996 г. завърших. Бяха трудни времена в театъра. Имах предложения да играя на сцена, но
телевизията ме грабна
Мисля, че късметът ми е в БНТ.
- Като студентка сте били любимка на Калоянчев. Как успяхте да му влезете под кожата?
- Не мога да ви кажа как стана. Трябва него да го попитате. Аз го обичам много Калоянчев. Видяхме се на поклонението на Димитър Манчев, с когото също бях много близка. Калата ми каза: "Щом те видя по телевизията, винаги се хваля, че съм играл с теб". "Не ти трябва да се хвалиш, че си играл с мен. Аз трябва да се хваля!", отвърнах му. Казвала съм му, че съм откраднала много неща от него в актьорската професия - дисциплина и отношение
към работата.
- Като жена Калоянчев харесваше ли ви? Той също е флиртаджия...
- Не, никога не е флиртувал с мен. Винаги ме е уважавал като негово дете.
- Кой е най-незабравимият ви спомен от театъра?
Имам страхотни спомени
Когато като студентка играех в Сатирата, Невена Коканова ми
подари коте. По-късно то скочи през терасата и избяга. Живеех на първия етаж тогава. Пазя незабравими спомени и от Катя Паскалева. Също и от Димитър Манчев. Още не мога да го прежаля. Той беше голям фен на "Левски", не изпускаше мач. Веднъж беше чул, че "Левски" е уредил срещата си с ЦСКА. Видяхме се и ме попита: "Само ми кажи, че е истина и ще се откажа от тях завинаги!". Успокоих го, че подозренията му са напразни. Най-хубавият комплимент, който съм получавала от мъж, е бил от Митьо. Той знаеше, че съм от Кюстендил и се обръщаше към мен с думите: "Здравей, произведение на Майстора!". Велик човек като него ме сравняваше с картина на Майстора!
- Радинела Бусерска също е била актриса. Ходите ли заедно на театър? Разигравате ли скечове и сценки пред колегите си в БНТ?
- Не сме ходили на театър, но ще взема да я поканя. Аз ходя много често да гледам спектакли. И редовно разигравам пред колегите в БНТ сценки, когато искам да им разкажа нещо.
- Изплащате заем от ДСК. Плаши ли ви световната икономическа криза? Страхувате ли се лихвите да не скочат?
- Апартаментът го изплатих. Сега изплащам кола. Страхувам се като всеки нормален човек. Не мога да пестя и от това се боя най-много.
- Съседът ви от по-горния етаж още ли ви тормози със силна музика? Как се справя-
те с него? Вдигате ли му скандали?
- Той се изнесе. Сега има друг на негово място и не мога още да разкрия кой е. Предишният слушаше чалга, сегашният - техно. Спасявам се, като пускам силно моя телевизор.
- Приятелки сте с гадателката на Берлускони Теодора Стефанова. Как започна дружбата ви?
- Сашо Йовков я беше поканил в предаването си "Неделен стадион" да му гостува. Това беше
преди 13 години. Никога не съм гледала на нея като на известна гле-дачка. Тя за мен е един безкрайно добър човек. Чуваме се всеки ден.
* На вас гледала ли ви е?
- Гледала ми е. Всичко ми е познала досега, но не искам да споделям. Тези неща са прекалено лични.
- Кое нейно предсказание ви е впечатлило най-много?
- Бяхме заедно на море малко преди да се завърнат медиците ни от Либия. Вечерта гледахме репортаж по телевизията
и тя ми каза: "Помни ми думата, че до два дни сестрите ще са си тук!".'Ти луда ли си?!", отвърнах й. На втория ден сутринта Теодора ме събуди по телефона: "Защо не вземеш да си пуснеш телевизора и пак да ми кажеш, че съм луда".
- Предсказвала ли ви е Теодора скорошна сватба например?
- А, не ми се говори за такива неща.
- Защо досега все сте избягвали венчилото? Да не би да сте противничка на брака като институция?
- Не съм противничка на брака, просто така са се стекли нещата при мен.
- За каква сватба си мечтаете?
- Сега не мисля за такива неща.
В труден етап съм
Сватбата е семейно събитие, а аз загубих и двамата си родители. Майка ми почина преди пет години, а баща ми съвсем наскоро - сега през януари. Знам, че когато и да реша да се омъжа, родителите ми няма да са до мен. Тъжно ми е.
- Имате ли братя, сестри?
- Сестра ми живее в Канада. Брат ми пък работи в охранителна фирма.
- Дразните ли се, или се развеселявате от слуховете, че сте мъжемелачка? Наистина ли сте „смелили" чак толкова много мъже?
- Това са глупости. Понякога
се дразня, защото никога не съм била такава.
- Злите езици ви свързваха с Димитър Цонев, Огнян Гер-джиков, генерал Васил Василев, Владимир Игнатовски...
- Измислици. Няма никаква истина в тези слухове
- Да, но заради генерал Василев напуснахте преди време телевизията и станахте говорител на полицията...
- Неговата покана беше много настоятелна. Той беше решил да се справи с футболното хулиганство. Това бе една от основните му цели.
- Жената на генерала - Валя, ревнуваше ли го от вас? С нея в какви отношения сте?
- В прекрасни отношения сме. Това за ревността й също са пълни глупости.
- Сватосали сте една от най-нашумелите ни светски двойки - Ели Гигова и приятеля й Петко. Какъв точно беше спучаят?
- Ели ми е много близка. Тя е прекрасен човек - красива, умна и с възможности. Бяхме прочели, че Петко е скъсал с фолкпевица-та Преслава. С Ели си седяхме в редакцията и решихме да се пошегуваме. Изпратихме съобщение на телефона на Петко с текст: "Да кажем ли в новините, че отново си ерген!". Той отговори на Ели и започнаха да се виждат. Щастливи са заедно. Петко е страхотно момче.
- Преди време хора в БНТ ви обвиниха в нелоялност - водехте "Втори тото шанс", а едновременно с това сте помагали на Васил Божков и неговия "Еврофутбол". Веднъж дори сте влезли в студиото с химикалка на частния букмейкър. Как преживяхте този скандал?
- Това е приключила тема за мен. Не желая да я коментирам. Беше ми много тежко и трудно да преживея нещата тогава. Бях страшно разстроена.

Ген. Бончо Бончев, зам.-шеф на УБО и вуйчо на Красимир Гергов: Стоил Славов вреди Бойко при Живков

- Ген. Бончев, лесен ли беше за охраняване Тодор Живков?
- Да, защото спазваше много стриктно указанията за сигурност. Охранявахме го денонощно. Девет души дежуряха по трима на смени около него.
- Защо на много от снимките около него не се забелязва никаква охрана?
- Значи сме го пазели много добре. Тогава охраната беше дискретна, не се демонстрираше, както е сега. Сега е циркаджийска работа.
- В онези години е бил единственият човек с лична охрана. Носеше ли оръжие?
- Цялото Политбюро имаше охрана. Живков не носеше оръжие, макар че по време на възродителния процес имаше такова решение. Той не го одобри.
- А как всъщност попаднахте в УБО? По комшийска линия с Тато ли?
- Не. Къщите ни в Правец наистина са на 50 метра разстояние. Баща ми и Тодор Живков са израснали заедно, после са учили в един клас в основното училище. Баща ми Марин Вълчев 20 години беше кмет на Правец. По негова идея Живков направи Правец град. Само като партизани не са били заедно.
- Много се спекулира за партизанските години на Живков. Бил ли е наистина в отряда "Чавдар", или не?
- Бил е, даже се е сражавал. Има обаче нещо друго интересно. След Десети ноември на една среща Живков ми каза: "През лятото на 1944-та Добри Джуров изчезна. Нямаше го 4 месеца.
Запиля се някъде И чак на 10-и септември, като взехме властта, той изскочи отнякъде".
- Къде е бил през това време?
- Крил се е в селата край Елин Пелин. На 10-и септември се върнал и излъгал, че бил ранен и болен, но Живков му простил. Дори го издигна.
Тато обаче наказваше корупцията и злоупотребите, дори когато ставаше въпрос за негови близки хора. Ще ви дам един пример. Генерал Стоян Пенчев е бил първи съратник на Живков в отряда "Чавдар". Бил е интендант на отряда. Тато го направи председател на жилищната комисия в УБО, обаче ген. Пенчев сгази лука. Завъртял някакви далавери с шефа на Димитровския район в София, продали незаконно два апартамента, и Живков не го пожали. Вкара го за 15 години в затвора заради корупция. След ген. Пенчев аз наследих този пост. В затвора в Кремиковци Пенчев го направили лафкаджия, обаче го махнали оттам, защото той беше вече много възрастен и затворниците го издебвали и го крадяли. Направили го библиотекар.
- А защо след падането си от власт Живков избра именно Бойко Борисов за своя охрана?
- Не го е избирал той. Стоил Славов, когото взривиха преди пет години, бе служител в УБО и мой подчинен. Беше началник смяна на охраната в Банкя. Стоил беше истинският собственик на охранителната фирма "Ипон", а Бойко беше негов съдружник с по-малък процент.
Бяха се запознали в Банкя. След Десети Стоил му даде дял във фирмата си и пое охраната на Живков.
Бойко никога не е бил в нашите служби преди Десети. Видях го за първи път, когато Тодор Живков беше
пуснат от затвора
след Десети под домашен арест.
- Вече повече от 20 години не са разсеяни съмненията, че генерал Илия Кашев, бившият шеф на УБО, е бил "самоубит". Тогавашният официоз вестник "Работническо дело" съобщава, че е починал "след кратко боледуване". Краткото боледуване всъщност е куршум в главата. Каква е истината за смъртта на ген. Кашев?
- Аз съм първият, на когото бе докладвано за смъртта му и казах на Живков. Истината е, че става дума за самоубийство. В последните години като шеф на УБО ген. Кашев закъса сериозно със здравето. Разви диабет. Слагаха му инжекциите тайно, защото криеше за болестта си. При една от кризите си излезе в болнични, а съпругата му отишла при Живков и помолила да го пусне в отпуска, защото 20 години не си бил почивал. Все едно обвинила Живков за болестта на съпруга си.
Тато викнал Кашев и направо му заповядал да излезе в отпуска за три месеца. Кашев го приел едва ли не като уволнение. Беше работохолик, пълен педант и никога не би го направил доброволно. Мислеше си, че никой на негово място няма да се справи. Имаше документи, които само той имаше право да подписва, но остави това на мен. Взе си отпуска и замина за Хисаря с жена си. Още на втория ден го оставила за малко сам и излязла, а когато се върнала, го заварила прострелян. Той не можа да преживее, че принудително ще го пенсионират.
- В смъртния му акт обаче пише, че е починал от естествена смърт. Защо е бил фалшифициран?
- Когато разбрах за самоубийството на Кашев, бях в Пловдив. Придружавах Живков. Трябваше да уведомя и съветския посланик, който беше отседнал в резиденцията на УБО в Кричим.
После Тато звънна на здравния министър и му нареди да напише в смъртния акт
естествена смърт
Той обаче нещо се запъна и Живков каза: "Добре, пишете инсулт!". Така в констатацията за смъртта на Кашев пишеше "причина за смъртта - инсулт".
- Защо скрихте самоубийството му?
- Заради имиджа на държавата, правителството и партията. Не е нормално човек на такъв пост да се самоубие. Твърде много хора знаеха за това - министри, членове на Политбюро, лекари, хора от службите.
- Легенди се носят и за многобройните любовници на Живков. Не е тайна, че слабост са му били актрисите и певиците. Вие като човек, който е бил много близко до него и е знаел всичките му тайни, ще разкриете ли някоя от тях?
- Не сме му светили. Първо спрягаха Дража Вълчева, която много бързо се издигна в политиката. Имаше симпатии, но това не значи, че му е била любовница. След това се говореше за медицинската му сестра Ани Младенова. Много му угаждаше. Когато вървеше дело №1 срещу Живков, каза, че му кърпила чорапите и одеялото.
Тя лично не ги е кърпила. Живков беше много голяма скръндза откъм разходи на средства. Много стягаше. Сменяха му яките на ризите, за да не му купуват нови. Имаше си любими ризи и не искаше други. Обвиняваха го, че пилеел много средства, а се оказа, че разрухата и грабенето станаха след Десети.
Аз бях свидетел по всички дела, които се водеха срещу него. Когато извикаха Татяна Полова да свидетелства за апартаментите, които е раздавал, тя му благодари. Аня Пенчева пък го целуна и също му благодари. Ка-лоянчев и той го защити. Знаеше се кои са му любимците и в този дух се правеха програмите за празниците. Уважаваше някои актьори повече, затова другите завиждаха. На Калоянчев му завиждаха заради един Мерцедес, който купи от УБО. Държавата го купи с валута и той по не знам каква тарифа на долара го купи.
- Освен бивш охранител на Живков, сте и вуйчо на рекламния магнат Красимир Гергов. За възхода му се разказват различни легенди. Докато е бил дете, е живял у вас. Виждате ли се сега?
- Беше тук на Тодоров ден. Имаме празник на града и правим панаир. Ядоха с Васил Златев, бащата на Валентин Златев, кебапчета на клечка в центъра. Краси е син на сестра ми Мария. Тя е с 10 години по-голяма от мен. Бащата на Краси почина преди няколко години. Също като мен работеше в УБО. Отговаряше за свръзките към МВР.
Краси от 8 до 12 клас живя при нас в Правец. Майка ми го гледаше. Завърши спортния техникум със спортно ориентиране. От малък добре се ориентираше в живота. Беше много скромен и тих, предпочиташе дипломацията. Бабата на Краси гледаше много крави и всяка сутрин носехме на пункта гюмчетата с издоеното мляко. Краси обаче тайно си отливал и сметките на баба му все не излизаха на пункта. После завърши ВИф, дойде при мен на работа в УБО.