Преслава и нейната слава

Тя е най-популярната попфолк изпълни­телка В момента. Родена е на 26 юни 1984 и като представител на зодия Рак е надарена с голям талант и чувствителност, които й помагат да жъне все по-големи успехи. Само за 5 години ча­ровницата с кръщелното име Петя Колева успя да покори всички класации, да вземе всички най-престижни награди и най-вече да стане любимка на публиката. Родената в Добрич брюнетка винаги е мечтала за кариера на певица и работи за това опг 15-годишна. Късме­тът й се усмихва и й дава възможност да стане част от звезд­ното семейство на "Пайнер Мюзик". Ат­рактивната Преслава има 3 издадени албума до момента и не може да не й се признае, че която и песен да из­вади на бял свят, тя става тотален хит. Едни от най-забеле­жителните нейни из­пълнения са Дяволско Желание, Обичам те, финални думи, Зави­наги твоя, Горчиви спомени, Нямам право, Заклевам те, И кога­то съмне, Предай се на Желанието, Нищо друго, Моят нов любовник, Не съм ангел, Водка с утеха, После­ден адрес, Новата ти, От добрите момиче­та и други. Като всяка популярна и красива жена и нейното име често е забърквано в любовни афери с различни мъже. В момента няма човек до себе си, но е убедена, че ще срещне голямата любов. Толкова за любовта, а за другото разберете повече от самата Преслава.

»Ти си завършила музикално училище в Добрич. Важно ли е според теб изпълнителите да имат музикално образование?

Не е толкова важно, но може да помогне. Това е школа, която не бива да се пренебрегва, ма­кар че в България има толкова много талан­ти, които са доказали, че и без специализира­но училище могат да успеят да пробият.

»Как те откри Милко Калайджиев и как попадна в "Пайнер"?
Бях ученичка, когато момчета от оркес търа на Милко Калайджиев, които бяха от Добрич, чули за мен, защото аз работя от 15-годишна по заведения. Предложиха ми да се присъединя към техния оркестър и бяха толкова настоятелни, че едва ли не искаха да зарежа училище и да тръгна с тях. Но реших, че няма смисъл чак толкова да бързам. Уговорихме се, след като завърша, да ида при тях. Така и стана. Започнахме да работим заедно в Свиленград, Велико Търново, Приморско. Милко винаги ми е говорил за "Пайнер" и ме е карал да се представя с няколко песни на г-н Димитров. Но аз тогава си имах детския инат и все не исках. Но след половин година подписах договор и даже сега на 20 януари 2009 ще направя 5 години във фирмата.
» Кой измисли артистичния ти псевдоним?

В началото стартирах с истинското си име. После нашето импресарио Жени Димова ми стана кръстница. Аз много си харесвам ар­тистичното име.

»Сега как те наричат повечето хора, Петя или Преслава? Близките и семейството ми все още ме на­ричат Петя. Харесвам и двете имена.

»Ти си зодия Рак, а за тях казват, че са чувствителни хора. Такава ли си? Да, много, и това ми помага в работата. Тъй като Рак е водна зодия, това предразполага към артистизъм, въображение и емоции.

»Първо каза, че "Не си ангел", а сега, че си "От добрите момичета". Всъщност къде е истината?

Оставам на хората да решат. Това са имена на мои песни и вероятно разкриват някаква част от мен в дадени моменти, но не ме описват напълно. Не винаги съм ан­гел и не винаги съм от добрите момичета. Когато изпях песента Дяволско Желание, се шегувах, че съм ангелче с дяволски же­лания.

»Само на 24 години си, а толкова бързо постигна огромна слава. Кои са хубавите и кои нейните лоши страни?

Прекалено много се радвам на хубавото в тази професия и не обръщам внимание на отрицателните неща. Винаги съм казвала, че не бива да натоварваме хората с пробле­мите си. Попфолкът е жанр, който трябва да радва, а не да затормозява.

»Как реагираш на клюките, които се появяват за теб в медиите? В началото дори плачех. Сега ги приемам по-леко. Старая се да подхождам с на­смешка. Човек може да го заболи само от истината, а не от измислици... Единствено

ме разстройват нещата, които тормозят близките ми и семейството ми.

»Две поредни години си Певица на годината. Това ли са най-ценните награди в кариерата ти досега? И три непоредни години печеля за хит на го­дината. Чувала съм много хора да казват, че наградите не са важни. Аз не мисля така. Те са оценка за работа ми през годината. А и най-важното е, че за тях гласуват и нашите фенове, т.е. получаваме оценката на нашата публика, което е от огромно значение.

»Подготвяш ли нов албум?

Не. Винаги по това време на годината изда­вам албум, но сега няма да го направя. След като Не съм ангел се превърна в златен, ре­ших да оставя всяка една песен от него да изживее своето време. А и не съм събрала толкова много нови парчета, които да вклю­ча в един албум. Ако имам хубава песни, ще ги пусна, ако нямам - бих изчакала и 5 го­дини, за да се появят. Не бих издала албум просто така, с каквито и да е песни.

»Диктуваш мода не само в музиката, но и в модата - въведе късата коса. Доста твои колежки започнаха да те имитират...

Едва ли аз съм открила топлата вода. Все­ки заимства отнякъде. Старая се да бъда модерна. Това, че и другите го правят, едва ли е, защото копират мен. Просто всеки се старае да бъде актуален.

»Ти самата имаш ли идоли, хора, на които подражаваш?

Не бих казала. Старая се да съм обективна и винаги виждам и положителните, и отрица­телните страни във всеки човек.

»Преслава е много заета с музика, но какво обича да прави Петя?

Нямам някакво любимо занимание. Понякога си почивам, друг път се виждам с приятели.

»Ако имаше повече свободно вре­ме, какво би правила?

Не обичам да имам много свободно време. На­времето, когато нямах много възможности, съм си мислела, че ако някога започна да из­карвам пари, ще ги използвам за пътувания и почивки. Сега, когато мога да си го позволя, сякаш вече нямам такова желание. Вероятно прекалено се ангажи-рам с работата си. А и не съм човек, който обича много да се гле­зи, да си угажда, чест­но казано.

»Свикнала си с многото ангажименти...

Да, и то дотолкова, че като отида на почив­ка, на третия ден вече почвам да се чувст­вам странно, иска ми се да правя нещо, да съм активна. » Смяташ ли се за късметлийка? Да, мога да кажа, че съм имала късмета Господ да ми даде този талант. Но за това, което съм по­стигнала до момента, значение има и възпи­танието, и упорита­та ми работа.

»Хората не вярват, че тази физика ти е по наследство. Кажи сега честно, имаш ли корекции по тялото?

Само една, за която толкова се изприказва. Намалих си бюста.

»Как поддържаш форма?

Дори и с нашия начин на живот сигурно имам

Време да спортувам, но аз съм мързелива, при­знавам си. Нямам нагласата да го правя.

»3а любовта и още нещо ще споделиш ли? Имаш ли някого до себе си сега?

Не, няма такъв. Но и не съм се отчаяла, как­то писаха за мен.

»Сигурно имаш доста обожатели... Да, благодарение на тази професия, из­общо не мога да се оплача от липса на внимание. Мисля, че Освалдо Риос беше казал, че една жена може без секс една година, но без ухаж­ване и ласки - не може и един ден. И е точно така.

»Къде ще прекараш празниците?

На Коледа в Сандан­ски, а на Нова годи­на - в София на учас­тия.

»Имаш ли вече празнично настроение?

Да, като никога тази година ги очаквам като малко дете. Заредена съм с настроение.

kliuki.net

impulsemp3.com

Кали- звездата с уникален стил

Оригинална и провокативна, Кали винаги е събуждала ин­тереса с новите си проекти и предизвикателства към публиката. Певицата, родена на 2 октомври 1975 в София, носи името Галина Иванова, а артистични­ят псевдоним й е даден от Слави Трифонов. Свири на китара и баглама, има и диплома за преподавател по джаз. Някои от най-го­лемите й хитове са 4-4-2, Мъже в униформа, Шенген, Джапанките в сака, Едно мерси, Сам, Секс, Любовта ми, Мразя те, Катастрофа, ЧуЖда, Нищо лично, фалшива и други. Двете й нови песни Любов навреме и Малка смърт също се радват на много добър отзвук сред феновете. Звездата на "Ара Мюзик" отбеля­за своята Ю-годишнина на сцената с изда­ването на 7-ия си поред в кариерата албум, който включва ремикси и нови песни. На уни­кална промоция тя събра на едно място бенд и DJ, а сред гостите бяха представители на различни жанрове - Йорданка Христова, На­ско от БТР, Тони Димитрова и много изпълни­тели от попфолка.

Да започнем с твоя артистичен псевдоним Кали, наричана "черната" и "тъмната" богиня. Това кореспондира ли с характера ти?

Дотолкова, доколкото може да бъде опреде­лен цветът на косата ми и кожата ми. Ина­че бих казала, че съм доста светъл човек и също така доста оптимистичен. Сходство­то ми с богинята Кали е по-скоро в отноше­нието ми към истината. »Защо реши по случай своята 10-годишнина на сцената да издадеш албум с ремикси на старите си песни?

Защото не е правено в България, а и това са песни, които хората обожават. Свързано

е и с пътя, който съм изминала, и с моето израстване като певица.

»Промени ли някои от текстовете на песните? Защо?

Да. Беше необходимо предвид обстановката в страната ни. Освен това мисля, че така ще провокирам още по-силен интерес.

»Как ти хрумна идеята за промоцията, която беше доста оригинална?

Тя е резултат от работата на голям екип от хора, с които си сътрудничим от години, но като цяло аз съм майката на повечето идеи. © Хрумна ми, че няма да е зле да накарам хората да се огледат, докато се забавляват, защото отношението ни към заобикалящия ни свят е важно преди всичко за нас самите. Дано съм достигнала дотам, където се бях устремила - в съзнанието на младите. »Промоцията ти бе убажена от доста звезди от всички жанрове. Това радва ли те? Благодаря на милите си колеги. Това ме пра­ви щастлива и горда, защото доказва, че из­пълнителите не се делят на жанрове, а на можещи и неможещи. »Наричат те "бунтарката на попфолка". Такава ли се чувстваш и сега, когато достигна Христовата възраст? Винаги съм се отнасяла доста лошо към пош-лото и посредственото. Ако това ме прави бунтарка, то тогава не смятам да спирам да съм такава, докато дишам. Обичам краси­вото и се възхищавам на таланта във всич­ките му форми.

»Какво успя и какво не успя да постигнеш за 10 години на сцена? Изградих сериозен образ на Кали. Костваше ми доста труд и мъки, но не съжалявам, за­щото това е животът ми и ме прави щаст­лива. Хората не ме сравняват с никого! Това е огромен успех за мен и екипа ми. Но това е само началото. Предстои толкова много! Пожелавам си да успея и до мен да застават винаги точните хора, които да направят най-доброто за Кали. »Имаш диплома за преподавател по джаз. А би ли пробвала в този стил?

Джазът е импровизация за големи гласове и таланти. Поклон пред всички тях! Не мисля, че това е моят стил. Обичам, когато пра­вя нещо, да съм сред най-добрите, а за джаз доста трябва да се потрудя. »Винаги си различна и твоят стил трудно може да се определи. Ти самата как би го описала?

Ето тоВа е най-големият ми успех. Стил Кали!

»След участието си 6 "Пей с мен" се обиди на Слави Трифонов и екипа му? Какво точно се случи? Малко пресилена история. Екипът на Сла­ви винаги са ми подавали ръка. Трябваше да ми отговорят за едни sms-и и те не дадо­ха адекватен отговор, което ме наведе на съмнение относно истинността на шоуто. Е не чак дотам, ама карай. В живота си чо­век има толкова възможности, че е глупаво да мислиш за вече отминалите, защото ще пропуснеш новите.

»Би ли участвала в друг риалити формат?

Не, благодаря. Моята работа е да пея, а не да се състезавам.

«Какво мислиш за звездоманията в България?

Отвратително! Изиграва много лоша шега на повечето, които страдат от нея. Мно­го е тъжно да гледаш как се държи някой, който се мисли за повече от това, което е. Жалка картинка! »Ти си човек, който има гражданска позиция по всички значими социални въпроси. Кое те провокира да взимаш отношение? Преди всичко това, че съм човек. Синът ми най-вече. Аз вярвам, че децата са бъдещето ни и аз искам хубаво бъдеще за тях. Като зрели хора трябва да бъдем по-разумни и не толкова алчни. Парите не са всичко!

«Каква е твоята система за успех?

Истина, коректни взаимоотношения, любов, позитивизъм и малко трагедии за стимул и за оценяване на доброто, което имаме.

kliuki.net

impulsemp3.com

Интересно с Ники Кънчев

Известният телевизионен и радио-водещ не спира да открива нови страни от шарения свят на човека. Изкушен от спорта, а напоследък и от танците, Ники Кънчев доказва, че шоуто никога не спира.

Къде е купонът за вас след Dancing Stars?

- Купонът продължава все още под фор­мата на ангажименти към Dancing Stars, към новите приятелства, които се зафор-миха в едно макар и състезателно шоу.

Съжалението от отпадането или облекчението, че тази „мъка" свърши, е по-силното чувство, което изпитахте?

- Ха-ха, хванахте ме, както се казва, с този въпрос. Тук ще използвам любимия на народа жокер „50 на 50". И въздишка на съжаление се изтръгна от гърдите ми, защото загубихме състезанието с Ирена, но и въздишка на облекчение, защото си беше доста тежко. Поне за мен. Това си е реалити предаване, то се случва на мо­мента, така че всичко си беше истинско и много силно като емоция.

Никога ли не спира „Ники Кънчев шоу"?

- Никога, защото това съм самият аз. Защото природата ми е такава. Защото дори като начинаещ журналист, когато другите се профилираха само в отдел­ни ресори - политика, спорт, образо­вание, аз вместо да затварям врати, отварях нови и нови прозорци. Винаги ми е било интересно да се интересувам. От нови неща и нови светове. В пос­ледно време ми е адски любопитно да вниквам в човешкото тяло и начините, по които контактуват нещата вътре в нас. Пречупвам нещата през моя поглед и интерес, като се стремя това да е интересът на нормалния, класическия българин, ориентиран към световните и европейски ценности на живот.

Дълъг ли беше пътят до славата?

- Ако славата е присветкащите като фарове на автомобил огънчета в очите на хората по улиците, когато се разми­наваме и ме познават - да, дълъг беше.

А забогатя ли водещият на „Стани богат"? Може би помъдря страшно много от това интелигентно преда­ване, което си е вид „чисто злато"?

- Парите в българския шоубизнес не са като парите в западния шоубизнес. В по-голямата си част тук те са „изка­рани пари", тоест изработил си си ги. А за част от тежката работа ви намекнах малко по-горе. Помъдряването също е дълъг процес, за който трябва да свиде­телстват хората, в моя случай - оценката идва не от роднини, приятели, фенове, а от зрителите, рейтинга и продуцентите.

Коя е първата ви любов в областта на журналистиката? На колко години се влюбихте в нея?

- Първата ми любов е словото, самите думи, подредбата им. Писането - нещо свещено за мен и досега. Да седнеш и да изразиш мислите, които витаят в главата ти. Стана някъде на 17-18 години неосъзнато и някъде към 21-22 вече пишех редовно, почти всеки ден.

А вечната (радио, телевизия, печат), без която не можете да дишате?

- Пожелавам на всеки, изкушен от жур­налистика, да опита и от трите ястия. Те са като три етажа, които трябва да качиш. За това трябва и шанс, и късмет, но и дупе. Но не в сексуалния смисъл, а в сърцатия. Трябва да си смел, естестве­но, да не си тапигьоз, който не се усеща, че не става за тази работа. Писането е основата, говоренето по радиото се ус­воява за месеци, а за телевизията трябва да дадем поне година бонус на водещите да се освестят и да разберат за какво става дума и накъде да тръгнат.

Има ли предаване, което ви се е запечатало най-ярко в паметта?

- Постоянно има такива, почти всяко мое предаване е нещо такова. Наскоро в „Ники Кънчев шоу" по Дарик радио ми

гостува Георги Христов, отворихме телефонните линии и ни звънна жена, която лежи в болница. Какъв по-голям комплимент за едно радио, един водещ

и една звезда, че болна жена ги слуша, обича и им звъни. Аз не се сещам за друга такава награда...

Интересно ли ви е да гостувате в други предавания?

- Да, защото това е един от начините да разчупиш калъпа и шаблона на хората за теб. Канят ме често и това е знак, че съм интересен на водещите, а може би и на тяхната аудитория. Няма да забра­вя гостуването си в „Комиците" преди време, Любо Нейков и момчетата се бяха постарали сериозно и дори играхме за първа сигурна супа и после трябваше да си я изядем в студиото. С танцовата ми партньорка Ирена Димитрова пък се смяхме много с хлапетата и с Део и Мит­ко Павлов в „Това го знае всяко хлапе".

Имате ли истински приятели сред другите известни водещи?

- В телефона си имам номерата на почти всички известни в нашия бранш. С Крум Савов съм истински приятел повече от 22 години, още преди Нова те­левизия. С Краси Минев също се знаем от университетските години, с Криси Патрашкова сме даже колеги от един випуск в Софийския, защото аз учих няколко години и тук. Но може би най-близкият ми е Део. Той ми е като брат. По-малък брат.

С кой продуцент работите най-добре?

- C Нико Тупарев и това се вижда. Не­говият и моят подпис като водещ стои върху най-значимите тв продукции от последно време. Продукции, в които са включени по стотина и повече души екип. Работих чудесно и с Димитър Митовски, който сега прави „Брадъра" в

самото начало на „Стани богат" в румън­ския ни период. Митака тогава с Нико плюс Росен Цанков и Димитър Гочев положиха основите на това предаване.

Има ли феърплей в живота днес?

- Аз съм със силно развито чувство за справедливост и ако обидя някой или го нараня неволно, намирам начин да му поднеса извиненията си. Ще ми се да

има повече феърплей, повече честни и почтени граждани

- като почнем от парламента и стигнем до тези, които трябва да си платят парното, ако са се топлили цяла зима с него. Не ми се мисли, че всичко е нагла­сено в тая държава..

А в любовта?

- В любовта има всичко, но също трябва да се спазва феър­плей и да се уважава личното пространство на партньора.

C какво никога не бихте направили компромис?

- С името си, с това, което стои зад него. Градил съм го с години и сега не мога да си позволя да го разваля за два дни.

Важно ли е чувството за хумор, за да оцелее човек - и в професията, и в личните взаимоотношения?

- Чак за оцеляване не ми се говори, според мен чувството за хумор помага много за лафа, приказката, общуването. Ако този срещу теб ти партнира, става супер. Така се чувствах в Dancing Stars с Гибона и с Мамалев. Тримата от запаса, както ни определи Тодор Колев. Много смешно ни се получаваше...

Къде е раят?

- Някъде в Балкана, на морето, из поляна­та на България. Това е чудесна страна да се родиш и да изживееш живота си в нея.

kliuki.net

Даутцен Кроос

Какво означава за теб да си лице на L'Oreal Paris?

За мен е чест да представлявам жените по отношение на това, как могат да изглеждат и да се чувстват. Щастлива съм, че мога да бъда символ за L'Oreal Paris, защото мисля, че марката представя по един много добър начин различните култури. Това означава много за мен!

В какво се състоеше работата ти през годината за L'Oreal Paris?

Участвах в снимки и много реклами в Лос Анджелис. Беше много натоварено, но ми харесваше, защото работих с Кери Уошингтън и Ева Лонгория. Страхотно преживяване!

Да поговорим за красотата!

Какво правиш обикновено, за да си красива?

Винаги почиствам добре кожата си преди лягане. Най-новият почистващ продукт е страхотен! Пия много вода. Изглеждам добре и благодарения на грима, това също е една от моите тайни. Обичам да си слагам грим и спирала, и използвам новите продукти на марката.

Използваше ли грим, когато беше по-млада?

Да, бях смесица между мъжкарана и превзето момиче. Харесваше ми да играя с приятелите си и да строим къщи по дърветата, но също така ми харесваше и да си слагам червилото на майка ми.

Отнема ли ти много време да се приготвиш?

Не, много съм бърза, защото благодарение на работата ми научих някои трикове. Слагам спирала, пудра, балсам за устни, малко блясък и съм готова!

Кои са любимите ти продукти?

Спиралата Telescopic, червилата

Color Riche Made For Me Naturals и Glam Shine.

И разбира се собственото ми червило Star Secrets!

Има лек телесен цвят, с розов оттенък.

Какво означава за теб да си елегантна?

Мисля, че това е нещо, което идва отвътре, начинът, по-който те възприемат хората и по който ти самият уважаваш другите. Това е да се грижиш за себе си. Мисля, че има много общо с това как си възпитан, как възприемаш света и как той те възприема.

Какво е секси поведение?

Според мен - доверие. Независимостта е много секси за една жена, но не и когато е представена по агресивен начин. Под независимост нямам впредвид да мислиш, че не се нуждаеш от никого, а че можеш да бъдеш сам и да се издържаш от това, което печелиш. Мисля, че е много секси за една жена, когато може сама да си плати сметката!

Кой ти е дал най-добрия съвет за красота?

Мнозо гримьори са ми давали съвети за красота. Един от най-добрите наистина е да почистваш кожата си, защото вечер тя се възстановява и има нужда от много сън и вода. Това са очевидни неща.

Какъв е твоят стил на живот? Спортуваш ли?

Да, това също е много важно. От една година ходя на бокс, след тренировка съм цялата потна и изморена. Работя с Майкъл Олайде, който е бил известен боксьор, а сега има собствено училище за бокс в Ню Йорк. Отидох там за час по капоейра и така се запалих по бокса... Хубаво е, защото наистина изкарваш това, което задържаш в себе си. Освен това скачам на въже, бягам, практикувам йога.

Обичаш ли да танцуваш?

Обожавам! Но това е мой стил, защото ми е трудно да следвам някакви стъпки. Бих искала да се науча. Харесва ми да съм Вкъщи, да си пускам музика и да танцувам.

Нощният живот важен ли е за теб?

Отвреме навреме обичам да излизам и да танцувам, но не ходя в клубове. Харесва ми да си прекарвам добре с ^приятели.

Кои са любимите ти дизайнери?

Много са - Lanvin, Prada, Balenciaga, Marc Jacobs, Calvin Klein. Харесвам също Urban Outfitters, H&M.

Как стана модел?

Изпратих снимки на една агенция в Амстердам - аз съм от северна Холандия, защото един приятел ми каза, че трябва да стана модел. Мислех, че е малко странно да изпратя собствени снимки. Но го направих, защото си казах, че през почивните дни мога и да припечеля малко допълнителни пари. Нямах работа, защото бях много заета в училище. Поканиха ме да отида в Амстердам, срещнахме се и ми казаха, че може би трябва да отида и в Ню Йорк. Отидох и там и така започнах.

Вече имаш голям успех!

Да, чудесно е! Непрекъснато пътувам между Ню Йорк и Париж. Като в приказка е!

Кое е най-трудното за един модел?

Напрежението винаги да изглеждаш красива, такава, каквато хората си мислят, че си, като от снимката. Да се разхождаш "като снимка" е трудна работа! За една жена фактът, че остаряВа, е тежък, а това е особено осезаемо за един модел.

Как се справяш с известността си?

Нещата се промениха малко. Хората ме разпознават в Холандия и франция заради рекламите, но в Ню Йорк например не е така. За мен наистина е чест, защото не се случва често и когато се случи ми е приятно. Разбираш, че си работил упорито, хората знаят какво правиш и то им харесва. В това отношение на известните актьори и актриси сигурно им е много трудно.

Работиш ли с благотворителни организации?

Да, с UNICEF, а също и с WWE които работят за защита на животните и природата. Свързах се с тях, защото исках да направя нещо повече от това да изпратя пари, така че се надявам да постигнем нещо в бъдеще, заслужава си!

Искаш ли да станеш актриса?

Много съм заета с това, което правя сега, но кой знае, може би трябва да взема уроци по актьорско майсторство, защото дори не знам какво означава да си актриса. Може би ще пробвам, но не изгарям от желание.

Какво щеше да работиш, ако не беше модел?

Щях да съм учителка. Иска ми се да уча психология, защото съм удивена от това, което представляваме ние, хората, от начина, по който мислим. В моята работа се запознавам с много хора, уча толкова много. Бих искала да науча нещо повече за човешкия ум!

figurata.com

Жени Калканджиева: Знам си цената

Промени ли се нещо в модния бизнес за 14-те години, през които си в него?
Много неща. Има повече работа. Много бързо се разви мъжкият бранш. Има мероприятия, телевизионни реклами. Преди българските фирми правеха повече модни ревюта, сега дефилетата са предимно на чужди фирми.

Липсва ли ти подиумът?

- Не, защото винаги съм обичала повече фотосесиите, отколкото да дефилирам. Няма жена, която не обича да се снима. Затова не смятам, че съм някакво изключение. Ще снимам докато мога, докато все още приличам на нещо. Мисля, че имам реална преценка за себе си и точно затова спрях да дефилирам.

Защо в един момент на моделите им излезе лошо име?

- Мъжете са виновни. В момента много от господата с възможности имат интимни отношения с фолк певици, но не си признават, не го афишират. Масово обаче се хвалят, че са били с манекенки- дали наистина е така, трудно може да се докаже. Но слуховете тръгват- тази е такава, онази е такава... Аз не познавам човек, който да не обича парите. Те да удобство, дават сигурност и спокойствие. Не виждам нищо странно в това, че искам да бъда с богат мъж. Стига да не правя някакъв страхотен компромис.Казала съм и на моите манекенки- докато не излезете от тази врата, докато не си свършите работата, ви искам отговорни, амбициозни, работещи, сериозни. В момента, в който прекрачите прага на агенцията или на студиото, животът си е ваш. Правете каквото искате. Простъпките ви ще уронят само вашия престиж.

Строг шеф ли си?

- Не, много съм търпелива, изчаквам, надявам се хората да проявят такт. И може би това ми е грешката- след дълго изчакване избухвам. Но то пак е кратковременно.

Какво изискваш от твоите модели?

- В агенцията има 160 модела- хора всякакви. Едни са щастливи, когато отидат в парка, други, когато пътуват... Някой са щастливи, когато ги показват по вестниците и телевизията, а други- когато разполагат с пари и си купуват по пет-шест чанти на ден... Моя работа е да изисквам от тях дисциплина, когато са на работа, да изисквам да си плащат осигуровките, да бъдат сериозни пред клиентите, да поддържат вид, който да ги определя като модел. Останалото е въпрос на личен избор.

Заговори се за синдикат на моделите. Какво е твоето мнение?

- Нямам нищо против самата организация като такава. Да, нека да има синдикат. Но нека да поканят за членове момичета, които наистина са били модели. Не може една „Мис Бикини” да знае какви са правата на моделите. В такъв синдикат трябва да влязат имена като Гергана Полежанова, Роси Черногорова, Ивайла Бакалова, Таня Илиева.

По-лесно ли е в брака, когато жената е красива?

- Уви, за брака няма рецепта кое е лесно, кое- трудно. Има двама души, всеки със своята индивидуалност. Важно е да си паснат. Иначе на мъжа сигурно ми е по-лесно, ако жената му е красива. Ако е змия обаче, може да не му е толкова лесно! Всеки мъж иска да има хубава жена до себе си, която да е малко ангажирана, за да не го тормози постоянно. Както и всяка жена иска да има хубав мъж, но той да има пари и да й купува хубави неща.

Кого обичаш повече- себе си, бизнеса или мъжа до теб?

- Най-много обичам себе си. Мъжа и професията ги слагам на един кантар. Щом балансирам, щом не съм оставила професията заради мъжа и обратното, значи ги обичам еднакво.

Наранявали ли са те?

- Наранявали са ме, обиждали са ме, засягали са ме. Нищо човешко не ми е чуждо.

Как се справяш с болката?

- Незнам дали се справям. Скривам я дълбоко в себе си. Опитвам се да откривам хубавите неща, да гледам напред, глобално. Да не се вторачвам в малките, дребни неприятности.

На кого се доверяваш?

- Човек трябва да има най-много доверие на майка си. Аз й имам доверие, но не й доверявам тайните си. За да не я разстройвам... Но тя е човекът, който, каквото и да стане, ще скочи да ме защитава. След нея идва брат ми, мъжът ми...

Чувстваш ли се удовлетворена?

- На моменти- да, на моменти- не.

Когато погледнеш напред, в бъдещето, какво виждаш?

- Сега ми се иска да видя деца. Представям си къщичка с двор, голямо куче, аз и мъжа ми, и две, три, четири деца... НАстроение, еуфория. Не знам дали ще имам възможност и време да стигна до четири, дай, Боже, едно! Но като жена се чувствам готова да дам живот, да споделя натрупания опит, да се грижа, да дам любов.

kliuki.net

Къци Вапцаров: ИЗкараха ме най-лудия и най-тъпия

Допреди няколко години Къци Вапцаров минаваше за една от най-успешните ни тв звезди. Днес не е така. И то не защото Къци е загубил качествата си, а защото вече не води никакви предавания. След мащабна кампания по очернянето му, подета от Слави Трифонов, шоуто „Риск печели, риск губи" падна от ефира, въпреки високия си рейтинг. Сега възпитаникът на ВИТИЗ си има нови занимания и интереси.

- Отдавна не сте се появявали на екран. С какво се занимавате напоследък?

- През последните две години освен с продуцентство най-вече със снимане и гледане на филми (режисираната от Къци лента ,Добре дошли на Земята" е номинирана за награда ,Джеймисън" за най-добра късометражна продукция -б.р.). Събрал съм над хиляда заглавия в личната си видеотека. Много е важно филмите да се гледат от професионална гледна точка. Веднъж ги гледам като оператор, втори път - като сценарист, трети - като актьор, четвърти - като режисьор. Когато кандидатствах режисура, Георги Дюлгеров ме попита какъв тип кино искам да правя. Казах му, че ми се снимат семейни филми като испанските. Да са с комедиен елемент в тях. Сега вече имам и други идеи в главата си.

- Знае се, че пишете книги. Колко книги сте сътворили до момента? Имате ли някоя нова за издаване?

- Това с книгите ми е голяма драма. Книги съм написал няколко, но издадох само една. Голяма е изобщо трагедията с БГ книгите и БГ авторите, защото те са на опашката на обществения интерес. Никой не гледа на тях сериозно. Издадох „Секс за душата - епизод 1", написани са още три епизода. Втората част я предлагам вече на няколко издателства. Едното ми поиска рушвет, за да я пусне. То при издателите май е като при катаджиите. Много е грозно това, че българският автор може да не види пазар заради алчни издатели. Телевизиите отказаха да ме поканят в сутрешните си блокове, та да я представя и да стане ясно, че съществува. Дори и от Би Ти Ви ме отрязаха. На тях им дадох книгата и помолих: „Нека дойда да разкажа за нея!" А те: „Ще те поканим лятото, защото творбата е сезонна" . Лятото не се обадиха.

- Как измислихте детското шоу „Кой е по-по-най?"

- Измислих го, лежейки си вкъщи. Заглавията на моите предавания са като поговорки. „Риск печели, риск губи“ звучи, като поговорка. Кой е по-по-най?" - също. Радвам се че съм допринесъл с нещо за българския език. Внедрил съм два израза, което не е малко. Дори в една спортна рубрика във вестник видях, че използват и там „Кой е по-по-най". Вера Маринова също ме е цитирала. Спомням си как на представяне на нашите гимнастички каза по телевизията: „Сега - риск печели, риск губи.".

- Ваши колеги ви бъзикаха заради вицовете, които разказвахте в „Риск печели, риск губи" . Защо?

- Защото завиждаха. Завистта при българина е голяма. Аз

направих един обратен завой

когато Слави Трифонов започна да ме бъзика. Спрях да разказвам вицове и започнах да цитирам китайски поговорки. За мен вицовете никога не са били важна част от предаванията ми. Много е важно човек да мисли пред камерата и да умее да импровизира. Телевизията се напълни с хора, които не могат да говорят гладко, а четат от ауто кю.

- Поддържате ли връзка с вашите бивши асистентки?

- Някои от момичетата още работят в моята продуцентска компания. С Гала също поддържам отношения, виждаме се чат-пат.

- Каква е причината екс асистентката ви Албена Вулева да се заяжда толкова често с вас в „Сигнално жълто"?

- Не следя нейното предаване. В началото, като стартира, й звъннах и й казах: „Какво става бе, Албенче? Защо така ме плюеш?". А тя ми отвърна: „Нищо лично, просто така си вадя хляба". Слави Трифонов е същият като нея. И двамата мислят по един начин. След първите му заяждания с мен се обадих на Росен Петров и го попитах същото, което и Албена Вулева. И той също ми каза „Нищо лично, Къци. Ние те майтапим с много приятно чувство за хумор". Да, ама мен питали ли са ме дали аз го искам това тяхно „приятно" чувство за хумор, съгласен ли съм с него? И с Азис е така. Азис, Слави и Вулева са от един дол дренки.

- Албена Вулева що за „момиче на късмета" беше?

- Изпълнителна, нищо лошо не мога да кажа за този й период. Тя ми хареса на конкурса за асистентки, защото беше с обърнат напред бретон и червена коса. Приличаше ми на Пипи Дългото чорапче. Затова и я взех.

Албена Вулева със сигурност не е лош човек

но в нашата държава помиярщината стана начин на препитание. Вулева е просто чирак, който си върши работата. Проблемът е в ръководствата на телевизиите, които позволяват да виреят подобни „герои" . Рибата винаги се вмирисва откъм главата.

- Къщата ви в кв. Драгалевци прилича на замък. Как ви хрумна да си построите точно такъв дом?

- Особена натура съм, мразя новите неща. Не харесвам новите модерни апартаменти, новите стени. И си поставих трудна за реализация задача, с която донякъде успях да се справя. Исках да си построя нова къща, но тя да прилича на стара. Търках стените с шкурка, за да изглеждат вехти. Мен старото ме привлича. Винаги съм харесвал кафенета с антикварни мебели. Там все едно потъваш в исторически свят. Чувствам се комфортно в такава обстановка. Идеята ми беше да си направя къща, в която мебелите да са от ковано желязо като в Средновековието.

- Този ваш замък не е ли магнит за крадците?

- Стаите ми са почти празни. Какво ще ми вземат крадците? Имам малко мебели от ковано желязо и един телевизор. Като ми откраднат телевизора, няма да страдам кой знае колко.

- Никога ли не са се опитвали да ви обират?

- Опитвали са се, разбира се. Влизат, разглеждат и излизат. Навсякъде са се опитвали да ме обират. И в Люлин като живях, и там минаха крадци. Обадих се в полицията и казах: „Обраха ме, елате на оглед". Е, не дойдоха.

- Какво ви взеха от жилището в Люлин?

- Някакви якета, дребни работи.

Ние не държим пари у дома

Аз, както виждате, нямам злато по себе си, не нося часовници. Крадците няма какво да ми вземат. Книгите да ми вземат, ама те бандитите не четат книги.

- Споменахте, че обичате старото. Затова ли карате и кола на години?

- Карам миниван. Такъв един очукан, целият ожулен. България не заслужава нови коли.
Така наречените баровски квартали Бояна и Драгалевци са разбити, в дупки са. Аз дори съм снимал ямите по улиците с моята лична камера. В баровския квартал, пред баровския супермаркет – огромни дупки. Колите не могат да минат. Тя и цяла София е в дупки. Плюс това в очукания ван държа и колелото си. Махнал съм си седалките и велосипедът е паркиран на мястото им. В центъра вече не влизам с кола. Оставям си автомобила в покрайнините и в града се движа с колело. Което е голям кеф. Преди няколко дни по изключение шофирах из София и гледам едни поршета – свирят гуми, колите се местят ту наляво, ту надясно. Отрязали си ауспусите, за да шумят повече. И ти, карайки зад тях, виждаш едни „турбогъзари“. Тоя лаф „турбогъзари“ го измислихме на морето.

- Интересувате се от източни философии. Вярно ли е, че изповядвате будизма?

- Много хора в България са запленени от Изтока, също и аз. Към будизма и йогата има все по-голям интерес.

- Кога се запалихте?

- Още от малък. Спомням си, че като дете си лежах в леглото, концентрирах се и исках да се издигна във въздуха. Веднъж пък стоях пред учителката ми в класната стая, насочих мислите си към главата й и наум започнах да нареждам: „Обърни се, обърни се!“

- Тя обърна ли се?

- Ами не. Мисълта ми е, че това се прави, ако се отделиш в усамотение някъде в планината. Бях в Индия – стара моя мечта. Но, уви, и там не видях живи йоги, а само измамници и мошеници. Даже един го избъзиках и го попитах: „Ти черен колан ли имаш по йога?" И той, щото се беше препасал с един черен колан, ми отвърна: „Е не виждаш ли, че имам!" Пълен мошеник! Те явно там туристите ги смятат за балъци. Накрая на мен ми писна от измамници и спрях един доста интелигентен на вид човек в бюро за самолетни билети. Беше така чистичък, изкъпан, личеше си, че е свестен. Та той ми каза: „Ооо, момче. Не можеш да намериш йоги в Индия. Търси ги високо в Хималаите. В планината са те, странят от хората". Защо го разказвам всичко това? Защото вярвам, че човек може да постигне някакви нива на владеене на себе си, на само-усъвършенстване и извисяване, но не и в големия, шумен и мръсен град. Това става с отшелничество в планината, и то при положение че се практикува над 20 г.

- Спазва ли ли сте някога старинни китайски методи за хранене и медитация, за да се сдобиете с женска рожба.

- Имаше един човек, с който се консултирах преди втората бременност на жена ми. Той ми каза: „Ще дадеш рождената дата на съпругата ти и аз ще изчисля как и

кога да правите секс, за да ви се роди момиче".

Пак момче обаче си излезе. Човекът не ни беше улучил добре. Чувал съм, че кръшкачите правят момичета. Явно не съм тази категория. Радичков, лека му пръст, разправяше нещо много умно: „Човек предполага, но "Господ разполага". Имам три момчета. И трите са симпатяги. В крайна сметка съм затворил цикъла, като в приказката за тримата братя. Надявам се последният брат да пребори ламята. От тая ламя вече ни писна на всички.

- Жена ви с какво се занимава?

- Тя винаги е гледала децата. Помагала ми е и на мен. Пишеше кръстословиците в „Риск печели, риск губи" . Тежка задача беше това, заради тази й дейност я наричах книжен плъх. Консултираше се с десетки справочници и енциклопедии, за да черпи информация.

- Първата ви специалност е кукловодство. Как се насочихте към телевизията и шоуто?

- Още във ВИТИЗ имах афинитет към мюзикъла и шоуто. Обичах да пея, да танцувам, да правя скечове. Изнасял съм тогава много „халтури" сега „стейдж комеди"). Забавлявал съм чужденци на немски, руски, английски...

- Бизнесменът и тв продуцент Димитър Станчев ви избра навремето за водещ на „Невада" . С какво го спечелихте и защо се разделихте?

- Разделихме се, защото той искаше да сложи гаджето си Ася да води предаването. Двамата после се ожениха.

- В момента в какви отношения сте със Станчев?

- В никакви. Нямам представа дори защо. Просто не си контактуваме. Аз съм го засичал, подавал съм му ръка, поздравявал съм го. Той много хладно ми е отвръщал и е подминавал. Иначе не сме се карали. Имаше престрелка от негова страна към мен в медиите, когато стартирах собствени шоута. Един вид: „Аз те създадох, а ти си правиш свои си предавания". Той явно ми се разсърди, че продължих да се занимавам с тв игри. Адвокат Рени Цанова защитничка на Тодор Живков през 90-те - б. p.), мир на праха й, го създаде. Тя направи така, че да има я има „Невада". Цанова запозна Станчев с другия копродуцент на предаването - Чавдар Младенов. Срещна го и с хората, които внесоха талоните „Невада" - Бил и Роб от една канадска фирма. Зад цялата витрина „Невада" си стоеше едно хазартно предаване,хазартен бизнес. Аз на покойната Рени Цанова й останах приятел, дори бях на погребението й.

Димитър Станчев не я изпрати, което не му прави чест. Все пак тя го направи милионер.

- Имате ли приятели в шоубизнеса?

- Разбира се, но не бих казал много. За мен приятелство е да ми помогнат, като съм в беда. Когато започнаха да ме плюят всички възможни медии в България и да ме изкарват най-тъпия и най-лудия и децата да ми се подиграват по улиците, никой не ми подаде ръка. Опитвах се да намеря подкрепа, звъннах на този и онзи, казах: „В беда съм, помощ, плюят ме!" Никой не
помогна, никой не ми подаде ръка. Умрях пред очите на всички.

Източник: kliuki.net

Иван Гарелов: Имам 4 жени в живота си

Продуцентите ми ме предадоха, Карбовски обезсмисли едногодишни усилия и труд

Предпочитам да отговоря по и-мейла. Пратете ми въпросите си и ще получите писмен отговор", отсича Иван Гарелов, когато го каним за интервю. Легендарният журналист уточнява, че предпочита тази форма на общуване, защото е прекалено зает.

Тази година бившият водещ на „Панорама" обмисляше грандиозно завръщане в редиците на БНТ. Всичките му планове обаче се провалиха с гръм и трясък заради необмислените действия на неговите продуценти от „Телеман". Предаването с работно заглавие „Емигранти" едва ли ще види бял свят. Мартин Карбовски разработи темата в „Отечествен фронт" по идея на същата продуцентска къща.

- Г-н Гарелов, ще стартира ли изобщо дългоочакваното ви предаване по БНТ?

- Не знам вече, загубих търпение.

- Защо се осуети началото му?

- Продуцентите дали на Карбовски да разработва същата тема в конкурентна на БНТ телевизия. Това ме поставя в позицията все едно аз съм взел чужда идея. Колебая се при това положение дали въобще да започвам това предаване, макар че загубих една година в подготовката му.

- Имали ли сте наистина конфликт с Карбовски?

- Моят проблем не е Карбовски, а действията на продуцентите.

- Дълго време работихте в други телевизии-Нова, Би Ти Ви. Липсваше ли ви БНТ?

- Липсваха ми някои хора, с които съм работил. Иначе в частните медии се работи по-рационално.

- След толкова години на екрана, какво е за вас телевизията?

- Това е животът ми.

- Кое ви доставя по-голямо удовлетворение: изявите в забавния жанр или сериозната журналистика?

- Цял живот съм работил и ще продължа да работя сериозна журналистика. Имах право и малко да се забавлявам.

- Доволен ли сте от постигнатото до този момент в професионалната сфера?

- Да, но все още имам планове и мечти.

- Какво може да ви обиди?

- Неуважението, неразбирането.

- Поддържате ли все още връзка със Слави Трифонов?

- Слави не е от най-общителни хора, но запазваме добрите си отношения.

- Напоследък рекламирате продукт за разширени вени. Как се решихте?

- Лесно, защото познавам продукта, а и ми е забавно.

- Харесва ли ви да бъдете рекламно лице?

- В този случай, да. Но това е и отговорност. Хората ми имат доверие, спират ме, питат ме. За тях не съм просто популярно лице, а човек, на когото могат да се доверят. На тази основа бих преценил и всякакво друго предложение.

- Как реагираха приятелите ви, когато видяха рекламата? Шегуват ли се?

- Шегуват се, но за всеки случай разпитват как действа лекарството. И навсякъде, където има оркестър, ме карат да танцувам.

- Тайна ли е хонорарът, който получихте за участието си?

- Не мисля, че е уместно да отговарям на този въпрос.

- Къде се научихте да танцувате сиртаки?

- Където трябва - в Гърция.

- Имате ли наистина проблеми със ставите?

- Да, и аз, и жена ми сме спортували сърф и ски, които носят напрежение в коленните стави.

- Вярно ли е, че много ревнувате съпругата си?

- Отдавна не съм проверявал.

- Бихте ли жертвали кариерата и парите в името на любовта?

- Професията и любовта не би трябвало да се противопоставят. Обратно, те си помагат.

-А изисквали ли сте подобни жертви от жена?

- В една връзка всеки прави някакви жертви.

- Коя е жената на живота ви?

- Те са четири - майка ми, сестра ми, първата ми съпруга и сегашната.

Източник: kliuki.net

Моделът Йоана Христоа: Росен Петров ме преследва

Екссценаристът мори масово момите с телефонен тормоз

Какви ги върши по женска линия бившият главсценарист на Слави Трифонов, Росен Петров, сподели моделката Йоана Христова. 21-годишната хубавица прибягна до помощта на медиите след неспирен есемес-тормоз от страна на напусналия шоуто ерген. Йоана участва в последния, силно еротичен клип на Слави и Ку-Ку бенд „Минах ли те?".

- Йоана, защо твърдиш, че Петров те тормози?
- Имах участие в Шоуто на Слави преди около година. Взел ми телефона от някого и започна да ме притеснява. Не му отговарях, защото имам връзка с много сериозен човек вече 4 години. Нормално е да не го знае, реших, че се пробва като много мъже. Но после разбра и не спря.

- И откога така?
- Има 7-8 месеца. Пише есемеси всеки ден. Аз мълча, той продължава. В един момент не издържах и му казах лично, че не може да си позволява такива неща. Обясних му така, че да ме разбере - имам си приятел и тези есемеси стават причина за проблеми в отношенията ни. Стигнахме до невероятни скандали, дори бяхме разделени. Явно Петров не се удари по главата, за мен той е невменяем. Питах момичета от екипа, чиито имена не искам да казвам - казаха, че и тях тормозил.

- Не излязохте ли поне веднъж?
- Да изляза с него?! Никога! Откакто го познавам, съм го срещала два-три пъти и винаги е било по работа. Повечето есемеси дори не ги чета. Само като видя, че са от него, ги трия. Избягвам местата, на които може да се появи. Дойде ми до гуша, не мога повече да се разправям с тоя човек!

- Какво ти пише?
- Редовно пише: „Как си, Секси?" Не съм човек, който ще тръгне да разнася есемесите по вестниците, не искам евтин пиар и въобще не търся медийна популярност. Аз съм обикновено момиче, снимам се в клипове и въобще не искам да си имам работа с групичката около Слави. Студентка втори курс съм по право изнам.чене може така да се притесняват жените.

- Предупреди ли го, че ще вземеш мерки?
- Моят приятел не е селска стока като него, че да го заплашва. За мен този човек е Господин Никой. Абсолютен шушумигар, лишен от грам усещане за жените. Като се прави на интелигентен, да си прилага маниите и фобиите върху манекенките и балерините, които са му на акъла.

Източник: kliuki.net

Христо Запрянов: "Хванати в изневяра не е нагласено"

ХРИСТО ЗАПРЯНОВ е роден на 1 май 1982 г. в Благоевград. Христо завършва AUBG (Американския университет в България) с първа специалност журналистика, втора -приложни изкуства, профил актьорско майсторство. С журналистика се занимава професионално от 1998 г. Четири години пише статии за музика, попкултура и nightlife в сп. „Тема" (чийто главен редактор е баща му - Валери Запрянов) и списва сп. „ЦСКА". В последните две години работи и към екипа на сп. Maxim. От 2005 г. до момента е главен редактор на вестник „Тема Спорт". Водещ на предаването „Хванати в изневяра" по „Диема".

- Христо, появиха се много съмнения дали са режисирани историите в „Хванати в изневяра". Каква е истината?

- Историите са истински. Но за подробности около тези съмнения могат да говорят единствено продуцентите на предаването. Аз съм просто водещ. Запознат съм с това, което детективите са открили. На мен ми дават готов продукт - касетата, и ми разказват за какво става въпрос. След това идва и работата ми да представя на човека нещата по реален начин, така че да не получи инфаркт. Не участвам в предишните етапи на разследването.

- А за разкритията, които направиха „Господари на ефира", какво ще кажеш?

- Няма черен пиар в България. Изчислихме колко минути са ни отделили в Нова телевизия. Ние такова ефирно време не можем да си позволим за реклама. Нека си разследват. Показват снимки на наши участници от кастинг агенция. Значи ли, че тези хора не може да изневеряват или на тях да им се изневерява? Така определено се вдигна интересът към предаването.

- Има ли истории, които са с щастлив край - няма изневяра?

- Да, но те не се показват по простата причина, че предаването се казва "Хванати в изневяра", а не "Съмнения в изневяра". Ако за две седмици детективите не открият нещо, случаят не се чопли повече и разследването се прекратява.

- Клиентите на „Хванати в изневяра" не търсят ли по-скоро медийна изява?

- В някои случаи може би.Подбудите им не са ми много ясни, имайки предвид, че аз никога не бих го направил. За мен основното е, че хората не си говорят достатъчно добре вкъщи. Мисля, че голяма част от вината идва от нашия клиент, който не е могъл сам за себе си да си изясни отношенията с половинката си. Някои може да търсят публична изява. А за други това е форма на отмъщение. Може би служим и като „ракетоносител" за нечия кариера. В България така са изродени нещата, че веднъж да те покажат по телевизията в анкета, направена на улицата, и мигновено ставаш звезда.

- Ти хващан ли си в изневяра?

- Аз живея малко номадски, насам-натам, не съм се застоявал на едно и също място. Съответно не съм бил с една и съща жена дълго време. Когато съм имал сериозни отношения, просто забравям за другите. Така съм възпитан. Когато изневериш, значи се подиграваш с доверието на другия, което си е висша форма на лъжа. За мен емоционалната изневяра е непростима. Физическата мога и да я приема, но с много условности. Всеки има моменти на слабост, може да се почувства низвергнат или пък да се напие.

- Какво всъщност цели шоуто? Какво е посланието към зрителите?

- Всеки може да го приеме по различен начин. За някой може да е наръчник къде не трябва да се ходи и какво не трябва да се прави, за да не те хванат. Не откриваме топлата вода, като казваме, че хората в България изневеряват. За мен ще е успех, ако на всеки 1000 човека двама се замислят за какво става въпрос. Да си вземат поука, като видят колко наранени остават хората и как се разбиват семейства, връзки от десетки години.

- Предаването не е ли сеирджийско?

- Факт е, че повечето хора го приемат така. Те са си на принципа „хляб и зрелище". Не искам да звуча като идеалист и да менторствам. Но хората трябва да се научат как да гледат телевизия. Искаме да покажем какво става в реалния живот, че има варианти една изневяра да бъде предотвратена. Да не се стига дотам, че единственият човек, с когото можеш да обсъдиш проблема, да е комшийката с пеньоара на баклавички и ролките на косата. Лошото е, че провокирахме хората да станат детективи - да са на стопка-дър всяка секунда и да казват „Това ми намирисва".

- Има ли клиенти, които отказват да отидат на „местопрестъплението"?

- Когато се стигне до такъв етап, любопитството е по-голямо. Имало е случаи на колебания, но в крайна сметка винаги отиват. Предполагам, че повечето хора, които се свързват с нас, се надяват всъщност да си докажат, че половинката не изневерява. Но бидейки клиенти на предаването, те са се съгласили историята да бъде показана по телевизията. Поемат си риска.

- Но изневеряващият в никакъв случай не може да остане напълно анонимен, щом половинката му се разкрива изцяло.

- Ако категорично откаже, можем да скрием лицето, името му и да остане анонимен. А оттам нататък кой какви асоциации ще си направи... Хората, които познават клиента ни, винаги могат да разберат за какво става въпрос, но това вече не е наш проблем. Ние сме направили всичко да запазим идентичността на изневеряващия. Правно всичко е проиграно.

- Заведоха ли вече съдебни дела срещу вас?

- Не, но ще бъде интересно, ако някой пробва да ни съди, защото хората нямат вяра в съдебната система в България. Засега сме само със заплахите. Хората си реагират нормално -много емоционално. Все пак те не очакват - идват някакви с камери, микрофони, хващат те на местопрестъплението едва ли не. Суперафектирани са и не само че налитат на бой, ами' и много плашат със съд. Но досега поне призовки не съм получавал.

- След предаване заплашват ли те?

По време на сблъсъците е неминуемо, но оттам насетне нищо не се е случило. Колеги бяха написали, че съм със счупен нос. Напротив - носът ми е в много добро състояние. Рискът си е същият, както и в журналистиката. Винаги на някого мога да „накривя шапката" и да има причина да ме гони, бие и т.н.

- А често ли си „накривявал шапката" някому?

- Разбира се. Сложиха ми някакъв етикет - спортен журналист, при положение че аз много бягам от това. Да, главен редактор съм на спортен вестник, но успоредно с това съм се занимавал с друг тип журналистика. Имайки предвид какви хора ръководят футбола в България, има много „мръсното бельо" за изкарване и като го направиш, почват да те гонят. Получавал съм заплахи и като спортен журналист. Но за мен рискът е същият.

- Фамилията Запрянов помага или пречи?

- Много се гордея с това, което са постигнали баща ми и сестра ми. Когато започнах да се занимавам с журналистика, баща ми не знаеше.' Беше ми забранено да се захващам с толкова неблагодарна професия. Но коментарите постоянно са били: „Баща ти много добре ти редактира статиите". Винаги се говори за теб като за „парашутист", просто сме в такава държава.

- Успя ли все пак да докажеш на тези хора, че сам си постигнал всичко досега?

- Смятах, че като станах водещ на „Хванати в изневяра", хората най-сетне ще си кажат: „Е добре, тук вече не може да става въпрос за „парашутизъм", но онзи ден колежки ми казаха: „Много се говори, че баща ти е основната причина да си в това предаване". Никога не можеш да убедиш хората.

Източник: kliuki.net