Интересно с Ники Кънчев

Известният телевизионен и радио-водещ не спира да открива нови страни от шарения свят на човека. Изкушен от спорта, а напоследък и от танците, Ники Кънчев доказва, че шоуто никога не спира.

Къде е купонът за вас след Dancing Stars?

- Купонът продължава все още под фор­мата на ангажименти към Dancing Stars, към новите приятелства, които се зафор-миха в едно макар и състезателно шоу.

Съжалението от отпадането или облекчението, че тази „мъка" свърши, е по-силното чувство, което изпитахте?

- Ха-ха, хванахте ме, както се казва, с този въпрос. Тук ще използвам любимия на народа жокер „50 на 50". И въздишка на съжаление се изтръгна от гърдите ми, защото загубихме състезанието с Ирена, но и въздишка на облекчение, защото си беше доста тежко. Поне за мен. Това си е реалити предаване, то се случва на мо­мента, така че всичко си беше истинско и много силно като емоция.

Никога ли не спира „Ники Кънчев шоу"?

- Никога, защото това съм самият аз. Защото природата ми е такава. Защото дори като начинаещ журналист, когато другите се профилираха само в отдел­ни ресори - политика, спорт, образо­вание, аз вместо да затварям врати, отварях нови и нови прозорци. Винаги ми е било интересно да се интересувам. От нови неща и нови светове. В пос­ледно време ми е адски любопитно да вниквам в човешкото тяло и начините, по които контактуват нещата вътре в нас. Пречупвам нещата през моя поглед и интерес, като се стремя това да е интересът на нормалния, класическия българин, ориентиран към световните и европейски ценности на живот.

Дълъг ли беше пътят до славата?

- Ако славата е присветкащите като фарове на автомобил огънчета в очите на хората по улиците, когато се разми­наваме и ме познават - да, дълъг беше.

А забогатя ли водещият на „Стани богат"? Може би помъдря страшно много от това интелигентно преда­ване, което си е вид „чисто злато"?

- Парите в българския шоубизнес не са като парите в западния шоубизнес. В по-голямата си част тук те са „изка­рани пари", тоест изработил си си ги. А за част от тежката работа ви намекнах малко по-горе. Помъдряването също е дълъг процес, за който трябва да свиде­телстват хората, в моя случай - оценката идва не от роднини, приятели, фенове, а от зрителите, рейтинга и продуцентите.

Коя е първата ви любов в областта на журналистиката? На колко години се влюбихте в нея?

- Първата ми любов е словото, самите думи, подредбата им. Писането - нещо свещено за мен и досега. Да седнеш и да изразиш мислите, които витаят в главата ти. Стана някъде на 17-18 години неосъзнато и някъде към 21-22 вече пишех редовно, почти всеки ден.

А вечната (радио, телевизия, печат), без която не можете да дишате?

- Пожелавам на всеки, изкушен от жур­налистика, да опита и от трите ястия. Те са като три етажа, които трябва да качиш. За това трябва и шанс, и късмет, но и дупе. Но не в сексуалния смисъл, а в сърцатия. Трябва да си смел, естестве­но, да не си тапигьоз, който не се усеща, че не става за тази работа. Писането е основата, говоренето по радиото се ус­воява за месеци, а за телевизията трябва да дадем поне година бонус на водещите да се освестят и да разберат за какво става дума и накъде да тръгнат.

Има ли предаване, което ви се е запечатало най-ярко в паметта?

- Постоянно има такива, почти всяко мое предаване е нещо такова. Наскоро в „Ники Кънчев шоу" по Дарик радио ми

гостува Георги Христов, отворихме телефонните линии и ни звънна жена, която лежи в болница. Какъв по-голям комплимент за едно радио, един водещ

и една звезда, че болна жена ги слуша, обича и им звъни. Аз не се сещам за друга такава награда...

Интересно ли ви е да гостувате в други предавания?

- Да, защото това е един от начините да разчупиш калъпа и шаблона на хората за теб. Канят ме често и това е знак, че съм интересен на водещите, а може би и на тяхната аудитория. Няма да забра­вя гостуването си в „Комиците" преди време, Любо Нейков и момчетата се бяха постарали сериозно и дори играхме за първа сигурна супа и после трябваше да си я изядем в студиото. С танцовата ми партньорка Ирена Димитрова пък се смяхме много с хлапетата и с Део и Мит­ко Павлов в „Това го знае всяко хлапе".

Имате ли истински приятели сред другите известни водещи?

- В телефона си имам номерата на почти всички известни в нашия бранш. С Крум Савов съм истински приятел повече от 22 години, още преди Нова те­левизия. С Краси Минев също се знаем от университетските години, с Криси Патрашкова сме даже колеги от един випуск в Софийския, защото аз учих няколко години и тук. Но може би най-близкият ми е Део. Той ми е като брат. По-малък брат.

С кой продуцент работите най-добре?

- C Нико Тупарев и това се вижда. Не­говият и моят подпис като водещ стои върху най-значимите тв продукции от последно време. Продукции, в които са включени по стотина и повече души екип. Работих чудесно и с Димитър Митовски, който сега прави „Брадъра" в

самото начало на „Стани богат" в румън­ския ни период. Митака тогава с Нико плюс Росен Цанков и Димитър Гочев положиха основите на това предаване.

Има ли феърплей в живота днес?

- Аз съм със силно развито чувство за справедливост и ако обидя някой или го нараня неволно, намирам начин да му поднеса извиненията си. Ще ми се да

има повече феърплей, повече честни и почтени граждани

- като почнем от парламента и стигнем до тези, които трябва да си платят парното, ако са се топлили цяла зима с него. Не ми се мисли, че всичко е нагла­сено в тая държава..

А в любовта?

- В любовта има всичко, но също трябва да се спазва феър­плей и да се уважава личното пространство на партньора.

C какво никога не бихте направили компромис?

- С името си, с това, което стои зад него. Градил съм го с години и сега не мога да си позволя да го разваля за два дни.

Важно ли е чувството за хумор, за да оцелее човек - и в професията, и в личните взаимоотношения?

- Чак за оцеляване не ми се говори, според мен чувството за хумор помага много за лафа, приказката, общуването. Ако този срещу теб ти партнира, става супер. Така се чувствах в Dancing Stars с Гибона и с Мамалев. Тримата от запаса, както ни определи Тодор Колев. Много смешно ни се получаваше...

Къде е раят?

- Някъде в Балкана, на морето, из поляна­та на България. Това е чудесна страна да се родиш и да изживееш живота си в нея.

kliuki.net

Даутцен Кроос

Какво означава за теб да си лице на L'Oreal Paris?

За мен е чест да представлявам жените по отношение на това, как могат да изглеждат и да се чувстват. Щастлива съм, че мога да бъда символ за L'Oreal Paris, защото мисля, че марката представя по един много добър начин различните култури. Това означава много за мен!

В какво се състоеше работата ти през годината за L'Oreal Paris?

Участвах в снимки и много реклами в Лос Анджелис. Беше много натоварено, но ми харесваше, защото работих с Кери Уошингтън и Ева Лонгория. Страхотно преживяване!

Да поговорим за красотата!

Какво правиш обикновено, за да си красива?

Винаги почиствам добре кожата си преди лягане. Най-новият почистващ продукт е страхотен! Пия много вода. Изглеждам добре и благодарения на грима, това също е една от моите тайни. Обичам да си слагам грим и спирала, и използвам новите продукти на марката.

Използваше ли грим, когато беше по-млада?

Да, бях смесица между мъжкарана и превзето момиче. Харесваше ми да играя с приятелите си и да строим къщи по дърветата, но също така ми харесваше и да си слагам червилото на майка ми.

Отнема ли ти много време да се приготвиш?

Не, много съм бърза, защото благодарение на работата ми научих някои трикове. Слагам спирала, пудра, балсам за устни, малко блясък и съм готова!

Кои са любимите ти продукти?

Спиралата Telescopic, червилата

Color Riche Made For Me Naturals и Glam Shine.

И разбира се собственото ми червило Star Secrets!

Има лек телесен цвят, с розов оттенък.

Какво означава за теб да си елегантна?

Мисля, че това е нещо, което идва отвътре, начинът, по-който те възприемат хората и по който ти самият уважаваш другите. Това е да се грижиш за себе си. Мисля, че има много общо с това как си възпитан, как възприемаш света и как той те възприема.

Какво е секси поведение?

Според мен - доверие. Независимостта е много секси за една жена, но не и когато е представена по агресивен начин. Под независимост нямам впредвид да мислиш, че не се нуждаеш от никого, а че можеш да бъдеш сам и да се издържаш от това, което печелиш. Мисля, че е много секси за една жена, когато може сама да си плати сметката!

Кой ти е дал най-добрия съвет за красота?

Мнозо гримьори са ми давали съвети за красота. Един от най-добрите наистина е да почистваш кожата си, защото вечер тя се възстановява и има нужда от много сън и вода. Това са очевидни неща.

Какъв е твоят стил на живот? Спортуваш ли?

Да, това също е много важно. От една година ходя на бокс, след тренировка съм цялата потна и изморена. Работя с Майкъл Олайде, който е бил известен боксьор, а сега има собствено училище за бокс в Ню Йорк. Отидох там за час по капоейра и така се запалих по бокса... Хубаво е, защото наистина изкарваш това, което задържаш в себе си. Освен това скачам на въже, бягам, практикувам йога.

Обичаш ли да танцуваш?

Обожавам! Но това е мой стил, защото ми е трудно да следвам някакви стъпки. Бих искала да се науча. Харесва ми да съм Вкъщи, да си пускам музика и да танцувам.

Нощният живот важен ли е за теб?

Отвреме навреме обичам да излизам и да танцувам, но не ходя в клубове. Харесва ми да си прекарвам добре с ^приятели.

Кои са любимите ти дизайнери?

Много са - Lanvin, Prada, Balenciaga, Marc Jacobs, Calvin Klein. Харесвам също Urban Outfitters, H&M.

Как стана модел?

Изпратих снимки на една агенция в Амстердам - аз съм от северна Холандия, защото един приятел ми каза, че трябва да стана модел. Мислех, че е малко странно да изпратя собствени снимки. Но го направих, защото си казах, че през почивните дни мога и да припечеля малко допълнителни пари. Нямах работа, защото бях много заета в училище. Поканиха ме да отида в Амстердам, срещнахме се и ми казаха, че може би трябва да отида и в Ню Йорк. Отидох и там и така започнах.

Вече имаш голям успех!

Да, чудесно е! Непрекъснато пътувам между Ню Йорк и Париж. Като в приказка е!

Кое е най-трудното за един модел?

Напрежението винаги да изглеждаш красива, такава, каквато хората си мислят, че си, като от снимката. Да се разхождаш "като снимка" е трудна работа! За една жена фактът, че остаряВа, е тежък, а това е особено осезаемо за един модел.

Как се справяш с известността си?

Нещата се промениха малко. Хората ме разпознават в Холандия и франция заради рекламите, но в Ню Йорк например не е така. За мен наистина е чест, защото не се случва често и когато се случи ми е приятно. Разбираш, че си работил упорито, хората знаят какво правиш и то им харесва. В това отношение на известните актьори и актриси сигурно им е много трудно.

Работиш ли с благотворителни организации?

Да, с UNICEF, а също и с WWE които работят за защита на животните и природата. Свързах се с тях, защото исках да направя нещо повече от това да изпратя пари, така че се надявам да постигнем нещо в бъдеще, заслужава си!

Искаш ли да станеш актриса?

Много съм заета с това, което правя сега, но кой знае, може би трябва да взема уроци по актьорско майсторство, защото дори не знам какво означава да си актриса. Може би ще пробвам, но не изгарям от желание.

Какво щеше да работиш, ако не беше модел?

Щях да съм учителка. Иска ми се да уча психология, защото съм удивена от това, което представляваме ние, хората, от начина, по който мислим. В моята работа се запознавам с много хора, уча толкова много. Бих искала да науча нещо повече за човешкия ум!

figurata.com

Жени Калканджиева: Знам си цената

Промени ли се нещо в модния бизнес за 14-те години, през които си в него?
Много неща. Има повече работа. Много бързо се разви мъжкият бранш. Има мероприятия, телевизионни реклами. Преди българските фирми правеха повече модни ревюта, сега дефилетата са предимно на чужди фирми.

Липсва ли ти подиумът?

- Не, защото винаги съм обичала повече фотосесиите, отколкото да дефилирам. Няма жена, която не обича да се снима. Затова не смятам, че съм някакво изключение. Ще снимам докато мога, докато все още приличам на нещо. Мисля, че имам реална преценка за себе си и точно затова спрях да дефилирам.

Защо в един момент на моделите им излезе лошо име?

- Мъжете са виновни. В момента много от господата с възможности имат интимни отношения с фолк певици, но не си признават, не го афишират. Масово обаче се хвалят, че са били с манекенки- дали наистина е така, трудно може да се докаже. Но слуховете тръгват- тази е такава, онази е такава... Аз не познавам човек, който да не обича парите. Те да удобство, дават сигурност и спокойствие. Не виждам нищо странно в това, че искам да бъда с богат мъж. Стига да не правя някакъв страхотен компромис.Казала съм и на моите манекенки- докато не излезете от тази врата, докато не си свършите работата, ви искам отговорни, амбициозни, работещи, сериозни. В момента, в който прекрачите прага на агенцията или на студиото, животът си е ваш. Правете каквото искате. Простъпките ви ще уронят само вашия престиж.

Строг шеф ли си?

- Не, много съм търпелива, изчаквам, надявам се хората да проявят такт. И може би това ми е грешката- след дълго изчакване избухвам. Но то пак е кратковременно.

Какво изискваш от твоите модели?

- В агенцията има 160 модела- хора всякакви. Едни са щастливи, когато отидат в парка, други, когато пътуват... Някой са щастливи, когато ги показват по вестниците и телевизията, а други- когато разполагат с пари и си купуват по пет-шест чанти на ден... Моя работа е да изисквам от тях дисциплина, когато са на работа, да изисквам да си плащат осигуровките, да бъдат сериозни пред клиентите, да поддържат вид, който да ги определя като модел. Останалото е въпрос на личен избор.

Заговори се за синдикат на моделите. Какво е твоето мнение?

- Нямам нищо против самата организация като такава. Да, нека да има синдикат. Но нека да поканят за членове момичета, които наистина са били модели. Не може една „Мис Бикини” да знае какви са правата на моделите. В такъв синдикат трябва да влязат имена като Гергана Полежанова, Роси Черногорова, Ивайла Бакалова, Таня Илиева.

По-лесно ли е в брака, когато жената е красива?

- Уви, за брака няма рецепта кое е лесно, кое- трудно. Има двама души, всеки със своята индивидуалност. Важно е да си паснат. Иначе на мъжа сигурно ми е по-лесно, ако жената му е красива. Ако е змия обаче, може да не му е толкова лесно! Всеки мъж иска да има хубава жена до себе си, която да е малко ангажирана, за да не го тормози постоянно. Както и всяка жена иска да има хубав мъж, но той да има пари и да й купува хубави неща.

Кого обичаш повече- себе си, бизнеса или мъжа до теб?

- Най-много обичам себе си. Мъжа и професията ги слагам на един кантар. Щом балансирам, щом не съм оставила професията заради мъжа и обратното, значи ги обичам еднакво.

Наранявали ли са те?

- Наранявали са ме, обиждали са ме, засягали са ме. Нищо човешко не ми е чуждо.

Как се справяш с болката?

- Незнам дали се справям. Скривам я дълбоко в себе си. Опитвам се да откривам хубавите неща, да гледам напред, глобално. Да не се вторачвам в малките, дребни неприятности.

На кого се доверяваш?

- Човек трябва да има най-много доверие на майка си. Аз й имам доверие, но не й доверявам тайните си. За да не я разстройвам... Но тя е човекът, който, каквото и да стане, ще скочи да ме защитава. След нея идва брат ми, мъжът ми...

Чувстваш ли се удовлетворена?

- На моменти- да, на моменти- не.

Когато погледнеш напред, в бъдещето, какво виждаш?

- Сега ми се иска да видя деца. Представям си къщичка с двор, голямо куче, аз и мъжа ми, и две, три, четири деца... НАстроение, еуфория. Не знам дали ще имам възможност и време да стигна до четири, дай, Боже, едно! Но като жена се чувствам готова да дам живот, да споделя натрупания опит, да се грижа, да дам любов.

kliuki.net

Къци Вапцаров: ИЗкараха ме най-лудия и най-тъпия

Допреди няколко години Къци Вапцаров минаваше за една от най-успешните ни тв звезди. Днес не е така. И то не защото Къци е загубил качествата си, а защото вече не води никакви предавания. След мащабна кампания по очернянето му, подета от Слави Трифонов, шоуто „Риск печели, риск губи" падна от ефира, въпреки високия си рейтинг. Сега възпитаникът на ВИТИЗ си има нови занимания и интереси.

- Отдавна не сте се появявали на екран. С какво се занимавате напоследък?

- През последните две години освен с продуцентство най-вече със снимане и гледане на филми (режисираната от Къци лента ,Добре дошли на Земята" е номинирана за награда ,Джеймисън" за най-добра късометражна продукция -б.р.). Събрал съм над хиляда заглавия в личната си видеотека. Много е важно филмите да се гледат от професионална гледна точка. Веднъж ги гледам като оператор, втори път - като сценарист, трети - като актьор, четвърти - като режисьор. Когато кандидатствах режисура, Георги Дюлгеров ме попита какъв тип кино искам да правя. Казах му, че ми се снимат семейни филми като испанските. Да са с комедиен елемент в тях. Сега вече имам и други идеи в главата си.

- Знае се, че пишете книги. Колко книги сте сътворили до момента? Имате ли някоя нова за издаване?

- Това с книгите ми е голяма драма. Книги съм написал няколко, но издадох само една. Голяма е изобщо трагедията с БГ книгите и БГ авторите, защото те са на опашката на обществения интерес. Никой не гледа на тях сериозно. Издадох „Секс за душата - епизод 1", написани са още три епизода. Втората част я предлагам вече на няколко издателства. Едното ми поиска рушвет, за да я пусне. То при издателите май е като при катаджиите. Много е грозно това, че българският автор може да не види пазар заради алчни издатели. Телевизиите отказаха да ме поканят в сутрешните си блокове, та да я представя и да стане ясно, че съществува. Дори и от Би Ти Ви ме отрязаха. На тях им дадох книгата и помолих: „Нека дойда да разкажа за нея!" А те: „Ще те поканим лятото, защото творбата е сезонна" . Лятото не се обадиха.

- Как измислихте детското шоу „Кой е по-по-най?"

- Измислих го, лежейки си вкъщи. Заглавията на моите предавания са като поговорки. „Риск печели, риск губи“ звучи, като поговорка. Кой е по-по-най?" - също. Радвам се че съм допринесъл с нещо за българския език. Внедрил съм два израза, което не е малко. Дори в една спортна рубрика във вестник видях, че използват и там „Кой е по-по-най". Вера Маринова също ме е цитирала. Спомням си как на представяне на нашите гимнастички каза по телевизията: „Сега - риск печели, риск губи.".

- Ваши колеги ви бъзикаха заради вицовете, които разказвахте в „Риск печели, риск губи" . Защо?

- Защото завиждаха. Завистта при българина е голяма. Аз

направих един обратен завой

когато Слави Трифонов започна да ме бъзика. Спрях да разказвам вицове и започнах да цитирам китайски поговорки. За мен вицовете никога не са били важна част от предаванията ми. Много е важно човек да мисли пред камерата и да умее да импровизира. Телевизията се напълни с хора, които не могат да говорят гладко, а четат от ауто кю.

- Поддържате ли връзка с вашите бивши асистентки?

- Някои от момичетата още работят в моята продуцентска компания. С Гала също поддържам отношения, виждаме се чат-пат.

- Каква е причината екс асистентката ви Албена Вулева да се заяжда толкова често с вас в „Сигнално жълто"?

- Не следя нейното предаване. В началото, като стартира, й звъннах и й казах: „Какво става бе, Албенче? Защо така ме плюеш?". А тя ми отвърна: „Нищо лично, просто така си вадя хляба". Слави Трифонов е същият като нея. И двамата мислят по един начин. След първите му заяждания с мен се обадих на Росен Петров и го попитах същото, което и Албена Вулева. И той също ми каза „Нищо лично, Къци. Ние те майтапим с много приятно чувство за хумор". Да, ама мен питали ли са ме дали аз го искам това тяхно „приятно" чувство за хумор, съгласен ли съм с него? И с Азис е така. Азис, Слави и Вулева са от един дол дренки.

- Албена Вулева що за „момиче на късмета" беше?

- Изпълнителна, нищо лошо не мога да кажа за този й период. Тя ми хареса на конкурса за асистентки, защото беше с обърнат напред бретон и червена коса. Приличаше ми на Пипи Дългото чорапче. Затова и я взех.

Албена Вулева със сигурност не е лош човек

но в нашата държава помиярщината стана начин на препитание. Вулева е просто чирак, който си върши работата. Проблемът е в ръководствата на телевизиите, които позволяват да виреят подобни „герои" . Рибата винаги се вмирисва откъм главата.

- Къщата ви в кв. Драгалевци прилича на замък. Как ви хрумна да си построите точно такъв дом?

- Особена натура съм, мразя новите неща. Не харесвам новите модерни апартаменти, новите стени. И си поставих трудна за реализация задача, с която донякъде успях да се справя. Исках да си построя нова къща, но тя да прилича на стара. Търках стените с шкурка, за да изглеждат вехти. Мен старото ме привлича. Винаги съм харесвал кафенета с антикварни мебели. Там все едно потъваш в исторически свят. Чувствам се комфортно в такава обстановка. Идеята ми беше да си направя къща, в която мебелите да са от ковано желязо като в Средновековието.

- Този ваш замък не е ли магнит за крадците?

- Стаите ми са почти празни. Какво ще ми вземат крадците? Имам малко мебели от ковано желязо и един телевизор. Като ми откраднат телевизора, няма да страдам кой знае колко.

- Никога ли не са се опитвали да ви обират?

- Опитвали са се, разбира се. Влизат, разглеждат и излизат. Навсякъде са се опитвали да ме обират. И в Люлин като живях, и там минаха крадци. Обадих се в полицията и казах: „Обраха ме, елате на оглед". Е, не дойдоха.

- Какво ви взеха от жилището в Люлин?

- Някакви якета, дребни работи.

Ние не държим пари у дома

Аз, както виждате, нямам злато по себе си, не нося часовници. Крадците няма какво да ми вземат. Книгите да ми вземат, ама те бандитите не четат книги.

- Споменахте, че обичате старото. Затова ли карате и кола на години?

- Карам миниван. Такъв един очукан, целият ожулен. България не заслужава нови коли.
Така наречените баровски квартали Бояна и Драгалевци са разбити, в дупки са. Аз дори съм снимал ямите по улиците с моята лична камера. В баровския квартал, пред баровския супермаркет – огромни дупки. Колите не могат да минат. Тя и цяла София е в дупки. Плюс това в очукания ван държа и колелото си. Махнал съм си седалките и велосипедът е паркиран на мястото им. В центъра вече не влизам с кола. Оставям си автомобила в покрайнините и в града се движа с колело. Което е голям кеф. Преди няколко дни по изключение шофирах из София и гледам едни поршета – свирят гуми, колите се местят ту наляво, ту надясно. Отрязали си ауспусите, за да шумят повече. И ти, карайки зад тях, виждаш едни „турбогъзари“. Тоя лаф „турбогъзари“ го измислихме на морето.

- Интересувате се от източни философии. Вярно ли е, че изповядвате будизма?

- Много хора в България са запленени от Изтока, също и аз. Към будизма и йогата има все по-голям интерес.

- Кога се запалихте?

- Още от малък. Спомням си, че като дете си лежах в леглото, концентрирах се и исках да се издигна във въздуха. Веднъж пък стоях пред учителката ми в класната стая, насочих мислите си към главата й и наум започнах да нареждам: „Обърни се, обърни се!“

- Тя обърна ли се?

- Ами не. Мисълта ми е, че това се прави, ако се отделиш в усамотение някъде в планината. Бях в Индия – стара моя мечта. Но, уви, и там не видях живи йоги, а само измамници и мошеници. Даже един го избъзиках и го попитах: „Ти черен колан ли имаш по йога?" И той, щото се беше препасал с един черен колан, ми отвърна: „Е не виждаш ли, че имам!" Пълен мошеник! Те явно там туристите ги смятат за балъци. Накрая на мен ми писна от измамници и спрях един доста интелигентен на вид човек в бюро за самолетни билети. Беше така чистичък, изкъпан, личеше си, че е свестен. Та той ми каза: „Ооо, момче. Не можеш да намериш йоги в Индия. Търси ги високо в Хималаите. В планината са те, странят от хората". Защо го разказвам всичко това? Защото вярвам, че човек може да постигне някакви нива на владеене на себе си, на само-усъвършенстване и извисяване, но не и в големия, шумен и мръсен град. Това става с отшелничество в планината, и то при положение че се практикува над 20 г.

- Спазва ли ли сте някога старинни китайски методи за хранене и медитация, за да се сдобиете с женска рожба.

- Имаше един човек, с който се консултирах преди втората бременност на жена ми. Той ми каза: „Ще дадеш рождената дата на съпругата ти и аз ще изчисля как и

кога да правите секс, за да ви се роди момиче".

Пак момче обаче си излезе. Човекът не ни беше улучил добре. Чувал съм, че кръшкачите правят момичета. Явно не съм тази категория. Радичков, лека му пръст, разправяше нещо много умно: „Човек предполага, но "Господ разполага". Имам три момчета. И трите са симпатяги. В крайна сметка съм затворил цикъла, като в приказката за тримата братя. Надявам се последният брат да пребори ламята. От тая ламя вече ни писна на всички.

- Жена ви с какво се занимава?

- Тя винаги е гледала децата. Помагала ми е и на мен. Пишеше кръстословиците в „Риск печели, риск губи" . Тежка задача беше това, заради тази й дейност я наричах книжен плъх. Консултираше се с десетки справочници и енциклопедии, за да черпи информация.

- Първата ви специалност е кукловодство. Как се насочихте към телевизията и шоуто?

- Още във ВИТИЗ имах афинитет към мюзикъла и шоуто. Обичах да пея, да танцувам, да правя скечове. Изнасял съм тогава много „халтури" сега „стейдж комеди"). Забавлявал съм чужденци на немски, руски, английски...

- Бизнесменът и тв продуцент Димитър Станчев ви избра навремето за водещ на „Невада" . С какво го спечелихте и защо се разделихте?

- Разделихме се, защото той искаше да сложи гаджето си Ася да води предаването. Двамата после се ожениха.

- В момента в какви отношения сте със Станчев?

- В никакви. Нямам представа дори защо. Просто не си контактуваме. Аз съм го засичал, подавал съм му ръка, поздравявал съм го. Той много хладно ми е отвръщал и е подминавал. Иначе не сме се карали. Имаше престрелка от негова страна към мен в медиите, когато стартирах собствени шоута. Един вид: „Аз те създадох, а ти си правиш свои си предавания". Той явно ми се разсърди, че продължих да се занимавам с тв игри. Адвокат Рени Цанова защитничка на Тодор Живков през 90-те - б. p.), мир на праха й, го създаде. Тя направи така, че да има я има „Невада". Цанова запозна Станчев с другия копродуцент на предаването - Чавдар Младенов. Срещна го и с хората, които внесоха талоните „Невада" - Бил и Роб от една канадска фирма. Зад цялата витрина „Невада" си стоеше едно хазартно предаване,хазартен бизнес. Аз на покойната Рени Цанова й останах приятел, дори бях на погребението й.

Димитър Станчев не я изпрати, което не му прави чест. Все пак тя го направи милионер.

- Имате ли приятели в шоубизнеса?

- Разбира се, но не бих казал много. За мен приятелство е да ми помогнат, като съм в беда. Когато започнаха да ме плюят всички възможни медии в България и да ме изкарват най-тъпия и най-лудия и децата да ми се подиграват по улиците, никой не ми подаде ръка. Опитвах се да намеря подкрепа, звъннах на този и онзи, казах: „В беда съм, помощ, плюят ме!" Никой не
помогна, никой не ми подаде ръка. Умрях пред очите на всички.

Източник: kliuki.net

Иван Гарелов: Имам 4 жени в живота си

Продуцентите ми ме предадоха, Карбовски обезсмисли едногодишни усилия и труд

Предпочитам да отговоря по и-мейла. Пратете ми въпросите си и ще получите писмен отговор", отсича Иван Гарелов, когато го каним за интервю. Легендарният журналист уточнява, че предпочита тази форма на общуване, защото е прекалено зает.

Тази година бившият водещ на „Панорама" обмисляше грандиозно завръщане в редиците на БНТ. Всичките му планове обаче се провалиха с гръм и трясък заради необмислените действия на неговите продуценти от „Телеман". Предаването с работно заглавие „Емигранти" едва ли ще види бял свят. Мартин Карбовски разработи темата в „Отечествен фронт" по идея на същата продуцентска къща.

- Г-н Гарелов, ще стартира ли изобщо дългоочакваното ви предаване по БНТ?

- Не знам вече, загубих търпение.

- Защо се осуети началото му?

- Продуцентите дали на Карбовски да разработва същата тема в конкурентна на БНТ телевизия. Това ме поставя в позицията все едно аз съм взел чужда идея. Колебая се при това положение дали въобще да започвам това предаване, макар че загубих една година в подготовката му.

- Имали ли сте наистина конфликт с Карбовски?

- Моят проблем не е Карбовски, а действията на продуцентите.

- Дълго време работихте в други телевизии-Нова, Би Ти Ви. Липсваше ли ви БНТ?

- Липсваха ми някои хора, с които съм работил. Иначе в частните медии се работи по-рационално.

- След толкова години на екрана, какво е за вас телевизията?

- Това е животът ми.

- Кое ви доставя по-голямо удовлетворение: изявите в забавния жанр или сериозната журналистика?

- Цял живот съм работил и ще продължа да работя сериозна журналистика. Имах право и малко да се забавлявам.

- Доволен ли сте от постигнатото до този момент в професионалната сфера?

- Да, но все още имам планове и мечти.

- Какво може да ви обиди?

- Неуважението, неразбирането.

- Поддържате ли все още връзка със Слави Трифонов?

- Слави не е от най-общителни хора, но запазваме добрите си отношения.

- Напоследък рекламирате продукт за разширени вени. Как се решихте?

- Лесно, защото познавам продукта, а и ми е забавно.

- Харесва ли ви да бъдете рекламно лице?

- В този случай, да. Но това е и отговорност. Хората ми имат доверие, спират ме, питат ме. За тях не съм просто популярно лице, а човек, на когото могат да се доверят. На тази основа бих преценил и всякакво друго предложение.

- Как реагираха приятелите ви, когато видяха рекламата? Шегуват ли се?

- Шегуват се, но за всеки случай разпитват как действа лекарството. И навсякъде, където има оркестър, ме карат да танцувам.

- Тайна ли е хонорарът, който получихте за участието си?

- Не мисля, че е уместно да отговарям на този въпрос.

- Къде се научихте да танцувате сиртаки?

- Където трябва - в Гърция.

- Имате ли наистина проблеми със ставите?

- Да, и аз, и жена ми сме спортували сърф и ски, които носят напрежение в коленните стави.

- Вярно ли е, че много ревнувате съпругата си?

- Отдавна не съм проверявал.

- Бихте ли жертвали кариерата и парите в името на любовта?

- Професията и любовта не би трябвало да се противопоставят. Обратно, те си помагат.

-А изисквали ли сте подобни жертви от жена?

- В една връзка всеки прави някакви жертви.

- Коя е жената на живота ви?

- Те са четири - майка ми, сестра ми, първата ми съпруга и сегашната.

Източник: kliuki.net

Моделът Йоана Христоа: Росен Петров ме преследва

Екссценаристът мори масово момите с телефонен тормоз

Какви ги върши по женска линия бившият главсценарист на Слави Трифонов, Росен Петров, сподели моделката Йоана Христова. 21-годишната хубавица прибягна до помощта на медиите след неспирен есемес-тормоз от страна на напусналия шоуто ерген. Йоана участва в последния, силно еротичен клип на Слави и Ку-Ку бенд „Минах ли те?".

- Йоана, защо твърдиш, че Петров те тормози?
- Имах участие в Шоуто на Слави преди около година. Взел ми телефона от някого и започна да ме притеснява. Не му отговарях, защото имам връзка с много сериозен човек вече 4 години. Нормално е да не го знае, реших, че се пробва като много мъже. Но после разбра и не спря.

- И откога така?
- Има 7-8 месеца. Пише есемеси всеки ден. Аз мълча, той продължава. В един момент не издържах и му казах лично, че не може да си позволява такива неща. Обясних му така, че да ме разбере - имам си приятел и тези есемеси стават причина за проблеми в отношенията ни. Стигнахме до невероятни скандали, дори бяхме разделени. Явно Петров не се удари по главата, за мен той е невменяем. Питах момичета от екипа, чиито имена не искам да казвам - казаха, че и тях тормозил.

- Не излязохте ли поне веднъж?
- Да изляза с него?! Никога! Откакто го познавам, съм го срещала два-три пъти и винаги е било по работа. Повечето есемеси дори не ги чета. Само като видя, че са от него, ги трия. Избягвам местата, на които може да се появи. Дойде ми до гуша, не мога повече да се разправям с тоя човек!

- Какво ти пише?
- Редовно пише: „Как си, Секси?" Не съм човек, който ще тръгне да разнася есемесите по вестниците, не искам евтин пиар и въобще не търся медийна популярност. Аз съм обикновено момиче, снимам се в клипове и въобще не искам да си имам работа с групичката около Слави. Студентка втори курс съм по право изнам.чене може така да се притесняват жените.

- Предупреди ли го, че ще вземеш мерки?
- Моят приятел не е селска стока като него, че да го заплашва. За мен този човек е Господин Никой. Абсолютен шушумигар, лишен от грам усещане за жените. Като се прави на интелигентен, да си прилага маниите и фобиите върху манекенките и балерините, които са му на акъла.

Източник: kliuki.net

Христо Запрянов: "Хванати в изневяра не е нагласено"

ХРИСТО ЗАПРЯНОВ е роден на 1 май 1982 г. в Благоевград. Христо завършва AUBG (Американския университет в България) с първа специалност журналистика, втора -приложни изкуства, профил актьорско майсторство. С журналистика се занимава професионално от 1998 г. Четири години пише статии за музика, попкултура и nightlife в сп. „Тема" (чийто главен редактор е баща му - Валери Запрянов) и списва сп. „ЦСКА". В последните две години работи и към екипа на сп. Maxim. От 2005 г. до момента е главен редактор на вестник „Тема Спорт". Водещ на предаването „Хванати в изневяра" по „Диема".

- Христо, появиха се много съмнения дали са режисирани историите в „Хванати в изневяра". Каква е истината?

- Историите са истински. Но за подробности около тези съмнения могат да говорят единствено продуцентите на предаването. Аз съм просто водещ. Запознат съм с това, което детективите са открили. На мен ми дават готов продукт - касетата, и ми разказват за какво става въпрос. След това идва и работата ми да представя на човека нещата по реален начин, така че да не получи инфаркт. Не участвам в предишните етапи на разследването.

- А за разкритията, които направиха „Господари на ефира", какво ще кажеш?

- Няма черен пиар в България. Изчислихме колко минути са ни отделили в Нова телевизия. Ние такова ефирно време не можем да си позволим за реклама. Нека си разследват. Показват снимки на наши участници от кастинг агенция. Значи ли, че тези хора не може да изневеряват или на тях да им се изневерява? Така определено се вдигна интересът към предаването.

- Има ли истории, които са с щастлив край - няма изневяра?

- Да, но те не се показват по простата причина, че предаването се казва "Хванати в изневяра", а не "Съмнения в изневяра". Ако за две седмици детективите не открият нещо, случаят не се чопли повече и разследването се прекратява.

- Клиентите на „Хванати в изневяра" не търсят ли по-скоро медийна изява?

- В някои случаи може би.Подбудите им не са ми много ясни, имайки предвид, че аз никога не бих го направил. За мен основното е, че хората не си говорят достатъчно добре вкъщи. Мисля, че голяма част от вината идва от нашия клиент, който не е могъл сам за себе си да си изясни отношенията с половинката си. Някои може да търсят публична изява. А за други това е форма на отмъщение. Може би служим и като „ракетоносител" за нечия кариера. В България така са изродени нещата, че веднъж да те покажат по телевизията в анкета, направена на улицата, и мигновено ставаш звезда.

- Ти хващан ли си в изневяра?

- Аз живея малко номадски, насам-натам, не съм се застоявал на едно и също място. Съответно не съм бил с една и съща жена дълго време. Когато съм имал сериозни отношения, просто забравям за другите. Така съм възпитан. Когато изневериш, значи се подиграваш с доверието на другия, което си е висша форма на лъжа. За мен емоционалната изневяра е непростима. Физическата мога и да я приема, но с много условности. Всеки има моменти на слабост, може да се почувства низвергнат или пък да се напие.

- Какво всъщност цели шоуто? Какво е посланието към зрителите?

- Всеки може да го приеме по различен начин. За някой може да е наръчник къде не трябва да се ходи и какво не трябва да се прави, за да не те хванат. Не откриваме топлата вода, като казваме, че хората в България изневеряват. За мен ще е успех, ако на всеки 1000 човека двама се замислят за какво става въпрос. Да си вземат поука, като видят колко наранени остават хората и как се разбиват семейства, връзки от десетки години.

- Предаването не е ли сеирджийско?

- Факт е, че повечето хора го приемат така. Те са си на принципа „хляб и зрелище". Не искам да звуча като идеалист и да менторствам. Но хората трябва да се научат как да гледат телевизия. Искаме да покажем какво става в реалния живот, че има варианти една изневяра да бъде предотвратена. Да не се стига дотам, че единственият човек, с когото можеш да обсъдиш проблема, да е комшийката с пеньоара на баклавички и ролките на косата. Лошото е, че провокирахме хората да станат детективи - да са на стопка-дър всяка секунда и да казват „Това ми намирисва".

- Има ли клиенти, които отказват да отидат на „местопрестъплението"?

- Когато се стигне до такъв етап, любопитството е по-голямо. Имало е случаи на колебания, но в крайна сметка винаги отиват. Предполагам, че повечето хора, които се свързват с нас, се надяват всъщност да си докажат, че половинката не изневерява. Но бидейки клиенти на предаването, те са се съгласили историята да бъде показана по телевизията. Поемат си риска.

- Но изневеряващият в никакъв случай не може да остане напълно анонимен, щом половинката му се разкрива изцяло.

- Ако категорично откаже, можем да скрием лицето, името му и да остане анонимен. А оттам нататък кой какви асоциации ще си направи... Хората, които познават клиента ни, винаги могат да разберат за какво става въпрос, но това вече не е наш проблем. Ние сме направили всичко да запазим идентичността на изневеряващия. Правно всичко е проиграно.

- Заведоха ли вече съдебни дела срещу вас?

- Не, но ще бъде интересно, ако някой пробва да ни съди, защото хората нямат вяра в съдебната система в България. Засега сме само със заплахите. Хората си реагират нормално -много емоционално. Все пак те не очакват - идват някакви с камери, микрофони, хващат те на местопрестъплението едва ли не. Суперафектирани са и не само че налитат на бой, ами' и много плашат със съд. Но досега поне призовки не съм получавал.

- След предаване заплашват ли те?

По време на сблъсъците е неминуемо, но оттам насетне нищо не се е случило. Колеги бяха написали, че съм със счупен нос. Напротив - носът ми е в много добро състояние. Рискът си е същият, както и в журналистиката. Винаги на някого мога да „накривя шапката" и да има причина да ме гони, бие и т.н.

- А често ли си „накривявал шапката" някому?

- Разбира се. Сложиха ми някакъв етикет - спортен журналист, при положение че аз много бягам от това. Да, главен редактор съм на спортен вестник, но успоредно с това съм се занимавал с друг тип журналистика. Имайки предвид какви хора ръководят футбола в България, има много „мръсното бельо" за изкарване и като го направиш, почват да те гонят. Получавал съм заплахи и като спортен журналист. Но за мен рискът е същият.

- Фамилията Запрянов помага или пречи?

- Много се гордея с това, което са постигнали баща ми и сестра ми. Когато започнах да се занимавам с журналистика, баща ми не знаеше.' Беше ми забранено да се захващам с толкова неблагодарна професия. Но коментарите постоянно са били: „Баща ти много добре ти редактира статиите". Винаги се говори за теб като за „парашутист", просто сме в такава държава.

- Успя ли все пак да докажеш на тези хора, че сам си постигнал всичко досега?

- Смятах, че като станах водещ на „Хванати в изневяра", хората най-сетне ще си кажат: „Е добре, тук вече не може да става въпрос за „парашутизъм", но онзи ден колежки ми казаха: „Много се говори, че баща ти е основната причина да си в това предаване". Никога не можеш да убедиш хората.

Източник: kliuki.net

Коцето Калки: "Около звездите се навъртат най-различни луди"

- Д-р Георгиев, как се запознахте с Кръстин Симеонов?

- Когато дойде да ми поднесе подарък за рождения ден. Преди това ми се обаждаше, казваше, че ми е фен и иска да се запознаем.

- Знаехте ли, че е разследван за педофилия?

- Откъде да знам, ако бях наясно, нямаше да го пусна в офиса. Освен това, когато полицаите са влезли, аз не бях там, а пристигнах специално за тази акция.

- Виждате ли се с Кръстин, след като е освободен от ареста?

- Видях го през декември миналата година на концерт на „Медикус". Явно е фен на музиката, засичам го по концерти. Около звездите се навъртат всякакви хора - пияници, луди, откачени... Аз съм човек, който се стреми да се държи любезно с всички и затова понякога си патя.

- Доколкото го познавате, мислите ли, че е правил секс с деца?

- Не мога да знам дали някой е виновен, или е набеден. Аз съм против насилието в секса, против секса с малки деца. По убеждения съм хетеросексуален, интересувам се от жени, иначе всеки си има право на избор.

- Вашият личен сайт той ли го направи?

- Предложи ми, но в крайна сметка официалният ми сайт не го направи той. Иначе всеки може да си прави сайт на когото си пожелае. (Калки има два уебсайта в
интернет, за единия се твърди, че е изработен лично от Кръстин Симеонов.)

- Вярно ли е, че вие също сте били арестуван?

- Нелицензираният уиндоус е нещо, което се преследва. Разпитваха ме откъде е компютърът. Купих го от българска фирма. Другият е дарение. Не знаех, че няма лепенка за лиценз на операционната система. Засега няма движение по делото, отдавна не са ме търсили за разпити.

Източник: kliuki.net

Елена Йончева: "Голям инат съм"

Когато журналист интервюира журналист, това е мъчно интервю: събеседниците познават "капаните" на жанра. А ситуацията се комплицира още повече, ако разговаряш с личност като Елена Йончева - телевизионен репортер с богата професионална биография и житейска спътница на министър-председателя. Условието е да не задавам "въпроси за личния й живот". Приемам. Затова не се учудвайте, че когато все пак опитвам да науча дали тя планира да танцува сватбен валс, получавам в отговор историята за създаването на английския вариант на танца... Иначе видяхме, че Елена добре умее да валсира.


- От къде идва усърдието и хъса, с които участвате в "Денсинг старс".

- Обичам да танцувам, но моето танцуване е изцяло аматьорско, дискотечно, с приятели и за приятели. Поисках да се науча на нещо ново в танца и това ме мотивира да се включа в шоуто. Допада ми и възможността да превъзмогнеш себе си, да вдигаш летвата и да се опитваш да я прескачаш.

- Показвате добра фигура и умения, които сигурно са възпитавани в гимнастиката.

- Като ученичка съм играла този спорт, но едва две години - в "Славия". Обаче доста неща не харесвам в изпълненията си, много съм критична към себе си. Отчитам, че имам чувство за ритъм, а съм и с тренирана физика - спортувам редовно: плувам, ходя на ски, играя от време на време тенис, но като цяло обичам движението и състезателния характер.

- Като участничка в това шоу научихте ли нещо ново за себе си, за собствената си емоционалност, за физическата и психическата си издръжливост?

- То ми помогна да се вгледам малко повече в себе си и да открия огромни свои недостатъци! Например смятах, че няма да е никакъв проблем да тренирам по четири часа на ден и два пъти седмично да идвам на предаване - мислех, че с това ще се справя с лекота. Но се оказа, че физическото напрежение е голямо, натрупва се умора и си дадох сметка, че нямам подготовката, която очаквах, че имам.

- Ако сега трябваше да дадете съгласието си, бихте ли отклонили поканата за участие?

- Не, но бих осъзнала сложността на тази авантюра. Още повече, че моята сцена на изява е била репортерството, реалният живот, докато тук попадаш на място, където се изискват допълнителни качества и човек даже и не знае дали ги има.

- А някои от качествата ви на телевизионен репортер помагат ли ви в шоуто?

- И в журналистиката, както и тук, е борба. А по принцип аз съм борбена като характер, не обичам да се предавам. Инат съм голям, за ужас на моя партньор. Като репортер също работя с партньор, но там съм водещата фигура, аз съм тази, която води, и то настъпателно, амбициозно. Докато в спортните танци трябва да умееш да следваш партньора.

- В статуса си на партньорка на премиера вероятно също често ви се налага да отстъпвате позицията на водещия.

- Не, не съм променила своите професионални навици. Може би съм работила с друго темпо, но не мисля, че съм правила някакви професионални компромиси. Не ми се е налагало.

- Не се чувствате човек в сянката на партньора си?

- Никой никога не ме е насочвал в журналистическата ми работа.

- Досега сте била субект с журналистически интереси, а сега се превърнахте в обект на журналистическия интерес, понякога от изненадваща гледна точка. Очаквахте ли, например, че докато вие танцувате, някой ще се интересува от бельото ви?

- Вече трудно мога да бъда изненадана. С опита си човек обръгва на много неща и престава да им обръща внимание. На стоп кадър ще видите точно това, от които се интересувате. Всички тоалети са с боди - било то черно или в друг цвят. Така че ако някои е искал да види подробности от облеклото и на останалите 12 участници, щял е да го направи също така успешно, но се е интересувал точно от моето бельо. Не считам, че това трябва да е вкусно някому, но всеки отговаря за себе си.

- Създавате представа за модерна и еманципирана жена, за професионално вироглава журналистка. Това взиране в интимното ви пространство, освен че не е проява на добър вкус, не е ли много тягостно? Ето, тъкмо вашето бельо стана обект на такова внимание - това засегна ли ви или ви поласка?

- Не е приятно. Но не мога да кажа, че съм се засегнала.

- Казахте, че обичате да танцувате. Имате ли любим танц?

- Това е танцът с добра компания и за настроение. Когато човек танцува сред приятели, даже и не мисли какви точно стъпки изпълнява, но се чувства освободен от приетите условности в живота. Заради тази липса на условности харесвам танците.

- Премиерът добър танцьор ли е?

- Сергей танцува добре, въпреки че последните две години рядко му се случва да го прави.

- Вие сте една от малкото жени не само у нас, а и по света, които имат привилегията да наблюдават живота в една държава от специална гледна точка. Открихте ли нещо ново в нашата народопсихология, бидейки спътница на премиера?

- В много отношения ние, българите, сме започнали да възприемаме всичко като шоу, включително и политиката. Оттам и любопитството към жълтите неща. Забелязвам, че през последните години се акцентира само на скандалните теми, на атрактивните неща в политиката, търси се именно този ъгъл, който дава повърхностна представа за нещата. Това се чувства и в публицистиката, която също се превърна в шоу, при това - скучно. От една добра европейска телевизия сутрин получавате информация, включително от областта на политиката и икономиката, но тя не е представена подигравателно от страна на журналиста, в контекста на някакви звучни скандали, както е у нас. Нашата журналистика често се свежда до това, журналистът да си каже собственото мнение и да търси гости, които да подкрепят неговата теза, която е винаги в сферата на конспирацията. Много хора едва ли си дават сметка с колко труд и усилия се постига всичко в политиката. Едва ли си дават сметка, че Сергей се връща в 11 часа вечерта с огромни папки, сяда, чете, става сутрин рано и тези 3 години не е имал ден почивка. Не мисля, че е добре аз да ги казвам тези неща, защото, чути от мен, едва ли звучат обективно, но това е така. Той е изключително отговорен, освен че е умен и работлив.

- В професионален план какви са най-близките ви проекти?

- Моята амбиция е да продължа да правя документалистика в областта на журналистиката. Но сега участието ми в това шоу ми доставя и професионално удоволствие, защото е някакъв риалити формат, в който няма интрига, няма злоба, няма лоши думи, няма псувни, а само музика и танци. Убедена съм, че по тази причина то се гледа и има успех.

- Какви мечти има жената Елена Йончева?

- Много са, но не знам дали ще се осъществят.

- А влиза ли и сватбен валс в кръга на мечтите?

- Има два валса - виенски и английски. Когато англичаните решили да създадат своя валс, попитали австрийците...
/Елена се засмива дяволито, извинявайки се, че дава друга посока на разговора. От дългата история за двата валса разбирам, че съм задала един от онези "лични въпроси", които сме се уговорили да избягвам. Иска ми се да вярвам обаче, че тя все пак знае отговора и той я удовлетворява./

Източник: kliuki.net

Нед за оцеляващите в "Сървайвър"

За трети пореден път продуцентите на Survivor успяват да ме изненадат с изключително тъпите имена, които са лепнали на двата отбора. Както знаем, племето на мъжете е наречено със странното име „Мого-Мого", а отборът на женките е озаглавен с дразнещото наименование „Пачека". Не можеше ли просто мъжкото племе да бъде „Коч къмпани", а това на жените „Компот от сливи"?!? Нима не би било забавно в края на поредното изпитание водещият Владо Карамазов да каже: „Сливи, вие спечелихте по тема за неприкосновеност. Честито и внимавайте какво ще правите с него довечера!"?!? Чудя се обаче как би трябвало да се нарече сборното племе, след като двете племена се обединят в едно след време? На мен готино ми звучи името „Къци Вапцаров". Освен това безспорно Къци е един от най-големите водещи в историята на българската телевизия и с чиста съвест може да му бъде оказана подобна чест. Няма как да не обърна внимание и на чудесните тела, които притежават участничките в шоуто... Често ми се случва, докато гледам предаването, да „опъна палатката", както се казва. Искрено се надявам в скоро време някои от тези женки да блеснат по кориците на еротични списания или пък да заснемат порноклипчета със себе си, които да пуснат из Интернет. Така ние, загорелите тв зрители, ще можем да им се порадваме в пълна сила, а не да ги гледаме само как търчат насам-натам по бански костюми. Тук е и моментът да се обърна към всички дами, населяващи територията на Република България: моля ви, вземете пример от участничките в Survivor. Ходете на фитнес и на солариум, сложете си силикон, направете си пиърсинг на пъпчетата и татуировки по тялото и не на последно място РЕДОВНО ОБЕЗКОСМЯВАЙ-ТЕ МИШНИЦИТЕ И ГЪРДИТЕ СИ!!! Това е много важно u ако всички жени го направят, ви уверявам, че ще заживеем в един по-добър и красив свят. Благодаря за вниманието и като за финал искам да кажа, че „Тропическа буря" е много тъп филм!!! Не се прецаквайте да го гледате на кино!

Източник: kliuki.net

Мария Силвестър: "Успях да стана голяма"

Преди Време тя беше една от най-интересните български манекенки, а после все по-често започна да се появява и на телевизионния екран. Някои от вас може би я познават като „Мери-репортери" от предаването „Тройка по никое време" пo TV7. Снимала се е още в клипове и филми („Тя и той"), следвала е право и психология. В момента е щастливо омъжена за Силвестър Силвестров, познат като Зюмбюл Мангасариян, с когото имат син Давид на година и десет месеца. Мария Силвестър е необикновена, приказна.

- Здравей, Мария. Кажи ми с какво точно се занимаваш сега?

Навярно знаете за моята рубрика „Ток-шоу на токчета" във „Вечерното шоу на Азис"... Ето с това се занимавам в момента. И трябва да призная, че ми е изключително приятно. Не само заради това, че тя има огромен успех, а и защото ме кара да се забавлявам много.

- Какво те насочи към телевизията?

Едно телефонно обаждане на една позната, която ме предложи за сценарист във тогавашното „На кафе" с Гала... Тогава работех като редактор в едно списание и начаса приех предложението... Беше много голям стрес в началото, но си струваше.

- Защо се отказа от моделството?

Ами не е редно човек да се занимава с тази професия прекалено дълго време. В един момент искаш да се развиваш в друга посока... И, честно казано, става досадно в един момент.

- Разкажи ми нещо, което другите не знаят за теб?

Не бих го направила за нищо на света!

- Разкажи тогава за работата ти 8 „Шоуто на Азис". Как се работи с него?

Това е един страхотен екип, който разбира и толерира моята сценична лудост, и това е страхотно. Така се прави шоу! А Азис е специална тема, на която не мога да отделя няколко изречения просто.. .Той е прекалено дълбок ...

- Какво ти носи професията?

Абсолютно вътрешно удовлетворение в съчетание със задоволително почесване на личното ми его.

- От колко време си омъжена заСилви?

От осем години, три месеца и дванайсет дни.

- Как се запознахте?

Запознахме се в театъра, после се запознахме на един кръстопът, след това се запознахме на едно парти. Но най-добре се запознахме в неговия апартамент!

- С какво те впечатли той?

Ами с ролята си на Жулиета в „Ромео и Жулиета" в Народния театър. Тогава той играеше там и аз много се впечатлих...

- Как обичате да си почивате?

Активно и навреме... Когато имаме време... наемаме каравана и се загубваме в някоя тъмна гора с поточета и русалки... и русали!

- Ревнувате ли се?

Само от русалки... и русали.

- Кой се грижи за домакинството?

Аз контролирам положението, а специално обучена жена се занимава с чистене, готвене, пране, гладене, бърсане, пазаруване по списък и разхождане на домашни любимци. Иначе всичко останало правя аз!

- А кой е най-странният или забавен начин, по който са опитвали да те свалят?

Ами една контрольорка един път искаше, но аз въз-негодувах. Сваляли са ме и от трактор по време на снимки...

- А ти обичаш ли да флиртуваш?

Разбира се, кой не обича?! Започвам със себе си в огледалото сутрин и не спирам по цял ден... Понякога дори си правя забележка сама на себе си - да не прекалявам с комплиментите към мен, защото ще свикна.

- Вярваш ли в любовта от пръв поглед?

Не, но вярвам в любовта... а тя има толкова много измерения...

- Как обичаш да се забавляваш и да разпускаш?

Обичам да ходя на партита на добри ди-джеи, да си затварям очите и да танцувам цяла нощ. Изумителни неща се случват със съзнанието на човек, когато пусне музиката през себе си.

- Къде мечтаеш да отидеш?

Където ме отвее вятърът - все ми е забавно. Навсякъде има какво да се види. Навсякъде има готини хора, които неслучайно срещаш.

- В какво вярваш и от какво се страхуваш?

Вярвам, че всеки си режисира филма сам... Страхувам се от това, когато режисьорът се укрива... или сценарият не е добър.

- Кое е най-екстремното нещо, което си правила?

Забременях и родих... По-екстремно преживяване няма на земята...

- Как поддържаш формата си?

Моят син Давид, който е на годинка и десет месеца, се е заел сериозно с това да ме кара да се чувствам като във фитнес... постоянно. На него дължа спортната си форма.

- Кое най-глупавото нещо, което си чела за себе си?

О, аз не чета подобна литература... Особено глупава...

- Каква искаше да станеш като малка?

Като малка много исках да стана голяма. Мисля, че успях...

Източник: kliuki.net

Даниел: "В дома за сираци ме изнасилваха системно"

25-годишният Даниел беше един от първите изгонени участници от двора на Биг брадър. Като по сценарий, точно по време на лайфа сервитьорът Данаил и роденият в затвора Даниел започнаха да се млатят и това доведе до изгонването им от шоуто. Пред „Уикенд* съвсем откровено Даниел разкри шокиращата си история: той е израсъл в домовете за сираци, където едва яа 7-годишна възраст е бил зверски изнасилен.

- Каква е истината за твоя произход?

Майка ми е българка, бяла, със сини очи. Казва се Ана Анкова, а баща ми е арабин. Него не го познавам. Израснал съм в няколкодома за сираци. Честно да си кажа, бях много буен. Първо бях в един дом в Чирпан, но домът изгоря. Там така се подиграваха с мен... цялото училище знаеше какво става.

- Какво ставаше?

Бях 7-годишен, когато в дома в Чирпан ме изнасилиха. Преживял съм го, но това остави голям отпечатък в моя живот. Изнасилваха ме в продължение на една година. По 2-3 пъти в седмицата. Не искам да говоря за това. Добре че този дом после изгоря. Господ видя сълзите ми и изгори дома.

- Твой съученик ли беше?

Не, беше в 7-S клас. Аз бях първокласник. Боят в Биг брадър нищо не беше в сравнение с онова, което търпях. Адски болеше. Това ми е травма за цял живот (просьлзява се -беп.авт.). Оттам ме преместиха в Асеновград. Много ме биеха. Обидите, които слушах в Биг брадър, ме връщаха в детските ми спомени. От ада в Чирпан ме изместиха за две години в село Славяново, Харманлийско. Там имаше един Николай Трънски, който млатеше всички пo-малки деца и ни вземаше храната. Ядосах се, грабнах някакъв нож и го порязах. Щях да го заколя. Още има белези на корема от мен. През 2001 г. в един дом в Димитровград се скарах с мъж, който имаше двама братя. Бяха цигани. Хванаха ме и ме пребиха. Удряха ме с щанга в главата. Затова имам толкова много белези по лицето. Такива неща стават в домовете за сираци. Много хора си мислят, че знаят, но нищо не знаят.
В Славяново имаше един възпитател, който блудстваше с децата. После ги черпеше по цигара. Сега мен ме наричат затворник само защото съм роден в затвора. Какво да направя? Такъв е животът. Аз виновен ли съм, че съм роден в Сливенския затвор и съм израснал по домове за сираци?

- А майка ти защо те е изоставила?

Не ме е изоставила, цял живот е била по затворите. Вече е на свобода. Лежала е за измами и кражби. Тя е клептоманка. Доста известна личност е била едно време. Правила е огромни удари, кражби от 20 000 долара нагоре. Имам и сестра, с една година по-голяма от мен. И тя обикаляше домовете като мен. От 3 години е болна от туберкулоза. Разболя се по домовете. Живее в Германия, но лекарите там й дават още 2 години живот. Станала е 42 килограма. Имам и един брат, който майка ми е дала за осиновяване.

- Как откри майка си?

Преди 6 години мой приятел, полицай, ми помогна. Аз имам акт за раждане и по ЕГН-то я издири. Бях на 19 години, когато я видях за първи път. Открих я в Сливенския затвор. Беше голям шок за мен. Простил съм й, Обичам я. Как да я изоставя? И аз мечтаех моята майка да ми купува като на другите деца нови обувки. Ходех си сьс скъсаните. Исках да имам колело, играчки...

- В миналия брой разкрихме, че Биг брадър ви наливал с алкохол и умишлено е предизвикал конфликта между теб и Данаил. Така ли беше?

Да. Боят беше предварително режисиран. Никой не ни е казвал: „Айде сега, сбийте се!", но ни напиваха с алкохол цял ден. За ядене няма нищо, но пиене има колкото щеш. Трябваше да се скарат двама съквартиранти, за да се вдигне рейтингът на шоуто. Съжалявам, че влязох в Биг брадър.

Източник: kliuki.net