Шефът на транспортната комисия в НС Йордан Мирчев: КАТ ще глобява за ямите по пътя

- Г-н Мирчев, защо от мнозинството внесохте няколко законопроекта за промени в закона за пътищата, и то с разминаващи се текстове? Нали трябваше да е общ?
- Всичко започна от това, че още на първо четене беше отхвърлен проектът, внесен от правителството. Факт е, че в него имаше много излишни неща, но имаше и много съдържателни текстове, чиято цел беше да решат ключовите проблеми с безопасността на пътя. Знаете, че след като предните пет години жертвите бяха под 1000, през 2008 г. този праг беше надхвърлен и то с много. Именно затова МС внесе промените. За съжаление проектът им беше отхвърлен, и то с гласовете на някои колеги от управляващото мнозинство. Част от тях - членове на комисията по транспорт. Те го подкрепиха на заседанията й, а не знам защо в залата гласуваха против него.
- Имаше твърдения, че са се объркали.
- Напоследък това объркване започва да придобива застрашителни размери. Но така или иначе се наложи да поема инициативата да изберем съдържателните текстове в законопроекта и да ги върнем обратно в пленарната зала. Създадох работна група от експерти - представители на КАТ, "Автомобилна администрация", неправителствени организации, Съюза на инструкторите. Предварително се разбрахме, че спорните моменти като идеята изпитите да се провеждат от частна фирма въобще няма да бъдат обсъждани и включвани. В продължение на три дни дебатирахме по останалите текстове с идеята те да бъдат внесени като общ проект. Непосредствено преди да го направим обаче група депутати от левицата избързаха и внесоха отделен проект, който в основната си част повтаря отхвърлените предложения на МС. Но в него не бяха включени текстовете за типовете одобрения, които са от компетенцията на транспортното министерство. Оттам, както можеше да се очаква, реагираха остро и аз им казах, че предложенията им ще бъдат внесени в нашия проект. Междувременно обаче въпросните текстове бяха внесени от друга група депутати от левицата.
- В коалицията не си ли говорите?
- Проблемът с комуникацията не е в НДСВ. Той е другаде. Важното е, че с нашия проект променяме изобщо философията на промените. Правим ги работещи. Те имат и ярък антикорупционен характер. Какво е положението в момента? Шофьори се обучават в над 700 школи в България. Ние настояваме министрите на транспорта и вътрешните работи да направят категоризация на фирмите. Да бъдат записани строги критерии и разрешение да получават само тези, които отговарят на тях. Да, някой може да си загуби разрешителното, но в крайна сметка подготовката е един от основополагащите фактори за поведението на пътя. Следващият е изпитът. Недопустимо е председател на комисията да е човек от "Автомобилна администрация", а неин член инструкторът, който през цялото време е обучавал кандидата. Именно така се стига до масовата практика книжки да се получават срещу 300 лева, независимо дали водачът е подготвен или не. Затова предлагаме инструкторът да не е член на изпитната комисия.
- Какво пречи той пак да се договори с изпитващия човек от ДАИ и кандидатът да си купи свидетелството?
- Различно е. Едно е инструкторът да е член на комисията. Друго е да не е сред изпитващите. Тогава става далеч по-трудно. Отделно - в нашия законопроект няма понятие "млад водач". Знаете, че текстовете на МС залагаха ограничения върху т.нар. млади шофьори - в първата година да карат със скорост по-ниска с 10 км/ч от допустимата, да не управляват кола над 1600 кубика, да не шофират от 22 до 5 часа сутринта...Такива ограничения действително някога са били въведени в отделни страни, но те не са дали добър резултат. Да караш с 10 км/ч по-ниска скорост от допустимата означава да се наруши цялата организация на движението, защото останалите шофьори няма как да знаят, че си млад водач. Да не говорим, че тези ограничения практически няма как да бъдат контролирани, освен ако съответното лице не бъде спряно за проверка от КАТ. Впрочем тези текстове също са предпоставка за корупция. Затова ние залагаме на стимулирането. Всеки, който току-що е получил свидетелство за правоуправление,получава 1/3 от точките. Ако спазва правилата, в края на първата година му се дават още 1/3, а в края на втората - останалата част от максималния брой контролни точки. Ако още в началото започне да се "проявява", много бързо ще си изконсумира дадените точки и наново ще трябва да отиде на изпит. Четвъртият важен момент е, че проектът предвижда оттук насетне да се разчита най-вече на обективни системи за контрол. Знаете, че НДСВ много последователно провежда политика за безопасност на пътя и миналата година предложихме промени в закона , според които 50% от глобите трябва да отиват за изграждане на видео-наблюдение по цялата републиканска мрежа, като се започне от участъците с повишена интензивност на движение. Не случайно с предните промени глобите, които КАТ събираше, нараснаха от 6 млн. на над 45 млн. лева. Това прави по над 20 млн. лева годишно, с които могат да се закупуват технически средства. Те са обективни. А не пътна полиция да те спира, да "черпиш" служителя с 20 или 50 лева и да си тръгнеш. Да не говорим, че с 1000 души катаджии няма как да бъдат покрити 20 хил. км републиканска мрежа. Отделно записваме и санкции за тези, които не поддържат пътищата в добро състояние и дупките в участъка са станали причина за катастрофа.
- Как ще задължите общините и пътната агенция (НАПИ) да слагат табели на пътищата дали са добри или лоши?
- Появиха се коментари, че на всяка дупка трябва да има табела. Не става въпрос за това! Ако обаче пътят е в тежко състояние в продължение на километри, напълно нормално е водачът да бъде уведомен за това. Като види табелата, че в следващите километър-два настилката не е в добро състояние, ще знае, че трябва да е внимателен. От друга страна - общините и НАПИ също трябва да понесат своята отговорност, ако пътят е зле. Не става въпрос да няма никакви дупки. Няма как да разрешим напълно този проблем в момента. Но по пътищата има цели ями и то изключително опасни. Те могат да предизвикат тежки катастрофи и е важно да се знае чия е вината за това - на общините или на НАПИ. На коя фирма те са дали да стопанисва пътя, вече си е тяхна работа.
- Добре, кой ще глобява общините и пътната агенция?
- Органите на КАТ. Както в момента санкционират водачите, защото не са си сложили колана или карат с превишена скорост, така ще глобяват и общините или НАПИ, ако не са осигурили безопасен път. Пътните полицаи непрекъснато пътуват и знаят къде пътищата са опасни. Първо ще отидат да предупредят институцията, която стопанисва съответния участък и ще дадат указания. Ако те не бъдат спазени, ще съставят акт и ще ги глобят с 1000 лева. Искам да ви кажа, че бая средства ще трябва да намери НАПИ, за да си плаща санкциите. Но не можем да търсим отговорност само от водача. Да сте видели някъде в анализа на МВР, че вина за катастрофите има и състоянието на пътищата? Такъв извод в анализа им за 2008 г. няма. А трябва да има!
- Акт за какво? Че не са сложили табели или че пътят е във фатално състояние?
- И за двете.
- Какъв ще е критерият? Имаше предложение глоби да се налагат за дупки, по-дълбоки от 2 см, но беше отхвърлено.
- Нека бъдем реалисти, ние искаме работещ закон. КАТ все пак са компетентни и знаят дали една дупка може да е предпоставка за сериозно произшествие или не.
- Но вие самият казахте, че катаджиите са малко. Едва ли имат достатъчно капацитет, за да се заемат и с тази задача.
- За съжаление действително го нямат. Но колкото и да са малко, много добре знаят състоянието на пътните участъци, защото постоянно пътуват по тях. Въвеждайки този принцип, ще ангажираме и държавата да започне да си изпълнява програмата за безопасността, която прие преди 2 години. Тя предвиждаше броят на произшествията да намалее с 30%, но за съжаление не се изпълнява. Ние считаме също така, че функциите на държавната обществено-консултативна комисия трябва да се променят, за да започне някой реално да провежда политика в областта на безопасността. В момента липсва координация между министерствата и тя си пролича и във внасянето на няколко проекта за промени в закона.
- Добре, говорихте лис колегите си от левицата кои точно текстове ще бъдат приети в пленарната зала?
- Нека мине първото им четене в зала. Ако бъдат гласувани текстовете, налагащи ограничения, а не нашите, които се борят комплексно срещу всички предпоставки за произшествия на пътя, ще е ясно чия е отговорността. Тя няма да е наша, а на тези, които не са ги приели.

Ученици от Английската гимназия в София: Искаме друга България

За времето преди 89-а:
Вие сте родени след 1989 г. и нямате спомени от времето преди това. Какво знаете за него и интересувате ли се въобще? Кой ви разказва за това?
- Чувал съм доста неща. Според баба ми се е живяло по-добре. Както смята цялата стара генерация, в онзи режим е било по-лесно и всичко е било доста по-уредено, а сега почти постоянно се оплакват от новото време. Заради променения начин на живот, заради доходите, заради пенсиите, заради целия стрес в ежедневието им, какъвто не смятат, че е имало по онова време.Родителите ми са по-нова генерация хора, които са живели и в старото, и в новото време, и според тях нещата не стоят съвсем така. Баща ми сега се чувства и живее по-добре, отколкото навремето.
- Какво би избрал, ако имаше възможност за избор - да живееш тогава или сега?
- Бих избрал да живея сега най-вече заради възможностите да се пътува повече, да се види светът. Всичко е по-отворено в сравнение с тогава. Основно заради възможностите.
- Моите баба и дядо обичат да казват, че демокрацията ни е развалила по някакъв начин и че тази слободия, която сега се наблюдава в България, разваля обществото и младите. Преди не е било така - имало е вечерни часове, контролът е бил по-строг...
- И на мен баба ми и дядо ми са ми разказвали за опашките за мляко, но те далеч не подкрепят онзи режим. Казват, че сега се живее много по-добре. Знам, че баща ми и неговият брат са се записали в списъците за коли още преди да навършат 18 години, чакали са ред. В днешно време нещата стават някак по-лесно. От друга страна, тогава всичко е било по-добре организирано, нямало го е това разделение на класи. Разликата не се е усещала толкова силно. Според мен това е единственият недостатък на новото време. Но въпреки всичко смятам, че сега се живее по-добре, не бих искала да живея в онова време.
- Аз искам да кажа още нещо за режима преди 89-та. Чувал съм много различни мнения, но лично аз никога не бих искал да се връщаме във време, където хората живеят в страх и с толкова много ограничения. Знам, че през соца са можели да те вкарат в затвора само заради някой виц.
Това не е нормално, няма как да се върне това нещо и никой вече не би го приел. Важното е, че сега живеем в един свят, който принадлежи на младото поколение, и трябва да се правят всякакви промени, за да можем да просперираме и да се развиваме, а не да се затлачим и да губим време.
- Относно предишния режим - аз мисля, че личността се потиска изключително в едно такова общество. Знам, че хората не са имали право дори да намерят работа извън собствения си град. А колкото до сигурността - много често са били прикривани неща и всъщност не е било толкова безопасно, както медиите и цялата тази пропаганда са представяли нещата. Личността на младите
хора е била изцяло потискана. Дългите коси например са били изцяло забранени, слушането на западна музика и западното влияние като цяло също е било отхвърляно.
- На мен лично ми е много неприятно, когато чуя, че едно време е било много хубаво, а сега младото поколение е толкова лошо, не ставаме за нищо. Мисля, че старите хора не осъзнават, че положението, в което сме в момента, е точно заради тях, защото те са позволили този решим да трае толкова години. Ако не са били нашите родители да се вдигнат и да премахнат цяло* то тогавашно управление, сигурно още щяхме да живеем така и положението щеше да е още по-лошо.
- Според мен по времето на комунизма от хората се е изисквало нещо много по-просто -да бъдат послушни и изпълнителни. В смисъл че не е трябвало да мислиш много-много. Ние не сме послушни, не сме особено изпълнителни, затова при нас има потенциал и шанс за развитие. Ако се погледне
- Мисля, че всеки сам трябва да си избере часа, когато да се прибере. Ако има задължения, да си подреди времето и задълженията по важност. Човек сам трябва да си определя тези неща. Има отговорни и неотговорни деца.
- Сега се говори много сериозно за въвеждането на униформите отново. Какво мислиш за това?
- Аз лично смятам, че не трябва да се въвеждат униформи. Така съм свикнала и така ми е по-добре. Не одобрявам и вечерния час. Дори и въведен, винаги ще има хора, които няма да го спазват. Който е отговорен и знае какво прави, няма да злоупотребява и не мисля, че въобще има нужда от вечерен час.
- По отношение на униформите аз пък смятам, че ако се въвежда нещо такова, то трябва да е символично. Като значки или шапки - нещо, което да показва принадлежността към нашето училище и това, че сме горди да бъдем част от него. Но не и да ни обличат по един и същ начин и да ни изравняват по такива признаци.
- Относно униформите мисля, че дори да бъдат въведени, все ще се намерят ученици, които ще откажат да ги носят, а не би било редно да не ги допускат до училище без униформа.
- Сигурно е хубаво да има някаква регулация, обаче това не е най-сериозният проблем. Сега имаме толкова много други проблеми, които трябва да се решат. Просто сега не е времето да се обсъждат точно униформите. А иначе и аз съм против. Твърдо!
- Аз също смятам, че униформите и вечерният час не са най-сериозният проблем, имайки предвид, че по новините непрекъснато чуваме за самоубила се студентка, убити студенти, нападнат ученик... И какво се случва в крайна сметка с тези престъпления? Или не са разкрити, или винаги пускат виновните, или пък изчезват безследно, а всъщност символично се упражнява някакъв контрол, говори се за дисциплина, но нищо не се случва. Като че ли си стоим все на едно място - има някакъв символичен вечерен час,
тръгне някак си от семейството. Ако наистина искат да се наложи такъв контрол върху дискотеките и нощния живот като цяло, биха могли да измислят нещо като пълномощно, което да е подписано от родител, който дава съгласието си детето му е да е навън.
- Аз смятам, че проблемът, който в момента се тиражира така широко, проблемът с младите е както на родителите, така и на държавата. Винаги е съществувало противоречието между младото и старото поколение, в речи още от античните времена се срещат мнения, че младите са безотговорни и не се знае докъде ще стигне светът. Родителите нямат време да упражняват контрол над децата си - те са от сутрин до вечер на работа, а от друга страна, държавата не прави нищо за младите хора в училище - вижте на какво прилича класната стая и на какво мирише по улиците. Оставени сме, общо взето, на произвола на съдбата; всеки да прави, каквото си знае, и да оцелява, както може.
- Всяко следващо поколение би трябвало да е по-добро от
той не се спазва, но иначе всички знаят, че е въведен.
- Значи имате усещането, че се стои на едно място?
- Да. Говори се за промяна, а няма промяна.
- Не е проблем да се въведе униформа, само че тя не трябва да е еднаква за всички училища, нито пък да е твърде претенциозна. По-скоро трябва да се позволи на всяко училище да си създаде модел. По този начин учениците пак ще се разграничават и няма да се потиска тяхната идентичност, но когато човек види в тролея ученик в униформа, ще си мисли "А, този е от Английската". Колкото до вечерния час - абсолютно си мисля, че това е задължение на родителите. Те трябва да знаят къде е детето им.
- Тоест no-скоро трябва да се налагат санкции на родителите, чиито деца са навън, така ли?
- Мисля, че и в момента се налага глоба на родителя, идеята ми по-скоро е, че не е необходимо държавата да следи за това. Всичко това трябва да
предходното. Въпреки че е трудно на фона на цялата ситуация в страната - корумпирани институции, проблемите с кражбата на еврофондовете, постоянното изникване на досиета, дори и проблемът с боклука в ежедневието ни. Тези проблеми трябва да бъдат оправени. И ако те не са разрешени, няма как да започнем да мислим за униформи и вечерен час.
- Според мен точно младото поколение трябва да поеме нещата в държавата и ние трябва да създадем нов етикет и нов вид поведение. Но ако има забрани, които потискат личността, ще ни попречат. Специално за униформите и определените мерки за сигурност, не бих казала, че би помогнало в израстването. До някаква степен не съм съгласна с това, че нашето поколение е по-добро от предишното. Според мен и ние имаме доста сериозни пропуски, а те са мислели за нещата доста по-отговорно и са уважавали родителите и учителите си.
Просто младите трябва да бъдат възпитавани в ценностна система, която да ги кара да мислят не само за себе си, а и за човека до себе си, като за една общност, един общ свят, в който хората да си помагат, а не всеки да се опитва да тъпче останалите за своя облага.
- Подобни мерки, които са по-скоро не законови, а морални, са най-добрият вариант, но нашето общество не е съзряло за тях. Младият човек в момента няма на какво да се уповава. Ако преди нашите родителите са се отнасяли с повече уважение един към друг и са били по-морални, това е било, защото са имали някакви идеали и са се стремели към нещо, докато в момента на нас ни остава единственият идеал - да се стремим към пари. По този начин обаче се губят основните ценности.
- Не мога да дам обективно мнение относно живота в България преди 1989 г., защото не съм живяла в това време, но определено не ми харесва животът сега, не ми харесва това време на преход, защото то дори не е преход. Имам усещането, че стоим и тъпчем на едно място, непрекъснато влизат в сила несъстоятелни закони. Винаги се започва от най-маловажното и въобще не се мисли за актуалните ни в момента проблеми. Всичко се прави, колкото да може да се каже, че е направено нещо и че нещо е вкарано в сила.
За "бъдещите творчески планове":
- Какво смятате да правите, след като завършите, имате ли намерение да останете в България или да заминете в чужбина?
- Темата за чужбина и България при нас в Английската гимназия се обсъжда всеки ден. Аз не съм съгласна с това, което постоянно се набива в мозъците на младежта, че ние не ставаме за нищо, че в държавата ни цари безредие и беззаконие и затова правим, каквото си искаме, знаейки, че няма да бъдем наказани.
Не мисля, че непременно трябва да заминем за чужбина, защото тук човек няма никакво бъдеще, освен ако не е мутра. Истина е, че от завършващите класове вече половината заминават за чужбина точно защото отвсякъде ни се внушава как тук няма да се оправим.
- Аз също съм на нейното мнение. Смятам, че ако всички кадърни хора отидат в чужбина, то никой няма да остане тук, за да оправи България. Мисля, че трябва да се отучим от навика непрекъснато да обвиняваме някой друг и трябва да се вгледаме най-после сами в себе си и в това, което можем самите ние да направим.
- Положението ни в момента не е наш продукт. Обстановката, в която живеем, е следствие на нашите родители, баби и дядовци, а ние сме създадени и "ошлайфани" на фона на това, което те са създали.
- По отношение на образованието в чужбина мисля, че, първо, базата там е много по-добра; второ, условията са много по-добри, заплащането е в пъти по-голямо и поне за мен ще е по-добре да уча в чужбина.
- А би ли се върнал?
- Ако се подобрят нещата, може би, но мисля, че няма да се подобрят.
- Моето мнение е, че в България също има много добри преподаватели и имаме наистина добро образование. Вярно е, че в чужбина има повече възможности. Аз обаче не се виждам поставена в друго общество и мисля, че мога да живея тук. Дори и по този начин да загубя много, мисля, че моето място е тук.
- Имам чувството, че напоследък в България се твърди, че единственият начин да успееш, ако си жена, е да станеш чалга певица, ако си мъж - да станеш мутра. Според мен не
живот, младите хора биха могли да пренесат натрупаните там знания и тук. Лично за себе си смятам, че е добър вариант да се учи няколко години в чужбина и да се пътува в много страни.
- Аз съм за космополитния идеал. И да се пътува в чужбина, и да си останеш и вкъщи. Лошото е, че понеже ни се налагат стереотипи, ние решаваме, че в чужбина ще ни е по-добре, там никой не ни познава, никой не знае какви сме ние, там ще ни е по-лесно. Друг е въпросът, че когато се върнем в България, ставаме част от общата маса, в която, ако човек не е мутра или чалга певица, не е успял.
- Настроените да заминат в чужбина и после да се върнат са единици. Не съм съгласна, че ние като хора на Английската гимназия, избрани чрез конкурс, които идват в училище с добри преподаватели и излизат като личности с много знания, трябва непременно да заминем в чужбина.
- Няколко пъти споменах-
е така и самият факт, че толкова хора искат да заминат в чужбина, е много тъжен.
Не съм човек, който може да създаде семейство и изобщо живот в друга страна, затова считам, че ако имаш желание и се стремиш към нещо, можеш да успееш и в България. А имам и добър пример - след като моите родители са успели, въпреки че им е било трудно, значи и ние ще можем да успеем.
- Обучението в чужбина наистина е по-добро. И понеже се предполага, че ние излизаме от Английската гимназия с много високи знания и владеене на език, мисля, че трябва да си пробваме късмета и другаде, а не само в България. Ако замина и получа добро обучение и шанс, определено бих се върнала, но и бих пътувала много, защото човек трябва да е опитал всичко, за да знае къде се чувства най-добре.
- Според мен до някаква степен е важно и натрупването на опит, защото ако човек остане в тази деградация, каквато е в момента, няма да има как да открие нови възможности. Докато ако отидат в чужбина, натрупат някакъв опит, видят друга култура и друг начин на
те чалга певици и мутри, вие каква музика слушате? -Рок.
- Слушаме и чалга. Това е изцяло комерсиална музика, каквато е и западната музика. Каквото и да си говорим, начинът на забавление за всеки е индивидуален. Но това не значи, че ние се стремим да станем чалга певици. Повечето хора осмиват тези изпълнителки. - Тоест разграничавате музиката за забавление от културата, която тя носи?
-Да.
- Някои май не са съгласни...
- Да, аз мисля, че това е абсурдно. Най-малкото тази музика е изключително посредствена, за текста да не говорим... Текстът е точно за тези ценности, които преди малко обсъждахме - че хората са с изцяло материалистични разбирания - коли, пари, жени и т.н. Мисля, че щом си я качват на плеъра и я слушат навсякъде, тази музика не може да се разграничи от тяхната същност и култура.
- Аз не мисля, че една музика трябва да определя по някакъв начин характера на човека. За мен музиката е средство за забавление, което е според настроението.
- Това, че слушам чалга, не ме прави по-посредствена от хора, които не слушат чалга. Независимо от текста. Реално по никакъв начин не прилагам въпросния текст в живота, в образованието или в стила си на говорене.
- Ако човек е достатъчно интелигентен, не мисля, че музиката може да му повлияе толкова много. За гласуването
- Въпреки че сега ми предстои да гласувам за пръв път, смятам, че това е задължително за всеки човек. Защото, ако не гласува, после няма да има правото да отстоява позицията си и да търси някаква отговорност, в случай че нещо не е както той желае. Има и друга страна на въпроса защо трябва да се гласува - защото, ако масата хора не гласуват и по този начин протестират, печелят други партии, чиято цел не е просперитетът на България.
- Човек не може да се оплаква от управлението, ако не е гласувал. Трябва да гласуваш, за да можеш след това да кажеш харесва ли ти или не ти харесва управлението на някого.
- Задължително трябва да се
си мислят, че всички политици са еднакви и когото н да изберат, той все ще ги окраде или нещо от този сорт.
Предполага се, че младите хора биха гласуват за по-надеждни партии и точно когато те отказват да гласували, броят на автобусите с турци, идващи за изборите в България, нараства. По този начин наистина оставяме да ни управляват други хора. После се оплакваме от тях, но в действителност нямаме право да го правим.
- На мен също ми предстои да гласувам за първи път. Не мога да кажа, че изборът ми ще бъде абсолютно коректен, все пак тепърва слушаме и разбираме това, което се говори по медиите, но в крайна сметка това ще определи и фона, на който ще живея след време. Всеки е длъжен да гласува.
- Въпреки че аз още нямам 18 години, много чакам деня, в който ще стана на 18, за да отида да гласувам. Смятам, че всеки човек, който уважава себе си, трябва най-малкото да отиде и да гласува.
- Аз още нямам 18 години, но когато ги навърша, определено ще гласувам, защото, имайки предвид, че всеки ден се оплакваме от това кой ни управлява, все пак трябва да се опитаме и
гласува, защото, когато не гласуваш, оставяш някой друг да вземе твоя глас. Тази година ще гласувам за първи път, но преди съм ходил с нашите и съм виждал една огромна опашка, в която средната възраст е 60 години. Не искам друг да решава вместо мен.
- На мен тази година също ми предстои да гласувам за първи път и определено ще го направя. Мисля, че сред голяма част от обществото е настъпила апатия и, общо взето, никой не се интересува кой ще го управлява, защото хората
ние да направим нещо. През годините хората са се борили за правото да гласуват, докато на нас то ни е дадено, а ние отказваме да го упражняваме.
- Аз сега започнах повече да се интересувам и смятам, че в момента в България няма кой знае колко добър избор, но като цяло мисля, че трябва да може да се гласува не само за определена партия, а за хора, за личности.

www.kliuki.bg

Мира Баджева: Българинът пие и бие

Мира Баджева е един от най-добрите български журналисти в момента. Историчка е по професия, преди това е завършила Класическата гимназия. Изпълнителен директор е на "Болкан медиа груп". Едновременно с това е и главен редактор на списание "Жената днес". От телевизионния екран е позната чрез авторското си предаване по bTV "Отпечатъци". Носителка е на престижната журналистическа награда " Черноризец Храбър " за публицистика.
Мира е изключително жизнен, приветлив и сърдечен човек. Проблемът й е, че е рядко съчетание на хубава и умна жена. И посвоему непредсказуема, което я превръща в интересен събеседник. Казва за себе си, че е щастлива, защото никога не се събужда сърдита.
- Какво мислиш за чалгата в България, Мира?
- Няма защо да се държим като щрауси. Трябва да се съобразяваме с масовия вкус. Навремето аз бях една от първите, които пускаха на кориците на списанията попфолк певици. Пък и чалгата се промени. Завъртяха се пари и започнаха да се правят по-добри клипове, да се подбират певиците. Димитровград си е българският Боливуд - малко индийско и циганско, но то си има свой живот. А е и фабрика за мечти за момичетата от провинцията.
- Не ми казвай, че слушаш подобна музика!
- Не, но от време на време си правя проучвания кой е модерен в момента. Случва се, като цъкам по каналите, да задържа вниманието си на някой клип на "Планета". Има хубави парчета. Харесвам Ивана. Веднъж-два пъти в годината пускам в "Жената днес" по някоя попфолк певица, която е стойностна, селектирана от хората. Не, разбира се, такава, която пее "Левовете в марки". Мой патент е откритието защо младите слушат чалга. Защото се нуждаят някой да им говори за любов, а поезията, с която ние сме израснали, вече не е на мода.
- Всъщност повече ме интересува има ли според теб чалга в политиката?
- Да, тя се нарича популизъм, или демагогия. Казваш нещо, което ще се хареса, а знаеш, че не можеш да го изпълниш. През годините на прехода у нас е имало и много добри политици. За съжаление не мога да откроя такъв, на когото приживе да се издигне паметник. Сещам се и за крайния национализъм, който също е чалга. Дори говоренето срещу малцинствата е такова. Не само срещу турските малцинства, а срещу хомосексуалистите. Женомразството пак е чалга.
- Познаваш ли наистина женомразци и къде се крият те?
- Явлението е масово в България. Имам предвид да се говори за жените презрително. На много места, особено с по-бедно население, патриархатът действа с пълна сила. Жените се третират като слугини.
- Е, не сме ли самите ние виновни за това положение?
- Така е. Случва се твърде лесно да се предаваме. Ние, жените, не изискваме уважение, не си отстояваме достойнството. А мъжете само това и чакат - да се вмъкнат в пространството, в което ние сме ги допуснали. Трябва да се каже, че българите пият и бият жестоко. То и дамите посягат към чашката, но мъжете... И тогава се случват бедите с насилието. Много съм чувствителна на тема домашно насилие, защото съм главен редактор именно на женско списание.
- Щастлив човек ли си, Мира?
- Да. Всяка сутрин се събуждам с усмивка и с мисълта, че ми предстои хубав ден. Никога не ставам в лошо настроение. Даже когато съм имала много тежки моменти на разочарования, болести и кризи, чувството ми за безпомощност е продължавало само ден.
- Добре, а крайно изтощаващата професия на журналиста не ти ли отне много от личния живот?
- Журналистиката наистина е обсебваща, не я идеализирам. Въпреки това съм късметлийка, защото не мога да си представя да работя нещо друго. Обичам я! Вярно, в нея има себедостатъчност и животът си тече вътре в гилдията. Рядко човек намира партньор на друго място. Получавала съм и ритници в задника -
закривали са ми вестници под носа и още куп неща са ми се случвали. Минала съм през всички етапи, от стажант до главен редактор. Приемам го като проверка - да видиш какво можеш да правиш, кои са качествата, които си развил до момента. Не аз избрах журналистиката, тя избра мен. Сигурно защото съм любознателна и любопитна. Не се страхувам да търся новото.
- Вярваш ли, че човек се влюбва истински само веднъж?
- Не мисля. Сигурна съм, че любовта не е еднократно чувство, няма една физиономия. Затова и идва най-неочаквано и на най-различни възрасти. Това не означава, че ако я срещнем по-късно, ще забравим първата любов. Самите ние не сме еднакви в различните етапи от своя живот. Мира на шестнайсет беше съвсем друга от тази, която съм сега. В момента се харесвам повече, защото не съм страхлива, каквато бях като малка.
- Все пак можеш ли да кажеш гласно кой е мъжът на твоя живот?
- На ранен етап съм още. Човек, докато не умре, до последен дъх не знае какво ще му се случи. Имам още много път да извървя. Не мога да кажа: "Това е мъжът на моя живот!" Той е само дотук.
- Кой?
- Предпочитам да премълча.
- Като хубава жена някои медии свързаха името ти с известни личности от ранга на президента Георги Първанов, Андрей Райчев и др. Обиждаш ли се на злите езици?
- Изобщо не се обиждам. Само ми вдигат рейтинга, когато споменат името ми в контекста на интересни или влиятелни мъже. Това ме прави да изглеждам по-важна, а не съм толкова важна. Редова жена съм. Какво толкова зависи от мен?
- В крайна сметка познаваш ли президента, или не?
- Не мога да отрека, че го познавам. Още от времето, когато бях репортер и отговарях за БСП, а той беше член на Висшия партиен съвет. Покрай работата бяхме в известен смисъл приятели. Случвало се е дори да ни видят да обядваме заедно. Е, и? Аз всеки ден се срещам с толкова много хора, повечето от които известни, че ако някой реши да е зъл, може да си мисли каквото иска.
- Май не ти пука много-много какво разнася за теб клюката.
- Абсолютно. Недосегаема съм.
- А защо?
- Защото съм свободен човек. Така съм расла. Майка ми и баща ми никога не са ми налагали нищо. Сама съм си правила изводите къде ще уча, какво ще работя, дали ще се женя и раждам. Ценя всичко, което ми се случва. Знам, че дори да не е добро, след бурята ще изгрее слънце. Когато не съм щастлива, си казвам: "Стискай зъби и чакай. Това ще мине."
- Казват, че особено уважаваш честността?
- Да, гледам винаги да съм искрена. Колкото по-искрено пиша за лични неща, по-добри текстове правя. Пред екрана също не лъжа, зрителите безпогрешно познават по лицата. Чрез истината слизам на незнайни места в себе си, където не съм си позволявал а да ходя. Оказва се, че там има работи, които като ги изговориш, престават да те владеят. Не си зависим от тайни, комплекси, страхове. Честна съм и в в личния си живот.
-Тогава искрено кажи, редно ли е да се говори открито за секс?
- Задължително. Всички табута създават чувство за скрито-покрито. Тайните разболяват. Това е нещо, което се загнездва в
теб и загнива. В крайна сметка сексът е всичко. Не се притеснявам да говоря за секс, защото искам да съм здрава.
- Ама любовта и сексът взимат много...
- То е като дишането. Не можеш само да вдишаш, трябва и да издишаш. Будисткият принцип е, че няма само добро и зло, само мъж и жена, само черно и бяло. Такъв е ритъмът и в секса. За него трябва да се говори, да се пише и да се правят филми.
- Не мога да не те попитам -коя Божия заповед не би пристъпила?
- Не съм вярваща в християнския смисъл на думата. Повече спазвам будистки принципи, харесвам източната философия. Не съм будистка обаче. Разбира се, "не убивай", "не кради" са важни неща.
- На кого и защо не би простила?
- Прощавам всичко, това също е част от източните религии, макар че го има и в християнството.
- За изневяра ли става дума?
- Най-малкото за това. Никой не притежава нотариален акт за друг човек. Бих простила дори убийство.
- Как така?
- И най-страшните грехове, ако човек ги носи в себе си докрай, а не затвори страницата, ще го повредят още повече.

Милко Диков, карикатурист: Риболовът беше детската ми болест

Карикатуристът Милко Диков е роден на 24 март 1930 г. в Троян. Завършил е Художествената академия в София през 1960 г., специалност керамика. Негови карикатури са публикувани в почти всички водещи вестници и списания в България. Постановчик и режисьор е на осем анимационни филма. Има десет самостоятелни изложби. Носител е на над тридесет наши и чуждестранни награди, най-голямата от които е Тран при", получена през 1985 г. в гр. Маростина, Италия.
- Откога сте риболовец?
- На седем годинки прекарах тежка болест. Тогава нямаше антибиотици. Как съм оцелял -аз си зная, по-точно родителите ми знаеха. Спомням си, че на датата, на която съм оживял, всяка година майка ми носеше на комшиите за понос. Тогава един приятел ми подари въдица и тръгнах по Осъма. Реката ме оправи, кали ме и ми даде обичта към природата. И досега, като видя Осъма, нещо ми трепва.
- Каква риба имаше в Осъма през 40-те години на миналия век?
- Ловях предимно блюскета, мренки и кленчета. Със съвсем примитивен прът, без макара, смея да кажа, че станах майстор на улова на мренки. Не съм се връщал вкъщи без риба. Будех се рано сутрин и тръгвах. Реката още димеше.
Започнах да напускам постепенно Троянския регион. Слизах надолу към Ловеч за по-едра риба. Под Лешница се ловяха сомчета и шарани. С колелото въртях по 70 километра на ден. беше детинско увлечение, но и днес, като погледна към река, имам чувството, че тя почва да кипи и рибите се вълнуват. След години дойде другата страст -мадамите, и оттогава не съм пипал въдица.
- Разкажете няк весела история.
- Беше валял дъжд и реката течеше размътена. Започнах бесен риболов. Пусках - вадех, пусках - вадех. Издълбах в чакъла зад мен малко кладенче, в което оставях рибата. По едно време почувствах зад: гърба ми някакво раздвижване. Обърнах се и видях някаква патка да налапва последното ми рибе. Побеснях. Патката хукна към реката. Започна да плува. Виждаше се само главата й. Хванах едно камъче, запратих го по нея и тя навири краката. Как съм я уцелил право в главата - не знам. От насрещния бряг се развикаха хора. Уплаших се, хвърлих въдицата и побягнах към вкъщи. Не мина и час. На вратата потропа мъж, който носеше умрялата патка. Обърна се към баща ми: "Доктор Диков, вашето момче уби патка." Баща ми ме погледна. Аз се чудех къде да се скрия под масата, а той започна да се смее: "Само тая ли уби?" Извади пари и я плати.
- Какво е бил за вас риболовът?
- Повече от страст и увлечение. Болест. Лятно време от сутрин до вечер обикалях по реката. Привличаше ме ритуалът на издебването и изчакването, емоцията на почукването и засичането. Изживявах нещо реално, а не по книги.
Докато си купя риболовен билет, горски ме гониха на няколко пъти. После ловях повече риба, но не ми беше така сладка, както бракониерската.
- Риболовът във е шето творчество?
- Вероятно е в кръвта ми, макар че отдавна не ловя риба. Обичам да рисувам риболовци и майтапите около тях, защото са много прями.
Има часове, когато са налице всички условия^ риболовът да върви, и нищо не хващаш. Друг път тръгва неочаквано с бясно темпо. Същото е и в рисуването. Това не мога да го разбера цял живот.
- Най-голямата риба, която сте хващал?
- Случи се да уловя доста едро кленче – към половин килограм. Бях много горд. Оставих го на кукичката, метнах въдицата на рамо и тръгнах гпрез града, за да ме видят. Изведнъж - някаква спирачка. Обърнах се и.. Котка налапала рибата. Измяука, скъса влакното и избяга. Дълго време виждах котката с моята корда в уста...

Арх. Людмил Леонидов : Ама нали не искате сегашната мръсотия, палатки и кебапчета?

- Арх. Леонидов, защо избрахте за дупчене именно пл. Батенберг?
- Защото София е един от малкото градове, в които не остана площад за хората. Пл. Славейков е отрупан, площадът пред Народния театър е целият с кафенета. Един от най-хубавите и традиционни площади е този пред Царския дворец. Там е имало маневри, паради. Той може да се възстанови и вместо да служи за паркинг и там да има опънати палатки, може да се използва като площад.
Той има между 5 и 10 хил. кв.м и може да побере цяла София. Целта е от паркинг и разсипия той да стане един хубав площад, какъвто има в Италия, в Испания, в Австрия.
- Но ще го издълбаете с нова метростанция?
- Единият тунел на метрото вече е минал оттам. Става дума за първия метродиаметьр. Той е на повече от 24 метра дълбочина. Все едно шестетажна сграда под земята.
Трябваше да проверим дали оттам ще може да мине третият диаметър, т.е. скоростният подземен
трамвай от Руски паметник до Паметника Левски. И там да се направи връзка между станциите. Защото смисълът на метрото е, когато пътуваш по единия диаметър, да можеш да се прехвърлиш на другия.
Под площада на Царския дворец искаме да направим пресечна точка на първия и
втория метродиаметър и на скоростния трамвай.
- Но сегашното метро и бъдещото под бул. Мария- Л у и за се срещат пред Булбанк. Как хората от скоростния трамвай ще се прекачват на метрото?
- Ще има нова метростанция на първия диаметър под пл. Батенберг. А от трамвая могат да слизат и на Витошка и оттам да се прекачват на метрото от втория диаметър (Централна гара Хладилника).
- Новата метростанция под пл. Батенберг няма ли да е само на 200-300 м от сегашната станция Сердика?
- Не, има 600 м, което е напълно достатъчно разстояние за нова метроспирка!
- И планирате мол от магазини до метростанцията под пл. Батенберг?
- Който го е казал това, нека да му обясня. Чрез тези търговски площи, ако се
направят, ще може да се издържа цялото съоръжение. Разбира се, не е задължително да ги има! Но вижте, първата метростанция на Париж е на седем нива само търговски площи. Чрез тях цялото съоръжение се издържа.
- Планирате сигурно и подземни паркинги?
-Да. Дори нашето предложение е под този площад да бъде и Музеят на София. Мястото е чудесно. Но хората като не приемат нашите варианти, може площадът да си остане с паркинга и мръсотията. Дори могат и кебапчета да изкарат там.
-Колко ще струва това на данъкоплатеца?
- Наизуст не мога да ви кажа. Музеят може да е на два етажа, може да е на един. В единия случай ще е 3000 кв.м, в другия - 7000 кв.м. Това е огромна
площ за музей. И затова могат там да се сложат всички старини на София - от найдълбока древност до каляските на царя.
Този музей, дето се вика, може да се посещава денонощно. Ако някой се плаши от търговски площи... ами няма да ги има! Но съоръжението трябва да се издържа от нещо. Могат да се продават национални носии, униформи. В цял свят е така.
- Как ви хрумна идеята да вкарате музея под земята?
- В света е пълно с такива музеи. Например в Гърция музеят на филип Македонски е изцяло под земята.

Еротичната танцьорка Симба: Защо Бербо крие приятелката си?

- Здравей, Симба, как се вдъхнови за своя псевдоним - от анимацията "Цар Лъв"ли?
- О, не, не, всички това си мислят. Симба е африканско име, означава силен, корав. Много е разпространено в Етиопия и Кения.
- А как е истинското ти име?
- Никога не го използвам. Не мога да ти кажа.
- Известна си с това, че рисуваш гола, кога това се превърна в твоя запазена марка?
- Първо бях танцьорка по стриптийзбаровете. Преди три години започнах работа в една римска агенция - същата, която навремето откри Чичолина. Собственикът на агенцията е много известен в Италия, когато разбра, че рисувам добре, ми предложи да започна да стана гола художничка. Всъщност, докато бях в гимназията, учех в паралелка за скулптура, но сега голямата ми страст е графиката.
- Как се роди увлечението ти по нашата футболна звезда Димитър Бербатов?
- Унгарка съм, но живея в Милано, а там всички са луди по футбола. Една моя приятелка ми спомена нещо за Бербатов. Когато ми обясни, че е от България и разбрах, че ще посетя родината му, реших да се разро-вя в интернет и да намеря повече информация за него. Изгледах няколко клип-чета, той играе много емоционално, а и е доста привлекателен. Когато организаторите разбраха, че съм се запалила по него, ми предложиха да го нарисувам. Не ми трябваше много време, защото вече бях вдъхновена, и за една вечер го нарисувах.
- Чух също, че възнамеряваш да му подариш картината?
- Надявам се. Говорих с организаторите и те ме увериха, че ще измислят нещо да му я пратим. Чух, че той постоянно крие приятелката си. Чудя се защо ли го прави, все пак е звезда, нормално е хората да се интересуват.
- Знаеш ли, че той също
рисува, това му е хобито?
- О-о-о, каква добра новина!
- Колко струва една твоя картина?
- Различно - между 200 до 2000 евро. Всъщност, никога не съм правила изложба с картините си в Италия. Хората там не търсят картините ми, защото според Ватикана те са грешни.
- Вероятно си била и на други порноизложения по света. Как ги намираш в сравнение с нашето?
- Да, била съм на такива фестивали из цяла Европа. В Испания например хората са много по-освободени. От началото до края всички правят секс на сцената. През цялото време там се вихри една огромна оргия. Не съм виждала такова нещо никъде другаде. В Белгия и Холандия например са на другия полюс. Там, публиката се скандализира, ако някой си покаже половия орган.
- Какви са впечатленията ти от българските мъже?
- Изглеждат ми много възпитани. Не са арогантни, не са нагли. В Италия например се държат много неуважително. Като цяло сексуалната култура там е много ниска. Не знаят каква е разликата между еротика и порнография.

Хю Грант: Искам да съм писател

- Хю, във филмите често играете заклет ерген. Дали това е роля, в която можете да се въплътите особено добре, защото самият вие предпочитате да живеете сам, отколкото в сериозна връзка?
- Да. Така е. Отдавна е минало времето, когато всяка вечер сядах в барове и билярдни зали, за да забърша някоя мадама (смее се). Но може би наистина не се виждам в ролята на добър баща и послушен съпруг.
- Когато видите някое щастливо семейство, не ви ли се иска да имате хубава къща, в която ви чакат съпругата и децата?
- Просто не мога да си се представя като баща и съпруг. Разберете ме правилно: нямам нищо против сериозните връзки. Дори съм абсолютно убеден, че всеки човек се нуждае от дълбоки отношения с друг. В каквато и да е форма.
- Работите много. Как отмаряте между филмите?
- Една седмица се оттеглям напълно. Далеч от шумотевицата се опитвам да намеря тишина и да събера сили. Просто да мързелувам. Но след няколко дни ставам неспокоен, трябва отново да се заема с нещо.
- Живеете в предградието Кенсингтън в Лондон. Сам ли нареждате жилището си?
- Обичам да го правя. Окачвам мои картини на стените, търся удобни мебели. Само за миенето на прозорците и готвенето имам нужда от помощ. Абсолютно невеж съм като домакин.
- Бивши ваши спътници в живота отдавна са вече майки. Когато ги видите с децата им, не се ли събужда у вас желание за семейно щастие?
- Не! Не се виждам в тази роля. Само мисълта ме плаши. Но не искам да изключа съвсем идеята за свое семейство. Ще ви издам нещо: изпитвам страх, когато ме доближават деца.
- Не обичате ли децата?
- Напротив! Нямам абсолютно нищо против малки деца. Дори понякога мисля, че децата могат да бъдат много важни в живота. Виждам това при приятели: самите те са станали много по-любезни и спокойни, откакто са бащи. Но въпреки това имам някакъв страх от децата. Не знам как да разговарям с тях...
- Страхът от сближаване и сериозно обвързване ли винаги е била причината да се разделяте дори с дългогодишните си партньорки?
- Всички жени, с които съм имал връзка, са изключителни и силни жени, които знаеха точно какво искат. Разбирам, че при всяка жена в един момент желанието да има бебе и семейство става много важно. Но това не е причина за раздяла. Нито пък са изиграли някаква роля нови партньори или афери по същото време.
- Но вие сте имали случаи да изживеете истинска, дълбока любов, нали?
- Имал съм прекрасни моменти, много радостни и много трудни. Това ни е правило по-силни. Всеки от нас бе преуспяващ в професията и ние бяхме щастливи, че споделяхме времето на нашата работа.
- Какво прави едно приятелство истинско?
- Аз очаквам абсолютна искреност, отдаденост и вярност. Трябва да знам, че когато е нужно, мога да разчитам на другия, както той на мен.
- И като ученик ли пленявахте представителките на нежния пол?
- Бях втори Казанова (смее се). Красивите момичета винаги са ми правили впечатление. Наистина никога не съм бил срамежлив. По-скоро незабележителен, защото винаги бях най-малкият сред момчетата.
- Винаги ли сте чаровен, или понякога действате като мачо?
- Обичам самоуверени жени, които понякога ми противоречат. Но при важни решения ставам мачо.
- Какво обичат жените най-много у мъжете?
- Това зависи от индивидуалния тип човек. Хуморът най-често омагьосва. Понякога ме убеждават само едни наистина стегнати задни части.
- Какво мислите за операциите за разкрасяване, които жените си правят?
- Повечето от тези изкуствено красиви жени изглеждат неестествено и понякога страшно. Разбирам, че всяка жена иска да бъде красива. Но понякога хуморът и добрият характер са по-ценни.
- Какво правите, за да останете в добра физическа форма?
- Редовни лифтинги! Не, всъщност предпочитам да спортувам. Но в това отношение съм ужасно мързелив. Никога няма да ме намерите на уредите за трупане на мускули във фитнеса.
- Суетен ли сте?
- Малко (смее се). Не съм болно суетен, не толкова, че да дразня околните.
- Страхувате ли се от старостта?
- Над 45 години човек не е толкова импулсивен, както на 20 години. Искам да преживея още много неща, искам да открия други страни на личността си. Надявам се да не се сгромолясам на инвалиден стол още на 60 години, разказвайки само за доброто старо време. - Интересувате ли се от политика или от замърсяване на околната среда например? Това правят много ваши известни колеги в Холивуд.
- Винаги ще бъда "зелен"! Опитвам се да живея природосъобразно.
- Имате ли слабости, които притесняват самия вас?
- От време на време пия повече от нормата! Но имам нужда от това. Понякога имам нужда да се разпусна. Живея интензивно и не съм от тези, които се поддържат във форма чрез редовни тренировки във фитнеса и твърда дисциплина.
- Имате ли мечти?
- Искам да бъда успяващ писател. Това е една от мечтите ми. Един ден да напиша голям роман. Но се срамувам от всичко, което съм написал досега. Страхувам се, че това ще остане само една мечта.
- Вярно ли е, че като дете сте колекционирали пощенски марки?
- Учудващо е колко много знаете за мен (смее се). Не мога да си спомня, че съм събирал марки. Но може би ще започна скоро. Трябва да е много успокояващо. И кой знае, може би ще забогатея с тях?!

www.kliuki.net